Страница 76 от 118

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб ное 09, 2013 5:31 pm
от perunika
Идея нямаш колко те обичам...
Идея нямаш колко ме е страх.
И как съвсем безпътни криволичат
пътеките из моята душа.
И за това понякога замлъквам,
заслушана в гласа на пеперудите,
защото ми е непосилно трудно
да изговоря с прости думи чудото.
И за това понякога се скривам
под сянката на първото кокиче.
Защото чакам в мене да премине
страхът от силата, с която те обичам.
Когато превъзмогна себе си,
когато скъсам на парченца този страх,
ще се заключа тихичко в ръцете ти
и цяла вечност ще остана там...

caribiana

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб ное 09, 2013 5:35 pm
от perunika
РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ

Пази Душата си от лоша мисъл!
Пази живота си от зла ръка!
Намирай в нищото неземен смисъл!
И срещай с искреност дори врага!
Мечтай мечтите си с Любов голяма!
Очаквай чудото на всеки ден!
Пази сърцето си от страх, измама,
от черна мъка, от вина и плен!
Дари духа си с истина и Вяра!
На всеки миг усмивката пази!
И нека чужда святост, мъдрост стара
и всяка прошка бъдат ти звезди..!

wonder

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб ное 09, 2013 5:44 pm
от perunika
Отворете!
Дошла съм за шепичка щастие!
Нямам вкъщи...
Та, рекох си,
тука, дето греят звезди
зад прозорците,
че и смях взима весел участие...
Няма начин да нямате...
Не, не, ще ми стигне!
Ще стигне и толкова!...
Ще го върна!...
При първа възможност!...
Не желаете? Моля Ви, заем е!...
Не обичам длъжник да съм някому...
Ще го ползвам за малко...
До Коледа...
После заем ще взема от другъде.
Чакам превод – любов от Америка.
Казаха – нямало да я бавят дълго...
Щяла с първия пролетен вятър да дойде.
Пък дали не ме лъжат...
Не зная...
Аз ще тръгвам!
Забавих се доста.
Уморих Ви със моите приказки!
Пожелавам Ви вечер без грижата
на човек, търсещ шепичка щастие!...
Ще опитам таз вечер от Вашето...
И звездичка от тези във хола Ви...
Ще си легна и тихо ще чакам
любовта да си дойде напролет...


Надежда Павлова
(Перличка)

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб ное 09, 2013 6:26 pm
от Makaweli
В такива моменти от сърце искам да съм ФЕЯ и с вълшебна пръчица да посипя златен прах навсякъде Изображение

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: нед ное 10, 2013 12:05 am
от elena13677
♥ღ♥
ПРИЯТЕЛИТЕ ВЕРНИ НЕ ПОЗИРАТ,
МЕДАЛИ ТЕ ЗА ВЯРНОСТ НЕ СЪБИРАТ.
СОЛТА И ХЛЯБА ВКУПОМ СИ ДЕЛИМ,
ОПОРА СА НИ ПРАВИ ДА ВЪРВИМ.
ОСЪДЕНИ РЪКА ДА НИ ПОДАВАТ,
СЪДБА СА ЗВЕЗДНА И ЗВЕЗДИ ОСТАВАТ.

ПРИЯТЕЛИТЕ ВЕРНИ НЕ ОГРАБВАТ,
ТЕ МАЛКО ИСКАТ - САМО ДА НИ ТРЯБВАТ.
ПРИЯТЕЛСТВОТО ТЕ НЕ АФИШИРАТ,
А ПРОСТО ПО ЧОВЕШКИ НИ РАЗБИРАТ.
ЗА НАС НЕ ДАВАТ ДУМА ДА СЕ КАЖЕ,
ПРОЩАВАТ НИ, ВИНОВНИ ДА СМЕ ДАЖЕ.

ПРИЯТЕЛИТЕ ЗАЛЪКА СИ ДАВАТ
И РИЗАТА - ДУШИТЕ НИ ДА СГРЯВАТ.
ТЕ МНОГО ПРАВЯТ, МЪНИЧКО ПРИКАЗВАТ
И ШУМНО СВОЙТА ВЯРНОСТ НЕ ДОКАЗВАТ.
ПРИЯТЕЛИТЕ НЯМАТ ЕТИКЕТИ,
ЦЕНАТА ТЯХНА В СТОРЕНОТО СВЕТИ.
ПРИЯТЕЛИТЕ ДНЕС СЕ РАЗПОЗНАВАТ
С ТОВА, ЧЕ ТЕ ПРЕДАТЕЛИ НЕ СТАВАТ.

