Страница 97 от 97

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет фев 15, 2019 9:46 am
от janova.m
:giflo1: Бони,благодаря !Вълнуващи стихове! :hug:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт сеп 10, 2019 6:55 am
от Makaweli
Изображение

:heart: :heart: :heart:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: ср окт 02, 2019 12:15 pm
от janova.m
Поезия Мегсън
30 септември в 8:43 ч. ·
***
Есента е чувство, усет,
място - тя е вътре в мен.
Понякога със чар намусен,
друг път идва с пъстър ден.

Есента е спомен,
а понякога тъга,
лист отронен
и една сълза.

Есента не е сезон.
Тя е пъстрият ми свят,
уют, топлина и дом,
наситени със цвят.
Меган Костова

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пон ное 25, 2019 12:29 pm
от janova.m
:rain: :rain: :music: Поезия Мегсън
1 час ·
***
Обичам дъждовното време.
Обичам. Нека вали!
И дори по малко да взема
от моите слънчеви дни.

Обичам дъждовното време.
Обичам дъжда!
Той е частица от мене -
пречистена, топла сълза…

Обичам дъждовното време!
Обичам ромона тих
и прегръдката - синьо безвремие,
и облака, заплакал във стих.

Нека, нека вали!
Меган Костова

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: нед фев 02, 2020 11:42 am
от Makaweli
За всички майки на синове!
Да са ни живи и здрави момчетата!


Изображение

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: нед фев 02, 2020 1:27 pm
от Lirinka
Бони,благодаря! :)

Нека синовете Ни растат, отлитат и създават здрави и стабилни семейства.
Пък Ние, като родители да ом се радваме...
А, когато се обадят или дойдат - да ги посрещнем с усмивка и майчина ласка,
не само тях, а и половинките им... ;)

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: чет фев 20, 2020 9:51 pm
от Meri_Popins
Много вълнуващо е да чета тези стохове, макар и през 2020, особено последните 3-4 ме разплакват.

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт юли 21, 2020 7:06 am
от Makaweli
ЛЮБОВ ПОЛУВЕКОВНА

Любов полувековна... Но кой да подозира...
Случайна и внезапна... Във тайната квартира...
Обречена на гибел... По чудо оцеляла...
Запаметена някак на лента чернобяла.
Любов полувековна... И всякаква... Сърдита...
И гневна... И отчаяна... Ужасно упорита...
Презряла лоши думи, обиди и насмешки...
Понесла сам самичка оковите си тежки...
През стръмните пътеки на времето опасно.
Залутана... Объркана... И грозно... И прекрасно...
И толкова различна...И чиста... И греховна...
И толкова еднаква... Любов полувековна.
Любов полувековна... Бъди си все такава...
Сега, когато краят навярно наближава...
Когато всичко сякаш е вече безнадеждно.
Ръцете ти набръчкани ни милват все тъй нежно...
И хайде... Обещай ни, че няма да заплачеш...
Че заедно със нас нагоре ще прекрачиш.
Но има, има време... И то едва куцука...
Любов полувековна... Постой си още тука!
Виж колко е безстрашно във старата ни къща.
И ти... До нас... На масата си все една и съща...
Онази стара плоча... И песничка любовна...
И сякаш, че сънуваме... Любов полувековна!

Недялко Йорданов

:flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1: :flow1:
:heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: :heart: