Страница 58 от 118
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пон юли 15, 2013 10:24 pm
от mami48
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: ср юли 17, 2013 12:35 am
от elena13677
Миг
Целунах те, с изтръпнало очакване
а устните изгаряха от страст,
че този миг е силен, дълго чакан
мигът на обич тъй жадувах аз!!
Грехът бе наш водач във необятното
рисувано от порива небе,
пред теб стоях, забравил всичко свято,
повтарях си: ,,Обичам само теб!!!''
Мълчеше ти, докосваше ме погледа
от който се почувствах тъй желан,
глава опряла нежно на гърдите ми,
пораждаща във мене нежен плам!!
И исках този миг да бъде вечен
от щастие и времето да спре,
опиянен, сърцето ти поднесох,
а любовта преля се във море!!!!
Стефан Александров
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: ср юли 17, 2013 7:49 am
от mami48
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: чет юли 18, 2013 5:56 pm
от Makaweli
СТАРАТА УЛИЧКА долу до фара,
дето морето флиртува с брега,
трепка в сърцето ми с лятна омара,
с каменни къщички, с пъстри стъкла.
Сивата кула с часовник забравен,
дворчета тесни, лехички с цветя,
книжни фенери, танцуващи с вятъра,
здравец уханен, стени от бръшлян ...
Слънчеви зайчета шарят паветата,
шляпат игриво крачета в прахта,
старец-вълшебник продава петлета,
дремят по клоните сънни листа.
Сини жалузи, завески дантелени,
строги балкони с килим от листа...
Бях я изгубила, днес я намерих,
както унило към нас си вървях.
Свири латерна до прашна витрина,
чудна мелодия тук ме довежда -
уличка стара, незнайна, безименна,
но пък на нея продават надежда ...
Джани Родари
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: чет юли 18, 2013 7:24 pm
от mami48
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пет юли 19, 2013 12:16 am
от elena13677
ПЕЙО ЯВОРОВ - ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика- лъчи.
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях-
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пет юли 19, 2013 12:27 am
от elena13677
Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
~ Иван Вазов ~
"Левски"
"Епопея на забравените"
Последно Писмо
Публикувано: пет юли 19, 2013 6:52 am
от Makaweli
Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богата,
нито сиромах ще стана аз!...
А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?
Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!
И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера -
ще им кажа всичко най-човешки,
те са свои - те ще разберат!
Ще повикам мъката си стара,
тя ще капне мълком на листа,
ще запаля със другар цигара...
Не, не съм самичък на света!
Имам радост, имам скърби тежки
и един огризан молив стар...
Да скърбиш е винаги човешко,
нечовешко - да си без другар!
Дамян Дамянов
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пет юли 19, 2013 1:02 pm
от mami48
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: съб юли 20, 2013 7:38 pm
от perunika
Не съм виновна, че съм по-различна.
Че нощем се завивам със луната.
Че всъщност съм невидимо момиче,
което си харесва самотата...
Не съм виновна. Просто се родих
със собствена идея за света.
А после взех, че го превърнах в стих.
И го раздадох. За да го спася...
Да може да живее във душите,
които безпричинно се обичат.
Какво за любовта? Ще я напиша.
По моя начин. По-различния.
Не съм виновна. Много се харесвам.
От себе си на всичко се научих.
Не се залъгвам, че живея лесно.
На обич и мечти обаче случих...
И може би това е по-съществено:
да вярвам до безкрая и отвъд.
Когато всеки миг ти е вълшебство,
животът тихо се превръща в път.
Мира Дойчинова - irini