Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо.
Но каква след теб настана,
майката ни - разкатана.
Вместо пълна демокрация
пак е пълно с бюрокрация.
Пълни са ни магазините,
пълни са и лимузините,
пълно с хиляди съблазни,
но джобовете - пак празни.
Уж дъската ни не хлопа,
пак сме си за смях в Европа.
Пак управниците днешни
ни са криви, ни са грешни.
Обещаваха: "България
ще е новата Швейцария"!
Но не казват от амвона,
колко получават бона.
Пак с усилена охрана
ту са в Банкя, ту в Бояна
пак със суми многозначни
си купуват безгръбначни.
Пак за министерски вили
цял народ напряга сили,
колко върли кожодери,
пак са си милионери.
Пак във зоните секретни,
зимни хижи, хижи летни,
като бели гълъбици
все от нашите парици.
На оградите изправени
надписи стоят поставени,
че при всякакво движение,
стрелят без предупреждение.
Няма само Асамблея,
няма го и Мавзолея,
но за новите фондации,
пак се труди цяла нация.
Нямаме си вече мини,
някой бързо ги зарина.
И за сделката изгодна,
тлъста хапка някой бодна.
Где е нашето богатство? -
пак си пита нашето папство.
Пак продадено в чужбина!
В чужди каси пак премина!
Де са ни сега хотелите,
де заводите, де резервите?
Борд до борд и все с народни -
що да ходят в чужбина? -
като с долари в Швейцария,
пак ограбват си България!
А народът гладен, беден -
той кому ли е потребен?
Само данъчните власти
го запълват с празни ясли.
Леят пак в калъпи нови
стари данъчни окови.
Който имаше преди,
той и днес се нареди.
НАТО още не видели,
пак конците сме оплели -
Армия по бели гащи
демонстрира яки плещи
с коридори и канали -
нас пак кучета ни яли.
Ей я близката чужбина,
кой ли вече не замина!
Уж, ще ходиме в Европа,
а опело пее попът,
че след някоя година
вече няма да ни има -
младите ще са заминали,
старите - ще се споминали!
Нацията от преди-
НЕЯ - Бог да я прости!

Радой Ралин

Бони,Боби,благодаря ви !

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде - кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Какво е охолство, какво са пари -
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си на ум кротко думата стига
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Недялко Йорданов

ЛЮБОВ е да раздаваш

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта...

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

Надежда Захариева

МАЙКАТА Е СВЕТИЦА

Не погубвай жената, живота ти дала!
Не я огорчавай, не я тормози!
Тя себе си, за теб би продала,
само и само добре да си ти.

За обич копнее, за радост човешка.
Не я нагрубявай, че много боли.
Защо не разбираш? Има ли грешка,
която майката до днес не прости?

Забрави ли дните и нощите будни,
за твоето здраве над тебе да бди,
тревогите майчини, сълзите ненужни -
море от страдания?... Но тя победи.

Светица е майката! Поклони и се ниско.
Поискай и прошка, ръка целуни.
Децата ти черпят мъдрост от близко,
на любов и добро ги ти научи!

Мими Димитрова

ОБИЧАМ ВИ
(на децата ми)

Каквито сте - такива Ви обичам!
Не търся съвършенството у Вас.
Готова съм през огън да дотичам
щом трепне болка в скъпия ми глас.

Каквито сте - такива Ви обичам!
За мен сте всичко скъпо на света.
Готова съм и в ада да дотичам
щом видя в очите Ви сълза!

Готова съм сто пъти да умирам,
сто пъти после да се преродя
и винаги аз сили да намирам
със своята любов да Ви даря!

Г. Богданова

Не си отивай, мой живот...
Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка...
Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори...
И ризата ти е изпрана...
Къде отиваш, мой живот...
Почакай! Време не остана.

Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...
Аз сметката не съм платил...
И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...
Две точки съм поставил знак...
Не искам да поставям точка.

Не си отивай, мой живот...
Върни се, моля те, обратно.
Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
Вратата бавно затвори...
И да започнем отначало.

Недялко Йорданов

НА БАБА И ДЯДО

Минават години, спомен се връща,
селски мегдан, стара чешма.
Къщичка малка с цветна градина,
за баба за дядо напомня ми тя.

Как да продаваме старата къща,
сега разбирам - тя няма цена.
Дядо и баба са я градили,
било си е тяхна мечта.
Къщичка малка двама да имат,
отпреде градинка с букети цветя,

много щастие в нея да има,
в двора да играят деца.

Дядо си спомням през зимата люта,
запретнал ръкави, цепи дърва,
винце си пийва, нещо замезва,
щастлив се усмихва и клати глава.

Ние със баба на прозореца спрели,
тя отрудена, тиха селска жена,
прегърнати двете, гледаме дядо,
баба се смее, аз махам с ръка.

Селска идилия, детски години,
всичко премина, като миг отлетя,
баба и дядо вече ги няма,
но весело с тях се живя.

Сега от портрета с укор ме гледат,
тая къщичка така опустя,
сякаш ме питат чия е вината,
защо във градинката няма цветя

Глория Стойчева

Бони,

благодаря, че го сподели! Много истинско звучи...