Здравейте,
Късничко е вече, но не мога да заспя.
ninka71, наистина е тежко, докато дечицата свикнат с детската градина. Лошото е, че може изобщо да не свикнат. Ходят, защото знаят, че така трябва, но сърчицата си им остават свити. Не искам да те натъжавам, но ще си позволя да ти дам един съвет:
винаги слушай внимателно какво ти разказват дечицата за детската градина и винаги им вярвай. Така те ще станат по-уверени, защото ще усещат опората и закрилата.
На мойта дъщеря детската не и беше любимо място, но нямаше начин. Когато стана на 6 годинки сама си избираше дали да ходи или да си стои в къщи самичка. Родителите ми бяха изумени, че я оставям сама за по 2 часа ( и аз и мъжът ми по това време работехме на смени и се получаваше едно застъпване, когато и двамата отсъствахме от вкъщи), бабите и дядовците също
не бяха пенсионери. Нямаше кой да я пази, а тя не искаше и да чуе за детската градина (предучилищна).
Не съм спирала да си говоря с нея. Винаги я карах да ми разказва как е минал денят. Веднъж ми сподели съвсем по детски, че в тоалетните няма крушка и те ходят на отворена врата. Отначало не го сметнах за проблем, но тя го сподели и втория ден. На третия ден ми се оплака как едно момченце и се подигравало докато била в тоалетната. И така на мен ми "светна лампичката". Това на пръв поглед безобидно обстоятелство травмираше моето дете и то отказваше да ходи на детска градина. Реших проблема с купуване на крушки и разбира се благодарение на внимателното вслушване в разказа на детето.
Имам и други истории, но тази ми излезе на преден план.
Аз не съм против детските градини, напротив - там дечицата се научават на много неща, общуват, играят си.
Има обаче нещо много тревожно - много хора ходят на работа, която
мразят, но ходят заради
парите.
Само си представи един такъв човек дали ще може да работи качествено с малки дечица. Да завършиш педагогика не те прави педагог по душа. И за другите професии е валидно, но при работата с дечица има друга тежест.
Познавам много деца, които харесват детските градини и съм сигурна, че си имат любима "госпожа" (т.е. персоналът е важното звено).
Пожелавам много късмет и дечицата ти да ходят с кеф - единствено така ти ще се успокоиш и ще свикнеш.
Аз,
честно, предпочитам твоите неволи - мойта дъщеричка сега е на дискотека и не мога да мигна. Не е лесно - който го е минал го знае, който не е - да знае.
gigi.2000, мен виното ме оправи. Дано и на теб помогне.
Aliana, успех с боядисването. Ние тук по това време "заспиваме зимен сън" и не мислим за такъв вид работа.
Makaweli, дано избягаш на този вирус - ужасен е. И бързо оздравяване на половинката.
Всички стискате палци на MUNA и аз ще стискам (макар, че съм пропуснала за какво става въпрос - съжалявам).
Хубави почивни дни!