Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Миле, много реално,истинско звучи това стихотворение,благодаря ти!

ПРИМИРЕНИЕ
Евтим Евтимов

Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.

И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.

Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.

Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.

Светла му памет

Вечна му памет

Да поседнем на чаша кафе ,
може би е никое време ...
да поговорим за лято, море,
усмивки от мечтите да вземем .
Да спрем дъх пред високия връх ,
да се влеем с възхита в безкрая ,
да вдишаме чистия въздух,
да почувстваме сякаш сме в рая .

Живей, сърце! И щедро се раздавай!
Отмервай дръзко своя календар!
Да те сломят нивга не позволявай!
На себе си бъди ти господар!

С палитра нарисувай всички чувства,
родили се от твоите искри.
Живей и всеки миг недей пропуска!
Със всяка своя фибричка тупти!

Живей, сърце! Напук на всичко, дето
забавя твоя ритъм тъй лудешки!
Намирай светлинка и там, където
спотайва се тъма зад чужди грешки...

Живей сега по своите закони
и всяка болка в теб изкорени!
Със своя бяг успявай да догониш
най-смелите, най-дръзките мечти!

ПИСМО ОТ СЕДМОТО ДЖУДЖЕ

Дядо Коледа добричък,
снощи писах ти писмо –
със перце от зимен птичък,
с трън от трънено валмо,
не поисках твърде много,
мъничко си е дори –
дай на бъдника ми огън,
нека дълго да гори,
мама да не е самичка,
а на тати – три души,
снощи твоята елхичка
топла ризка ми уши,
мен какво ми трябва друго? –
да дочакам старини,
нека в пролетната угар
житцето да си кълни,
и дечицата на двора
пак да скачат на въже,
знам си, че за всички хора
аз съм Седмото джудже! –
ти на римите ми луди,
моля те, недей се смя?...

Нека радостна се буди
нашата добра Земя.

Валери Станков

20 декемврий 2016 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.

Жената цял живот си е момиче,
на десет, тридесет, петдесет...
Душата и от детството наднича
и търси на кого да я даде.

Със шепи я раздава безпристрасно
на близки, приятели, деца...
И в бели дни, и в трудности опасни
светлее Тя прекрачила страха.

Преминала през пътища трънливи,
прегазила блата и езера,
в очите и потрепват закачливо
мечти несбъднати и до сега.

Тя следва ги, макар и уморена,
повярвала докрай във любовта.
И винаги жената е Вселена,
детето съхранила в мъдростта!

Автор Таня Мезева

Бъди човек
/Добромир Радев/

Недей мечта за злато и бижута.
Недей мечта за къщи и коли.
А, помечтай за здраве и сполука.
За обич и за по-щастливи дни!

Че, те парите щастие не носят.
Не може да си купиш здраве с тях!
Хората с пари ли? Все ще просят,
любов, нежност, щастие и смях...

Всичко в този свят е тъй измамно!
Коварният живот се тъй върти...
Днес бягаш бързо, утре крачиш бавно!
Днес си богат, а утре без пари...

Недей убива детското във тебе.
Недей погребва старите мечти!
Живей така, че все да си потребна!
Бъди човек! Добър Човек бъди!

ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО

... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък,
дали с монета в бабино кърпле,
или с имане, трупано в каруци –
с илюзията, че живеем зле,
ще надживеем синове и внуци,
и – чудя се? – щом има за едни,
защо да няма и за всички други? –
нали, щом свършат земните ни дни,
изчезват слава, злато, власт, заслуги,
дори без пукнат лев да отлетя,
един лиричен Чичко Безпаричко! –
със птиците и с туфите цветя
на този свят аз вече имах всичко,
щом банките затворят през нощта,
спя дълго, леко, праведно и чисто...

Когато си отива от света,
човекът е търкулнато мънисто.

Валери Станков
14 януарий 2017 г.
гр. Варна, 17, 00 ч.