Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Да виждаш, значи да желаеш;
да помниш, значи да си дал;
да можеш, значи да мечтаеш;
да знаеш, значи си живял.

Животът е лица и думи,
препятствия и върхове –
щом нещо има помежду ни –
живяли сме го с теб по две.

Добромир Банев

Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа,
за ужас на мнозина съм добре,
решили от мечти да ме откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.
Те духом се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след туй при мен се връща, пак лети.
Високите поглеждам от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.
Попаднали в брътвежите злочести,
омесени във собствен сос и жлъч,
обсебени от завист нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.
Е щом ме питаш как съм, вече знаеш,
че всеки ден воювам с бесове,
победите отдавна не ме радват,
Разбра ли… аз съм дразнещо добре!

от нета

Бони,чудесно е

Бяхме добри деца!

Бяхме деца и онези надежди,
с обич ги наричахме Мечта!
Облечени в слънчеви одежди,
прегръщаме в далечина света!

Момчетата гонеха пеперуди,
а момичетата с рокли на цветя -
тогава всички бяхме много щури...
Изпълнили сърцата си с красота!

Пред бащините си къщички немирно
чакахме благословеното коматче хляб...
Ще излезат старите на прага и силно
в прегръдка, топлина от рая ще ни дарят!

Бяха времена на човешка добрина,
нима сега е сложно да има светлина?!
Да са потребни хората един на друг,
не озарения с любов да го мислят за луд!...

/Диди Лунади/

С ръка ще махна. Ще изпратя лятото,
отправено към спомена на времето.
Признавам си, че ще ми липсва вятъра
и топлите лъчи на слънчогледите...
И шарените сенки на тополите,
в които си отглеждахме мечтите...
Дъждът, за който толкова се молих,
а после ме отнесе без да пита...
Щурците ще ми липсват. Като песен,
която е заспала недопята.
С ръка ще махна. Ще посрещна есен.
А лятото ще тръгне в необята...
Но някак светлосиният му смях,
разля се като звън по мойте устни.
И слънчев лъч в сърцето си прибрах.
Инат ли съм?. Отказвам да го пусна...
Родена съм с дъха на топлината,
и лято ще съм точно до забрава.
Посрещам есента. Но във душата ми
едно щурче се сгуши. И остава.
irini

Бони, Ели,Пепи, благодаря ви,прекрасни стихотворения !!!

Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище,
една светулка - вред да засияй ...
При нас е тъй : или не дават нищо,
или душите дават си докрай!

Eвтим Евтимов

Бони

Бони,благодаря!Обожавам Евтим Евтимов!

Аз съм фея. По няколко часа.
И по няколко - майка, баща...
Сменям памперси, дрехи, гримаса
(все до болка познати неща).
Знам магия. Но не за вълшебство.
А за баница, супа, десерт.
Да простирам прането по-лесно.
Да се справям с ненужната смет.
Вместо с вино, заспивам със книга -
мускетари, принцеси, ламя...
А нощта все така не достига,
та по светло ме гони съня.
И лежи си светът на гърба ми,
покрай него - съпруг, дъщеря...
Но добре че съм фея! Смехът ми
връща всички по свойте места.
Утре пак ще осъмна разбита,
но с богатство, мечтано от крал.

Любовта на семейството стига,
да забравиш какво си раздал!

Васка Мадарова