TOДОР АНАСТАСОВ ♥

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт ное 12, 2013 9:57 pm
от perunika
Добър вечер, Любов

Добър вечер!
Пак отварям вратата за теб.
Приседни, ето тук, недалече,
погали ми очите с финес!
Говори ми, Любов!
Разкажи ми,
как мечтала си дълго за мен,
как тъжила си в нощи беззвездни
и бленувала днешния ден.
Погледни ме, Любов!
Заплени ме!
Поднеси ми нов миг, променен.
Обсипи ме с листенца от рози.
Обгърни ме в магията-плен!
И когато, Любов,
си отиваш,
не отвръщай ти поглед смутен.
Целуни ме, Любов... и помни ме!
Аз ще нося искрата ти, в мен!

Таня Мезева

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт ное 12, 2013 9:58 pm
от perunika
Пазя я още. Топлината в сърцето.
Усмивката също я пазя. Напук.
Имам си няколко птици в небето –
неотлетели на юг.
Имам и белег от рана в душата –
да помня, че съм обичала.
Аз съм си същата. Стихче на вятъра.
Необяснимо момиче.
Имам палто и ботушки за сняг.
Друго какво ми е нужно?
Трябва ми просто някакъв бряг,
за да знам, че не съм чужда...
Пазя си спомени. Летните. Слънчеви.
Много горещи. Във чая.
С две бучки захар. И със чадърче.
Другото го мечтая...
Пазя си всичко. Имам за зимата.
Да ми е топло и тихо.
Много е просто. Нежност да има.
И споделено усмихване.

Мира Дойчинова - irini

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет ное 15, 2013 4:24 am
от sladki64e
Урок по любов – Детелина Стефанова

Седни до мен да ти разкажа…
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
Ти млада си и затова – припряна
и може би очакваш някакъв
любовен гръм,
но всъщност любовта пристига бавно -
на пръсти, и е като сън.
Тя няма аромат и форма.
Не можеш да я пипнеш със ръце.
Прегръща нежно. Цяла те изпълва
и котва пуска в твоето сърце.
За нея казват, че е действие и чувство.
А тя е всичко – огън и вода,
творец велик, непреходно изкуство,
ваятел на човешката душа.
Тя прави хората щастливи.
Над корист ангел я държи.
Тя дава всеотдайно сили
и след смъртта да продължи.
Тя не обича да се крие
и лесно е да я съзреш
във поглед влюбен на момиче,
в очи искрящи на младеж.
Усеща се в хармонията вкъщи.
Обгръща те, а все си във копнеж.
Проблясва в чаши със червено вино
и в пламъка на романтична свещ.
Тя гали нежно по главите
онези чисти, малки същества -
децата, с искреност пропити.
Това е, дъще, любовта.
Тя грижа е и към родителите стари,
които чакат с четири очи
да се отвори, скърцайки, вратата
и младост малко да ги връхлети.
Любов е помощ за приятел,
изпаднал в бездна, във беда.
С куража си да го превърнеш
във мечтател -
да помни силата на твоята ръка…

* * *
Аз от живота си това научих…
Каква е дефиницията за любов?
Ти запомни, че тя е всичко -
единствен смисъл на човешкия живот.

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет ное 15, 2013 9:38 am
от neli_asneli
много хубаво

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб ное 16, 2013 3:15 am
от sladki64e
Помни ме различна – Десислава Церовска

Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с дълги коси…

С голяма Усмивка и винаги смела,
дете, преминаващо куп страхове.
Гоня мечтите съвсем отлетели
там във безкрайното синьо небе.

На облак се возя, раздавам Надежда
и гоня тъгата с вълшебна Дъга.
Живея живота- сама го подреждам,
отвътре ми свети, гори Любовта.

Вярвам в доброто и сляпо го следвам,
ранявам си често душата сама.
По пътя си бавничко с обич напредвам,
следвам пътека със знак „Любовта“.