ЛЮБОВ ПОЛУВЕКОВНА
Любов полувековна... Но кой да подозира...
Случайна и внезапна... Във тайната квартира...
Обречена на гибел... По чудо оцеляла...
Запаметена някак на лента чернобяла.
Любов полувековна... И всякаква... Сърдита...
И гневна... И отчаяна... Ужасно упорита...
Презряла лоши думи, обиди и насмешки...
Понесла сам самичка оковите си тежки...
През стръмните пътеки на времето опасно.
Залутана... Объркана... И грозно... И прекрасно...
И толкова различна...И чиста... И греховна...
И толкова еднаква... Любов полувековна.
Любов полувековна... Бъди си все такава...
Сега, когато краят навярно наближава...
Когато всичко сякаш е вече безнадеждно.
Ръцете ти набръчкани ни милват все тъй нежно...
И хайде... Обещай ни, че няма да заплачеш...
Че заедно със нас нагоре ще прекрачиш.
Но има, има време... И то едва куцука...
Любов полувековна... Постой си още тука!
Виж колко е безстрашно във старата ни къща.
И ти... До нас... На масата си все една и съща...
Онази стара плоча... И песничка любовна...
И сякаш, че сънуваме... Любов полувековна!
Недялко Йорданов