Какво ще кажете за малко поезия
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Ели, Рени,благодаря ви
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Вместо възпоменание (1,2) - на баща ми
1. 1991г.
Татко, сега съм по-голяма от теб -
с цели десет над твоите двайсет и пет.
Растат синовете ми, за тебе незрими.
Дъщеря ми носи твоето име.
Не те упреквам, че ме остави сама,
че рано напусна тази грешна земя.
Може би така е трябвало да бъде,
може би си го сторил за моето бъдеще.
Твоето отсъствие ме направи силна,
дори(смея да мисля) несломима.
2. 2004г.
Татко, не съм по-голяма от теб,
макар че оставаш все на двайсет и пет.
Децата пораснаха...Внук вече имам!
Знам, че ни виждаш, и те моля - пази ни!
Разбрах, че не си ме оставил сама.
И не е толкоз грешна тази "грешна земя",
щом над нея зора всеки ден зазорява
и я къпе с лъчи, и с любов я дарява!
Може би с някой лъч ти достигаш до мен
и ми носиш надежди за бъдния ден?!
По житейските пътища - все така несломима -
с мен бъди!
Благославяй ме, татко, води ме!
1. 1991г.
Татко, сега съм по-голяма от теб -
с цели десет над твоите двайсет и пет.
Растат синовете ми, за тебе незрими.
Дъщеря ми носи твоето име.
Не те упреквам, че ме остави сама,
че рано напусна тази грешна земя.
Може би така е трябвало да бъде,
може би си го сторил за моето бъдеще.
Твоето отсъствие ме направи силна,
дори(смея да мисля) несломима.
2. 2004г.
Татко, не съм по-голяма от теб,
макар че оставаш все на двайсет и пет.
Децата пораснаха...Внук вече имам!
Знам, че ни виждаш, и те моля - пази ни!
Разбрах, че не си ме оставил сама.
И не е толкоз грешна тази "грешна земя",
щом над нея зора всеки ден зазорява
и я къпе с лъчи, и с любов я дарява!
Може би с някой лъч ти достигаш до мен
и ми носиш надежди за бъдния ден?!
По житейските пътища - все така несломима -
с мен бъди!
Благославяй ме, татко, води ме!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
На мама
Един живот не ще ми стигне мамо,
каквото заслужаваш да ти дам!
Кой би откупил майчиното рамо,
свещената икона в моят храм?
Кой би поискал да плати цената,
да обезсмисли свойто битие?
Та най-голяма святост на земята
е майката за своето дете!!!
Един живот е мамо твърде кратък,
и знам,че ще отмине като сън...
А думите-ще галят като вятър,
но ще кънтят като камбанен звън!!!
Един живот не ще ми стигне мамо,
каквото заслужаваш да ти дам!
Кой би откупил майчиното рамо,
свещената икона в моят храм?
Кой би поискал да плати цената,
да обезсмисли свойто битие?
Та най-голяма святост на земята
е майката за своето дете!!!
Един живот е мамо твърде кратък,
и знам,че ще отмине като сън...
А думите-ще галят като вятър,
но ще кънтят като камбанен звън!!!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Писмо до татко
Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така - ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше - „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте Вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама - лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам Ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама - палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...
Обичам те:
Твое голямо дете.
--------------------
Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така - ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше - „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте Вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама - лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам Ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама - палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...
Обичам те:
Твое голямо дете.
--------------------
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Ели,много силно докосващи стихове,благодаря ти миличка,от все сърце.
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Щом мракът спусне трепетни воали,
ще дойда като болка - изведнъж,
със кадифени пръсти да погаля
един безумно влюбен в мене мъж.
Ще сипя водопадно нежни думи,
нощта ще ги повтаря с шепот тих,
загасналият огън пак ще лумне,
а той щастлив - ще ме превръща в стих...
И в мислите му няма да нагарчат
предчувствия, че ще си тръгна пак...
Аз - кацнало в косите му глухарче,
ще литна с него до звездите чак.
Там ще се гмурнем в бездните сияйни
на тихите, среднощни небеса,
а сутринта след парещите тайни -
ще вярваме, че стават чудеса...
Aвтор: kadife_
ще дойда като болка - изведнъж,
със кадифени пръсти да погаля
един безумно влюбен в мене мъж.
Ще сипя водопадно нежни думи,
нощта ще ги повтаря с шепот тих,
загасналият огън пак ще лумне,
а той щастлив - ще ме превръща в стих...
И в мислите му няма да нагарчат
предчувствия, че ще си тръгна пак...
Аз - кацнало в косите му глухарче,
ще литна с него до звездите чак.
Там ще се гмурнем в бездните сияйни
на тихите, среднощни небеса,
а сутринта след парещите тайни -
ще вярваме, че стават чудеса...
Aвтор: kadife_
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
- ivkaa75
- магьосник в кухнята
- Мнения: 2941
- Регистриран на: нед ное 01, 2009 9:35 am
- :: 4 рецепти от ivkaa75
- :: 3 снимки от ivkaa75
Ели, поплаках си със твоите стихотворения
много силни
Бони, страхотно е
много силни
Бони, страхотно е
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Споделям с вас едно от любимите ми стихове на обожавания от мен поет Никола Вапцаров! Понякога ще идвам във съня ти
като далечен и нечакан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратата не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида...
/Никола вапцаров/
като далечен и нечакан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратата не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида...
/Никола вапцаров/
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"