Кулинарен Форум на Веселият Готвач

БРОДНИЦА

Дъще моя, свидна моя рожба,
седни до мен и ми подай ръка.
Искам тази нощ да ти разкажа
приказка за бродница една.

Като теб била красива тя,
и като теб мечтаела в нощта,
да срещне своя принц и с него,
щастлива да е в любовта.

Народа казва:мислите се сбъдват,
срещнала тя принца мил
богат,красив и с бляскави обноски,
но принц в сърцето си не бил.

Бродница станала тя от тогава,
търсеща свойта разбита мечта.
А принца го няма,забравил за всичко
отдавна изченал е нейде в света.

Затуй днес ти разказвам за нея,
мое светло и чисто дете.
Не търси ти приказни принцове,
а човека със златно сърце.

< ВЕРА ИЛИЕВА>

Кате,за също си поплаках докато четях за малкото сираче.Много е тъжно.Незнам защо,но когато чета стихове за деца винаги си представям моите в дадената ситуация от стихчето.

Страхливият ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилният ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира.

Евтим Евтимов

/Доби/...
Надежда

Раздавам на всеки усмивки,
Ей така,без пари,от сърце,
Обещавам да има за всички,
Още радост и слънчеви дни;
Бих желал да запазим доброто,
То е в мен,то е в теб,то е в нас,
И тогава ще бъдем щастливи,
Лъчезарни ,с по-ведри лица;
Колко бързо отлитат годините,
С добро нека оставим следа,
Да забравим враждата,проблемите,
Не е трудно да стане това;
Подарявам на всеки надежда,
Тя е топла и сбъдва мечти,
А така ще се сбъдне и моята,
Да живеем в един по-добър Свят;

Живко Иванов

Рецепта за Събуждане

Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.

Мира Дойчинова - irini

Не оспорвай моето право
да бъда различна.
Да говоря,
да мисля,
да пиша
не съвсем като вас.
Аз не мога, не искам да бъда
фалшива, безлична.
Нека имам в излишък
и разум, и воля, и страст.
В моя ден са кръстосали шпаги
човешки проблеми.
Нередени по график
се нижат съдба до съдба.
Нямам право да бъда бездушна
в тревожното време,
безучастно да гледам
пожара на всяка душа.
Моят път повелява
да бъда такава.
Различна.
Да говоря,
да мисля,
да пиша
различно от вас.
Моят син научава от мен,
че е нещо логично
да говори,да мисли
и смело да спори на глас.

Б. КАМЕНОВА

Веси, благодаря ти, за прекрасните стихове.

Спомен...

Какво ли не поднася ни съдбата?
Случайна среща,поглед и раздяла...
Кафе едно и допир. После самотата,
обгръща те като с кожухче... Цяла...

Поглеждаш ме с очите насълзени
и молеше за обич,нежност и любов..
А, аз глупакът, мътните ме взели,
останах глух, за твоя нежен зов...

Но вече късно е, каквото и да правя..
Мигът отмина.. Просто тъй отмина...
Дори да искам пак да бъдем двама.
Не можем.. Кафето в чашата изстина...

Случайна среща и кафе... Раздяла..
Аз тръгнах си отново пак с Тъгата..
С нея сме приятели...Добри познати
И скитаме в студа и в тъмнината...

Но споменът...Да, само той ме топли!
Споменът за теб, с горещото кафе...
Споменът за любовта и миналото лято!
за влюбено момиче и глупаво момче...

Добромир Радев

Ели

ПИСМО ДО МАМА

Къщата е студена и празна,
или май станал съм рано.
Блъскам вратите ,дано те открия,
но няма те,няма те мамо.

Замина уж да спечелиш пари
далеч от нашата родина.
Беше за малко,за месец за два,
а вече година измина.

Растем сами,като гъбки в гората,
тате е в мисли унесен.
В мъка и радост ние сами сме,
виж,иде есен.

След нея ще дойде и лютата зима,
кой ще ни прегърне и стопли,
да си поплачем на майчино рамо,
топла супа кой ще ни сготви?

Мамо,върни се,без теб сме сироти,
не всичко в живота пари е.
Искаме твоята нежност и обич,
искаме с теб да сме ние.

Елена , много ме трогна с това ПИСМО ДО МАМА

Ели,мисля си - колко дечица чакат своите майчици да се върнат от чужбина, колко тъжни и самотни са - Боже, не ми се мисли, колко мъка,самота и очакване е стаено в невинните душици.Ели,благодаря ти.

Моето сърце се свива от мъка за всички дечица,чиито майки са далече от тях.А като си помисля,че и моята дъщеря е една от тях.За съжаление ще има още и още няма оправия тази държава.Днес четох,че депутатските заплати се увеличават с 504лв. А народа мизерува. Ужасно е!!!