Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Понякога човек има нужда да изпада в такива състояния

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Евтим Евтимов

Ех,че е хубаво - реалноста поднесена във стих! Благодаря ти,мила Бони!!!

ЕЛИ,БОНИ ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ!

Ти моя магьоснице...

Кой ме прокле така да обичам,
с горещо сърце и от цяла душа?
Кой поиска от мен да се вричам?
Ти ли, кажи ми, направи това?

Бях си добре преди да те срещна.
Скитах по плажа през целия ден.
Но мигом, когато към мене погледна,
нещо ми трепна. Пречупи се в мен.

Тогава усетих я. Тази бяла магия...
Нежна идилия с аромат на жена....
Силна, бушуваща в мене стихия,
за която ми казват, че било Любовта...

Погледът твой, бе пръчка вълшебна..
Усмивката твоя, бе просто мечта.....
Когато, повярвай, към мене погледна,
в миг вятърът стихна. Сърцето замря...

Веднага разбрах, че някой прокле ме
в този момент се почуствах желан...
Ти моя красавице, моя приказна фея,
за твоята обич аз всичко ще дам.....

Добромир Радев

ЕЛИ,БЛАГОДАРЯ!!!

Кръст
Ивайло Балабанов

Приятелю, ще ти го кажа просто –
богатството съвсем не е порок:
Каквото имаш – имаш го от Господ,
каквото нямаш – нямаш го от Бог.
Но не мисли, че си богопомазан.
В предишния живот си бил бедняк.
Сега си богаташ, но си белязан
със още по-висок кармичен знак.
За друго, по-голямо изпитание,
си прероден на грешната земя.
Богатството е новото страдание
на твоя дух... Дано да проумя,
че със Христова орис си наказан,
че трябва да решиш – сега и тук,
дали във финикийската съблазън
ще вложиш Божи смисъл, цел и дух;
достойна ли е вълчата природа
на алчността; дали не е вина
че имаш двайсет ризи в гардероба,
а ближният до тебе – ни една...
Приятелю, високо изпитание
те чака в този твой кармичен кръг...
Богатството е винаги страдание
и винаги е тежко като кръст.

Ели,страхотно стихотворение -много ми хареса

ОТ НИЩОТО...

Създадох те от нищото -
от сивотата на деня.
Донесе радост и веселие,
а после всичко занемя.

Покри душата си с мълчание,
скри нежни мисли и мечти.
Във ясновидка ме превърна -
гадая твоите игри.

Протегнех ли ръка във мрака -
до мене беше любовта.
Сега отново ме обгръща
проклета, сива самота.

Мислите препускат хаотично,
не мога никак да ги спра.
Мълчанието ме изгаря,
душата в пепел се превръща.

Взор отправям към небето,
понасям се към вечността.
Питам звездите и луната -
Ще дойде ли отново радостта?..

Диляна Пенчева

Надежда Захариева

Да бъдеш себе си!
Неoтменимо...

Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата
между живота и смъртта.
Мехлем за парещата рана -
сълза отронена да уловиш,
но да останеш неразбрана.
Вика в сърцето да стаиш...
И изтерзана да се връщаш,
простила чуждата вина,
към истинската своя същност
и слабостта си на жена...