За Нея... За Него... За Приятелството... За Любовта...

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
ninka71
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 960
Регистриран на: нед май 10, 2009 1:56 pm
Местоположение: Sofia

Мнение от ninka71 » пет авг 20, 2010 2:54 pm

Познаването на фототипа на Вашата кожа ще Ви помогне да направите по-добър избор на фотозащита

Фототип Характерни особености Способност за получаване на загар (тен)

I - албинос много светла кожа, червена/рижа коса, светли очи, много лунички Винаги изгаря, без загар
II светла кожа, руса или светла коса, светли очи, лунички Лесно изгаря, трудно получава загар
III средно светла кожа, кестенява коса,светли или тъмни очи, малко или никакви лунички Получава загар след първоначално изгаряне
IV тъмна кожа, тъмна коса, кафяви очи, без лунички Изгаря минимално, лесно получава загар
V тъмна кожа, черна коса, черни очи, без лунички Рядко изгаря, лесно получава интензивен загар
VI много тъмна кожа, черна коса, черни очи, без лунички Никога не изгаря, винаги получава интензивен загар
Как да изберем защита?

Количеството UV лъчи, които достигат до Земята, зависи от няколко фактора:

•Часове на деня: 65% от UV лъчите достигат Земята между 10.00 и 14.00 часа, като от тях 10% са UVB, а 90% UVA лъчите.
•Повърхност
◦Снегът и ледът отразяват 80% от лъчите
◦Пясъкът отразява 20% от лъчите
◦Водата намалява проникването на UV лъчите с 50%
•Сезон: Радиацията е максимална през лятото, а минимална – през зимата.
•Надморска височина: На всеки 1000 m над морското равнище UV радиацията се увеличава с 10%.
•Географска ширина: С приближаване към Екватора радиацията нараства.
•Облачна покривка: Плътната облачна покривка намалява количеството на UV радиацията, достигаща до Земята с 50%.
Хората, които страдат от болести, свързани със свръхчувствителност към светлина, трябва да полагат специални грижи. От специална защита, обаче, се нуждаят и хората с много светъл тен, както и малките деца
Изображение

Животът е само един миг между две вечности
Платон


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пон сеп 06, 2010 8:55 am

Тя се прибра по-рано и завари мъжа си в спалнята да прави любов с много привлекателна млада жена. Съпругата МНОГО се ядоса!
„Ти си прасе, което нищо не уважава!” – изкрещя тя „Как смееш да ми причиняваш това – твоята вярна съпруга, майката на децата ти! Напускам те! Искам развод на секундата!”
А той отвърна: „Почакай секунда, любов, да мога поне да ти кажа какво стана”
„Добре, давай” – проплака тя, „но това ще са последните ти думи към мен!”
И той започна:
„Ами, докато се качвах в колата на път за вкъщи, една млада Госпожица ме помоли да я закарам. Изглеждаше ми отчаяна и беззащитна, та я съжалих и й казах да се качи. Забелязах, че беше много слаба, недобре облечена и много мръсна. Каза ми, че не е яла от 3 дни!
Така че от състрадание, аз я доведох вкъщи, затоплих пицата, която снощи направих за теб, но ти не я докосна, защото се притесняваш да не надебелееш.
Горкото същество я изяде за секунди.
После, понеже беше много мръсна аз й предложих да си вземе душ и докато тя се къпеше забелязах мръсните й дрехи, целите в дупки, така че ги изхвърлих.
Но тъй като се нуждае от дрехи, аз й дадох дизайнерските дънки, които ти имаш от няколко години, но не ги носиш, защото са ти много тесни. Също и дадох онова бельо, което ти подарих за годишнината от сватбата ни, но ти не носиш, защото не съм имал добър вкус. Намерих и онази секси блуза, която сестра ми ти подари за Коледа, но ти не носиш, само и само да я дразниш и освен това й подарих онези ботуши, които си купи от онзи скъпарски бутик, но отказа да ги носиш, защото някой друг в офиса ти бил имал същите.”
Той си пое дъх и продължи...
„Тя беше толкова благодарна за разбирането ми и помощта, която й указах, че докато я изпращах до вратата тя се обърна към мен през сълзи и каза:
„Моля... дали имате още нещо, което жена ви да не използва?”


Изображение

Този разказ, макар и шеговит, ни дава повод за много размисли :wink:
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » пон сеп 06, 2010 4:00 pm

мен лично този разказ ме натъжи................защо винаги пред свършен факт се търсят причините и отговорите............

Потребителски аватар
ninka71
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 960
Регистриран на: нед май 10, 2009 1:56 pm
Местоположение: Sofia

Мнение от ninka71 » пон сеп 06, 2010 7:56 pm

Освен,че ми стана тъжно,се замислих-дали,не съм забравила да облека някоя дрешка,подарена ми от мъжа,дали използвам всичко....... :?
Боже,човек незнае от кой храст може да изскочи заек......,или нещо друго,например-на два крака.... :D :?
Колко състрадателни мъже има.........
Изображение

Животът е само един миг между две вечности
Платон


Потребителски аватар
neli1100
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 226
Регистриран на: пон яну 25, 2010 8:07 pm
:: 181 рецепти от neli1100
:: 619 снимки от neli1100

Мнение от neli1100 » пет сеп 10, 2010 9:43 pm

Много интересна тема,изчетох я цялата . :clap:

Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 625 рецепти от Aliana
:: 2132 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнение от Aliana » пет сеп 10, 2010 10:46 pm

Много интересно, наистина... дали мъжът от своя страна винаги ползва всичко, предоставено му от жената? :? Да, сигурно, от удобство....

