Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Мила ПЕПИ, няма да се уморя да ти казвам,колко съм ти благодарна за прекрасните стихове - днешните се настаниха трайно в сърцето ми -Благодаря ти!!!

Пепи,направо ми скри шапката....Тия думи от каде ги вадиш и аз незнам....

"Коя си ти?" - морето ме попита.
"На мен приличаш, а не си вода.
Изменчивият блясък на вълните
налива в твоите вени свобода."

"Коя си ти?" - попита ме гората -
"ти сякаш си ми малката сестра.
Покой даряваш ласкав на крилата
на уморени пеещи ята."

"Коя си ти?" - попита ме полето.
"И ти си необятна като мен.
В дланта ти избуяват цветовете
и крехки семена със смях зелен."

"Коя си?" - светлината ме попита -
"изгряваш сутрин рано, всеки ден,
с лъчите ми косите си заплиташ
и носиш радост - точно като мен."

"Коя си?" - полунощната царица
попита ме. "Корона от звезди
сияе в твоя поглед - древна жрица
от храма ми, навярно, в тебе спи."

"Коя си ти?" - човекът ме попита -
"безумна сянка в мътния порой
на времена и делници сърдити..."

Той само не позна ме като свой.

Самодива

PERUNIKA,БОНИ,
ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ!
ЛЕК И УСПЕШЕН ДЕН ВИ ЖЕЛАЯ!

Бони,благодаря ти - прекрасно е!!!

Благодаря, момичета!

С очи на чародейка те докосвам,
разтапям в тебе всички ледове.
Душата ти до дъно ще жигосвам
душата ми да търси без да спре.
В очите ми ще видиш ти звезди,
изгряващи и денем над земята.
Не ще откриеш нивга в тях сълзи.
В очите ми разцъфват и цветята.
С очи на чародейка те изгарям,
за теб рисувам хиляди мечти.
С очите си сърцето ти отварям,
единствено за мене да тупти.

Ивелина Никова

Пепи, благодаря!!!

Малка е мойта родина-
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.

Но разтвори тази шепа,
стисната крепко, опитай!
Но раздипли, разстели я
гънка по гънка внимателно,
скат по скат, бразда по бразда,
бръчка по бръчка,цвят по цвят,
връх по връх побелял,
спомен по спомен,
песен по песен,
век по век.

И ще видиш тогава
как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена-
моята малка родина.

Блага Димитрова

Един уникален стих открих днес и както винаги бързам да го споделя!

Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли –
отдалечавай се!
Отдалечавай се
през времето – от дребното,
от близкото, от болката, от писъка –
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
Отдалечавай се. Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.

Андрей Германов