Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: вт сеп 28, 2010 2:53 pm
Обичам поезията.Надявам се че има и други които обичат стихотворения,защото виждам че тук има много нежни създания-жени.Пък що да не се включат и мъже.Защото за искуството красотата,любовта граници няма.Ами ето го моето първо предложение.
В И Н О Т О
Отдавна на земята е признато
от прости и божествени вина-
най-хубаво е виното когато,
човек го пие с влюбена жена.
Една жена ми каза през ноща,
и няма думите и да забравя
Когато го докосне любовта,
дори и болно вино оздравява.
За мен си най-красивата жена
и даже най-опиващото вино.
Аз нямам вече никаква вина,
за чувството греховно и невинно.
Родена си единствено за мен
и всеки може лесно да открие-
такова питие до днешен ден,
единствено от влюбени се пие.
Когато пак те заболи глава,
от младо вино и от младо тяло
Опитай-за НАСЛАДА-след това
да пиинеш малко отлежало.
Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те опива?
Една жена в легло на друг отива,
когато в къщи и е студено.
Една жена над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира.
Една любов,любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и след житейските задачи,
че вино и жена изневеряват
когато няма истински пиячи
Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те опива?
Една жена в легло на друг отива,
когато в къщи и е студено.
Една жена над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира.
Една любов,любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и след житейските задачи,
че вино и жена изневеряват
когато няма истински пиячи.
ЕВТИМ ЕВТИМОВ
И още нещо от мен за сега...
***********************
Жената е поезия и проза.
Поезия, когато тя цъфти
уханна и разкошна като роза -
и твоето сърце от страст пламти.
Поезия, когато тя танцува
и пъстрата й рокля шумоли,
когато е щастлива и целува
кога се смее и се весели.
Поезия, когато вънка май е,
и тя ти шепне влюбено слова,
каквито тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.
А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.
Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта…
Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим!
Тя пада се изцяло на съпруга,
като вериги, гнет непоносим!
Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладка
и предоставя прозата на мен!
Давид Овадия
В И Н О Т О
Отдавна на земята е признато
от прости и божествени вина-
най-хубаво е виното когато,
човек го пие с влюбена жена.
Една жена ми каза през ноща,
и няма думите и да забравя
Когато го докосне любовта,
дори и болно вино оздравява.
За мен си най-красивата жена
и даже най-опиващото вино.
Аз нямам вече никаква вина,
за чувството греховно и невинно.
Родена си единствено за мен
и всеки може лесно да открие-
такова питие до днешен ден,
единствено от влюбени се пие.
Когато пак те заболи глава,
от младо вино и от младо тяло
Опитай-за НАСЛАДА-след това
да пиинеш малко отлежало.
Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те опива?
Една жена в легло на друг отива,
когато в къщи и е студено.
Една жена над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира.
Една любов,любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и след житейските задачи,
че вино и жена изневеряват
когато няма истински пиячи
Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те опива?
Една жена в легло на друг отива,
когато в къщи и е студено.
Една жена над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира.
Една любов,любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и след житейските задачи,
че вино и жена изневеряват
когато няма истински пиячи.
ЕВТИМ ЕВТИМОВ
И още нещо от мен за сега...
***********************
Жената е поезия и проза.
Поезия, когато тя цъфти
уханна и разкошна като роза -
и твоето сърце от страст пламти.
Поезия, когато тя танцува
и пъстрата й рокля шумоли,
когато е щастлива и целува
кога се смее и се весели.
Поезия, когато вънка май е,
и тя ти шепне влюбено слова,
каквито тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.
А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.
Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта…
Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим!
Тя пада се изцяло на съпруга,
като вериги, гнет непоносим!
Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладка
и предоставя прозата на мен!
Давид Овадия