:/ :/ :/ :/

<object classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shoc ... on=8,0,0,0" width="450" height="403"><param name="movie" value="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid ... 95"><param name="quality" value="high"><embed src="http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=682df695" quality="high" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" width="450" height="403"></embed></object>
Последна промяна от Aliana на съб сеп 11, 2010 5:43 pm, променено общо 1 път.
www.facebook.com/artandhobby

Потребителски аватар
vyra59
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1616
Регистриран на: пон авг 16, 2010 8:22 am
:: 25 рецепти от vyra59
:: 43 снимки от vyra59
Местоположение: Плевен

Мнение от vyra59 » съб сеп 11, 2010 8:04 am

Много интересно разказче, но то ме натъжи. Винаги в живота така се стичат
обстоятелствата, че жената е потърпевша за всичко, а мъжете са винаги
прави :? :? :?
Не е важно какви обувки носиш, важно е какви крачки правиш!
Изображение

Потребителски аватар
neli1100
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 226
Регистриран на: пон яну 25, 2010 8:07 pm
:: 181 рецепти от neli1100
:: 619 снимки от neli1100

Мнение от neli1100 » съб сеп 11, 2010 9:13 am

Ето нещо интересно и поучително,което ще ни помогне да приемем по определен начин всичко ,което ни заобикаля(всякакви случки и истории):

РАВНОСМЕТКА
Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути от тоя смях съм се родил аз и съм поел по своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота. Пътищата ни бяха различни.
Оня, който се роди в първия ми плач, прекара живота си в сълзи. Само беди и неволи срещна той в света. Всичко му изглеждаше мрачно, небето за него бе винаги покрито с облаци, земята – оросена от сълзи. Той съчувстваше на всяка мъка, болеше го всяка неволя, страдаше с всяко нещастие. Той плака над чужди неуспехи и ля сълзи над чужди гробове.
Оня, който се роди от моята първа грижа, премина живота под бремето на тежки грижи и грохна под тях. Той ту се тревожеше за правилния ход на слънцето, ту го измъчваше мисълта, защо земята не се върти в обратна посока, защо реките са криви, моретата – дълбоки, планините – високи? С дълбоки бръчки на чело той се спираше пред всяко явление и отдаваше всичките си сили за неговото решение, задълбочаваше се във всеки проблем, изправяше се срещу всяка трудност. И така вървеше в живота, превивайки се под бремето на грижите.
Оня, който се роди от моя първи смях, премина през живота с усмивка на уста, гледайки на всичко с весел поглед и ведра душа. Той се смееше и над недостатъци и над добродетели, защото често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък. Той се смееше и над високопоставения и над унизения, защото високопоставеният често е по-низщ духом, отколкото оня, когото гледа от високо. Той се смееше и над глупоста и над мъдроста, защото мъдроста много пъти е сбор от човешки глупости. Той се смееше и над лъжата и над истината, защото много пъти за хората истината е много по-тежка от лъжата. Той се смееше и над правдата и над заблуждението, защото правдата е често по-нетрайна от заблуждението. Той се смееше и над любовта и над омразата, защото любовта често е по-егоистична от омразата. Той се смееше и над скръбта и над радостта, тъй като скръбта често бива престорена а радостта – много рядко. Той се смееше над щастието и над нещастието, защото щастието е винаги измамно, а нещастието – никога. Той се смееше и над свободата и над тиранията, защото свободата е често само гола фраза, а тиранията винаги е действителност. Той се смееше и над знанието и над невежеството, защото знанието има предел а невежеството е безпределно. Той се смееше над всекиго и над всичко, смееше се, смееше се, смееше се....
А когато изтекоха пълни шест деситилетия (това било, казват, средната продължителност на човешкия живот), срещнаха се тогава тримата пътници, събраха се пак в същата душа , от която бяха поели в живота, и си дадоха равносметка за онова, което бяха видели по света през своя дълъг път.
Пръв заговори оня, който бе носил грижите на целия свят:
- Изморих ума си и изтощих душата си от мъка по хорските неволи.
- Освободи ли поне хорат от тях , та да им стане по-леко?
- Не, защото грижата е неразделен спътник на човека. Тя е предпоставка за човешкия напредък. Убедих се, че е истински грях спрямо човечеството да му се отнеме грижата.
- А опозна ли поне живота през своя дълъг път?
- Не, не можах глава да вдигна от грижи.
След него думата взе онзи, който цял живот бе проливал сълзи:
- Очите ми изтекоха от плач и душата ми се превърна в пустиня от скръб по човешките страдания!
- И можа ли поне да изкупиш човешките мъки?
- Не, страданието си остана между хората, защото казват, животът е страдание и без страдание няма живот.
- А опозна ли поне тоя живот?
- Не, сълзите замъглиха очите ми и аз не можах нито да видя, нито да разбера нещо.
Взе думата и третият, който цял живот се бе смял:
- Устата ме заболяха от смях – толкова смешно има сред хората и живота им. Колкото повече опознавах живота, толкова повече се смеех. Дори и сега, на стари години, когато се обръщам назад, умирам си от смях.

