Кулинарен Форум на Веселият Готвач

"Art- graphiK"
Когато
Когато вярата не ти достига
и общо взето нищо не върви,
сложи най-новата си бяла риза,
стисни със зъби и се усмихни.
Когато любовта ти е фалшива -
без чувства, страсти и с печал,
смени я с нова - истинска и дива,
и себе си раздай неистово. Докрай.
Надеждата когато отънее и някъде
там, горе скъса се небесният ? край,
вземи парче от бялата си риза
и новичка надежда си създай.
Самият ти когато си изгубен
и нямат смисъл земните неща,
посей си вяра, напои я с обич,
с надежда я стопли и виж -
все още стават чудеса…

автор Екатерина Николова

На Брат ми :):)
На тръгване, щом Господ ме целуна,
изпрати ме при теб – да ме посрещнеш.
Да имам брат... е разговор без думи.
Подкрепа и разбиране. Надежда,
че няма как светът да бъде сложен,
дори да се обърка до небето.
И просто няма нищо невъзможно,
щом бие в още някого сърцето ти...
Препъна ли се, ти ще ме повдигнеш,
и винаги за мен ще влезеш в битка ,
изгубя ли се – ти ще ме настигнеш,
и стиснала ръката ти – политам...
Дори и да избягахме от детството,
завинаги съм Малката сестра.
Да имам брат е истинско вълшебство!
И няма да съм никога сама...
Една душа те следва неотлъчно
и никога не ще останеш сам.
С целувката си Господ ми заръча:
където и да си, да бъда там.
Обичам те :):)

Мира Дойчинова - irini

Бони,
Отново много истинска поезия!Благодаря ти !
Имам брат близнак и връзката ни е точно такава!

До къде искаш, Господи да порасна?
Да обичам въпреки – успях!
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах!

Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях!

Въпреки че скръб ме дави,
смея се и през сълзи!
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли?
Мадлен Алгафари

Кое на този свят е само мое?
Децата ми? Отлитат някой ден.
Усмивките? Раздавам ги на други.
дългът? На друг е посветен

Най-личното нещо е болката.
Е, някой ще я разбере,
но само толкова, доколкото
да се сравни: не съм по-зле.

Напълно ми принадлежи страданието.
На мен и на белия лист.
Но няма да ме видите отчаяна:
аз вече всичко ви простих.

За вас ще бъда вечно във летеж.
Благодаря ви, че не ме прочетохте!
Благодаря за хапчетата за растеж -
сълзите, на които ме обрекохте

Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи
двама старци трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.

Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.

Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи...

Христо Стоянов Медникаров

Бони, силно докосваща поезия - много истинска,реална,поучителна, развълнувах се силно - аз няма вече при кого да ида, болката е голяма,но това го осъзнава всеки на по - късен етап, замислете се,докато имате родителите си,не ги забравяйте,не ги пренебрегвайте - обичайте ги, бъдете всеки свободен миг заедно, когато си отидат от тоя свят - остава само болка и много мъка....Благодаря ти Бони!

http://www.receptite.com/forum/posting. ... f=7&t=1215#

Тази сутрин напълних до горе с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.

На съседите, скрити в зори, зад пердето.
На хазяйката, с поглед навъсен и ням.
На шофьора в тролей, сбръчкал вежди задето
бачка пак без пари. Даже две ще му дам!

На сърдитата лелка в кварталната лавка.
На пияния, с рамо подпрял тротоар.
На всезнайкото, който скандира ''Оставка!''.
Как добре ще им дойде такъв хубав дар.

На самотната дама, разхождаща куче.
На дежурния днес полицай във града.
На крещящата баба след палаво внуче.
На девойка, изгубила вяра в света.

Боже, толкова хора без своя усмивка!
Аз раздавам, но вече не смогвам сама.
За да върнем надеждата, в свят на интрига,
аз Ви моля, включете се всички. Сега!

автор Васка Мадарова