ЗАВЪРНА СЕ КЪСНО СИНЪТ У ДОМА!
Публикувано: ср юли 24, 2013 7:00 am
С надежда се връщам по тези земи,
където роден съм и с радост живял.
Тук споменът свиден у мене гърми,
убива душата ми с гняв и без жал.
Гнездо до балкана е свило селце,
забравено днес от властта и от Бог,
разруха и смърт са пред мен налице,
селцето превърнали в грозен, див слог.
Отляво балканът - огромен, красив,
отдясно полето - зелената шир,
селцето умряло и аз полужив,
в средата на този забравен всемир.
Дворове и къщи сред бурени спят,
тревата превзела е църква, мегдан,
училище, гробища, дето лежат
и мама, и тате, и чакат Иван.
Завърна се блудният син от гурбет.
Сега съм богат, имам много пари,
но бих предпочел да съм беден поет,
назад да се върна минутка дори.
Да видя селото с живота му здрав,
училище пълно със смях и деца
и селяни, селянки с гордия нрав,
които широко разтварят сърца.
Да чуя скърбящ или радостен глас,
как мъртъв изпращат и срещат живот,
как гайда пищи и кавал в ранен час
умилно ме буди да лея пак пот.
Окъпан в росата, да срещна зора.
Наблизо да чуя познат хлопатар
и шепотът скъп на добрата гора,
и свирката драга на вятъра стар.
Да чуя как в църквата попът чете,
как в кръчмата пее последен бедняк,
да видя на пейка жена как плете,
как пада прилежно над къщите мрак.
Как млада девойка и момък вървят
ръка за ръка подир скромни мечти,
звездите над тях как примигват, не спят,
луна от сребро как припряно блести.
Да гледам как мама софрата реди
с усмивката блага и образа мил,
как тате на стола смирено седи,
в шетнята на мама как поглед е впил.
Стоя аз на гроба им, кротнал в треви,
до мене тъгува вековен чинар,
с листата си скръбни слова той мълви,
на мама и тате единствен другар.
Внезапно дочух отдалеч тропот тих,
до гроба изприпка красива сърна,
в душата ми плаче горещ, тъжен стих:
"ЗАВЪРНА СЕ КЪСНО СИНЪТ У ДОМА!"
Божидар Коцев
където роден съм и с радост живял.
Тук споменът свиден у мене гърми,
убива душата ми с гняв и без жал.
Гнездо до балкана е свило селце,
забравено днес от властта и от Бог,
разруха и смърт са пред мен налице,
селцето превърнали в грозен, див слог.
Отляво балканът - огромен, красив,
отдясно полето - зелената шир,
селцето умряло и аз полужив,
в средата на този забравен всемир.
Дворове и къщи сред бурени спят,
тревата превзела е църква, мегдан,
училище, гробища, дето лежат
и мама, и тате, и чакат Иван.
Завърна се блудният син от гурбет.
Сега съм богат, имам много пари,
но бих предпочел да съм беден поет,
назад да се върна минутка дори.
Да видя селото с живота му здрав,
училище пълно със смях и деца
и селяни, селянки с гордия нрав,
които широко разтварят сърца.
Да чуя скърбящ или радостен глас,
как мъртъв изпращат и срещат живот,
как гайда пищи и кавал в ранен час
умилно ме буди да лея пак пот.
Окъпан в росата, да срещна зора.
Наблизо да чуя познат хлопатар
и шепотът скъп на добрата гора,
и свирката драга на вятъра стар.
Да чуя как в църквата попът чете,
как в кръчмата пее последен бедняк,
да видя на пейка жена как плете,
как пада прилежно над къщите мрак.
Как млада девойка и момък вървят
ръка за ръка подир скромни мечти,
звездите над тях как примигват, не спят,
луна от сребро как припряно блести.
Да гледам как мама софрата реди
с усмивката блага и образа мил,
как тате на стола смирено седи,
в шетнята на мама как поглед е впил.
Стоя аз на гроба им, кротнал в треви,
до мене тъгува вековен чинар,
с листата си скръбни слова той мълви,
на мама и тате единствен другар.
Внезапно дочух отдалеч тропот тих,
до гроба изприпка красива сърна,
в душата ми плаче горещ, тъжен стих:
"ЗАВЪРНА СЕ КЪСНО СИНЪТ У ДОМА!"
Божидар Коцев