Откъс от романа “АВТОБИОГРАФИЯ”
на Бранислав Нушич

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » вт окт 19, 2010 7:30 am

Изображение

Пет сутринта е.
Спиш спокойно, като дете, заровил нос в одеалото. Инстинктивно търсиш близостта ми и ме придърпваш с една ръка към тялото си.
Усещам те опрян в гръбнака ми. Попивам близостта с всяка една клетка. Притискам се в теб.
Измъркваш в съня си.
Казвала ли съм ти, че единствено до теб съм заспивала спокойно? Казвала ли съм ти колко силна магия носи споделеното посрещане на утрото?
Казвала ли съм ти какво значат за мен миговете преди да заспя, докато спокойно се унасям в ръцете ти?
Знаеш ли какво е интимност?
Не е страстното и парещо чувство, каращо ни да преоткриваме любимите топли устни отново и отново.
Не е огненото нетърпение да останем сами.
Не са треперещите пръсти, търсещи допир до хладката, изкусителна кожа.
Интимност е да те гледам как спиш. Да заплача тихичко от щастие, докато ти дори в съня си ме търсиш отново и отново.
Интимност е да ме видиш сутрин как отварям очи. И в този миг да усетя колко си щастлив, че съм до теб
Интимност е твоето "добро утро". И моята усмивка в отговор.
Пет сутринта е.
И няма да заспя. Ще чакам утрото на нашата близост.

За да ти благодаря за поредното "Добро утро".

автор:Вили Фарах
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » ср окт 20, 2010 10:18 pm

На човек е нужен друг човек, непременно :wink:

Изображение

За да пие с него нагарчащо кафе от огромни чаши, може даже с домашно направени бисквити или бонбон в блестящо фолио, а после понякога на устните да остават трохички.

За да седи на парапета, отпуснал краката си в дънки и смешни кецове - и да говорите за нещо важно: например за бензиновата дъга в локвите.

За да се обади пет минути след като сте се разделили - и да попита: "Е, как си?". И страшно да се успокои, чувайки в отговор: "Всичко ми е наред".

За да разкаже за това, че на улицата ръми и въобще иде есен, а на село ябълките се развалят, защото няма кой да ги събере… язък.

За да може понякога да се държите да ръце, защото това е много важно: просто да се държите за ръце.

За да оправиш разрошената му прическа, все едно имаш правото да го правиш - и после да осъзнаеш: да, имаш това право.

За да ти се усмихва: не защото е смешно, а защото иска да ти се усмихва и от това му е хубаво.

За да те загръща понякога с одеяло: не, ти можеш и сам, разбира се, но това е нещо съвсем друго - и далеч не е толкова интересно.

За да се вълнува за теб, ако си излязъл без чадър, защото навън е облачно. И ти да се вълнуваш в отговор: и защо той не си е сложил топлия ръчно плетен пуловер, който си му подарил.

За да може, когато му е зле, и на теб също да ти е зле, но не защото ти харесва да ти е зле, а защото на него му е зле - и от това ти става кофти.

За ма може понякога да се нацупиш и да се чувстваш много обиден, а после да се помирите - и да ви стане толкова хубаво на мига…

За да се смее, гледайки как ти пъхтиш, за трети пореден път опитвайки се да си вържеш проклетата вратовръзка така, че единият й край да не е много по-дълъг от другия.

За да намери някое много красиво и нежно цвете, а после да разказва на всички, че заедно сте го намерили - и всички да разберат, че държите един на друг.

За да може дълго-дълго да спорите кой все пак ще изнесе боклука - и въобще да не го изнесете, защото той поначало не ви пречи, а сте спорили за това само защото за всичко останало сте съгласни.

За да може, ако изведнъж оплеска ястието в кухнята, весело да го излееш в тоалетната - и да отидете на ресторант, а после още и да се поразходите, докато не се стъмни, броейки будните прозорци на отсрещните къщи.

За да го гледаш с нежност, когато той прави нещо вкъщи - и много се старае, дори ако няма представа как то се върши.

За да забрави изведнъж да купи мляко, а ти дори и да не се разстроиш - защото всъщност за какво ви е това мляко?

За да тъжиш, когато отдавна не сте се виждали - от цял час, а после да се видите и всичко отново да е наред - дори минувачите да станат някак си по-красиви.

На човек е нужен друг човек, непременно. А иначе защо ни е това небе? И пеперудите, например. И листата. И капките дъжд. И снежинките…

автор: Аспарух К.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Отговори