Какво ще кажете за малко поезия

[Lirinka]

[Lirinka]

310374654_641108104051470_8973268811319604778_n.jpg (85.78 KиБ) Видяна 1063 пъти

[Lirinka]

[Lirinka]

305272939_3360305890960736_2137708735254244441_n.jpg (111.29 KиБ) Видяна 983 пъти

[Lirinka]

243912757_402940074534942_5372587484744435460_n.jpg (60.72 KиБ) Видяна 963 пъти

[Lirinka]

307637996_629551251873822_3527224298471392969_n.jpg (73.85 KиБ) Видяна 932 пъти

[Lirinka]

Възрастните хора

Не искат много възрастните хора.
Коричка хляб, чаша топла супа
и блага дума - просто за отмора
на мъката в житейската им купа.

Те всеки ден събуждат се с надежда,
че някой ще прогони самотата
и плахо през прозореца поглеждат,
в очакване на фигура позната.

Готови ли сте с тях да споделите
от ценното си време, само час
и възрастните хора да дарите
със топли думи, казани на глас.

Не искат много възрастните хора.
В живота си Те много са видели.
В децата си намират ли опора,
Те знаят - пълноценно са живели.

Николай Димов

[Lirinka]

На миндерчето стои сама
тъжна, възрастна жена.
Наум си спомени реди,
за светли и щастливи дни.
През прозореца поглежда,
тихи думи си нарежда:
- Къде отидоха човеците?
Човещината де изчезна?
Всеки в себе си затворен,
понесъл тъжен спомен,
навел глава напред върви
и не поглежда настрани.
От болка чужда бяга,
душата си да не напряга.
Алчността и егоизма
издигнал на пиадестал,
забравил кой ръка
в беда му е подал.
Забравил род и корени,
забравил вярата в доброто.
Господи,
на къде върви света,
щом свикнахме със злото?

Юлиана Никифорова

[Lirinka]

311252758_650149593147321_3841004827526767458_n.jpg (61.77 KиБ) Видяна 861 пъти

[Lirinka]

ПРОСТО СЕ НАУЧИХ

Научих се да бъда по - смирена,
от никой нищичко да не очаквам,
дори понякога безкрайно примирена
да си мълча... и без да се оплаквам.

Научих се да бъда по - обрана
във всички отношения човешки
и честичко оставам неразбрана,
но въпреки това прощавам грешки.

Научих се да бъда всеотдайна,
когато с цялото сърце обичам...
Тогава нищо не държа във тайна,
а всичко с истинските имена наричам.

Научих се да спазвам етикети,
да подминавам погледите злобни...
И рядко да използвам епитети,
които са за някой неудобни.

Научих се да бъда по - съгласна
с това живота дето ми предлага...
Опитвам в изказа си да съм ясна...
Повярвайте, понякога помага!

Научих се да бъда като песен,
но всички няма как да я изпеят...
Дори и текста да изглежда лесен,
само истинските хора го умеят.

Научих се да бъда над нещата,
когато наранена съм, притихвам!
Напук на завистта позната,
усмихвам се, аз просто се усмихвам!

ТАТЯНА ДИМИТРОВА