Страница 7 от 62

Човек е толкова голям, колкото сам пожелае да бъде

Публикувано: пон мар 15, 2010 7:39 pm
от Makaweli
<object classid="clsid:D27CDB6E-AE6D-11cf-96B8-444553540000" codebase="http://download.macromedia.com/pub/shoc ... on=8,0,0,0" width="450" height="403"><param name="movie" value="http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid ... c4"><param name="quality" value="high"><embed src="http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=f211ffc4" quality="high" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" width="450" height="403"></embed></object>

Човек

Душите,
подобно на поточетата и реките,
също се нуждаят от дъжд, но по-различен:
дъжд от надежда, от вяра и от още нещо...

Когато не вали,
всичко в душата умира, въпреки че
тялото продължава все още да живее.
Може би то някога е имало душа...

Животът има такъв смисъл,
какъвто АЗ пожелая да му придам!

Има три неща, които
възрастните могат да научат от децата:
- да бъдат радостни без повод,
- винаги да са заети с нещо
- и да се стремят с всички сили
към това, което желаят!

Когато едно нещо се случи един път,
не е задължително да се повтори.
но случи ли се два пъти, то със сигурност
ще има и трети път...

Когато често се срещаме с дадени хора,
те стават част от живота ни.
И като станат част от живота ни,
започват да се опитват да го променят.
И се сърдят, когато не правим това,
което те изискват от нас.
Понеже всеки си мисли, че знае
как другият трябва да живее живота си,
но всъщност никой не знае как
трябва да живее своя собствен...

Когато човек силно желае нещо,
цялата Вселена му съдейства...

Колкото и голямо да е страданието,
то е безсилно пред едно изморено тяло!

ТИ рискуваш да станеш като тях!
Съпротивлявай се, посрещни смело това,
което ти поднася Животът, не се отказвай!

Напоследък
много хора се отказаха да живеят.
Не се отегчават, не плачат,
просто стоят в очакване да мине времето...
Те не приеха предизвикателството на Живота
и Животът повече не им отправя предизвикателства...

Свободата означава да чувстваш
това, което сърцето ти желае,
независимо от мнението на околните!

Съществува език, който е отвъд думите.
Ако успееш да разгадаеш този език без думи,
ще успееш да разгадаеш и света...

Това, което прави живота интересен,
е възможността да осъществиш мечтите си!

Мечтите се измерват
именно чрез тези две понятия
и са толкова големи,
колкото ги направим ние самите...

Следователно,
човек е толкова голям,
колкото сам пожелае да бъде!

Нашата същност (душата)
и нашият смисъл на съществуване (мечтите),
са уникални, защото ние самите
ги формираме и избираме...

Не може да се определи,
кое е пораждащото уникалността, защото
същност и смисъл се сливат в едно цяло.
Цяло, в което настоящето
(носещо в себе си и част от миналото)
и бъдещето, се свързват във Вечността!
Това цяло носи името ЧОВЕК!

Публикувано: ср мар 17, 2010 7:57 pm
от ninka71
Още едно много красиво и нежно стихотворение,но този път за татко.За съжаление незнам кой е авторът му,но му благодаря.

Писмо до татко

Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така - ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше - „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте Вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама - лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам Ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама - палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...
Обичам те:
Твое голямо дете.

Публикувано: ср мар 17, 2010 9:43 pm
от Makaweli
Нинка, невероятно е, останах без дъх - като че ли е писано от мен :hug:
Честно, очите ми се напълниха със сълзи.

Благодаря ти от сърце :hug:

Публикувано: чет мар 18, 2010 4:03 pm
от sladki64e
ПРЪСТЕНЪТ

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

Публикувано: чет мар 18, 2010 4:07 pm
от sladki64e
Бих набрала повече маргаритки

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна - както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден. Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър.
Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.
Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя мечешката още рано напролет и бих продължила така до края.
Бих играла повече хокей.
Не бих се съобразявала чак толкова с общоприетите норми, овен ако не е крайно наложително.
Бих яздила кончета в много въртележки.
Бих набрала много маргаритки.

Надин Стеър, 87-годишна

Публикувано: чет мар 18, 2010 9:19 pm
от naxos
Какво е животът...?
Животът е предизвикателство - посрещни го.
Животът е дар - приеми го.
Животът е приключение - осъществи го.
Животът е мъка - надмогни я.
Животът е дълг - изпълни го.
Животът е игра - изиграй я.
Животът е тайнство - открий го.
Животът е песен - изпей я.
Животът е възможност - използвай я.
Животът е пътешествие - извърши го.
Животът е обещание - спази го.
Животът е любов - открий я.
Животът е красота - възхвали я.
Животът е истина - осъзнай я.
Животът е битка - приеми я.
Животът е загатка - разреши я.
Животът е цел - постигни я.

Публикувано: пет мар 19, 2010 12:51 pm
от Stedi
* Искаш ли да бъдеш щастлив – бъди! Сенека
* Свободата, Санчо, е най-висшето благо.
* Щом не нападаш – отстъпваш.
* Болният умира веднъж, а ленивият- всеки ден.
* Който се бои от нещастието, щастие няма да види.
* Да грешиш е човещина, но да грешиш постоянно е магария. Б.ДЖОНСЪН
* Който е добър само за себе си, не е добър за никого. ВОЛТЕР
* Шегата е като солта, трябва да я употребяваме с мярка. ПИТАГОР
* Ако говорите само истината, не ви е нужно да помните. МАРК ТВЕН
* Колкото е по-честен човек, толкова по-малко подозира другите в безчестие. Низката душа подозира най-низки подбуди и в благородните постъпки. ЦИЦЕРОН
* Влюбеният се смее в сънищата си и плаче, когато се пробуди. ПИТАГОР
* Обидите записвайте върху пясък, благодеянието върху мрамор. П.БУАСТ
* Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава. С.МОЪМ
* Никой не пази тайна по-добре от онзи, който не я знае. Ф.РОХАС
* Умният човек не вярва на всичко което чуе, не казва всичко което знае и не харчи всичко, което има.
* Опитът е учител, който взима твърде скъпо за уроците си, но в замяна на това, никой не обучава по-добре от него. Т.КАРЛАЙЛ
* Посейте постъпка и ще пожънете навик; посейте навик, ще пожънете характер; посейте характер, ще пожънете съдба. У.ТАКЪРИ
* Щастието прилича на чаша: колкото е по-блестяща, толкова е по-чуплива. ПУБЛИЙ СИР
* Ако ви кажат ‘Богатството ми е придобито с много труд.’, попитайте ‘С чий?’ — Дон Маркис
*
„Бутилка вино съдържа повече философия, отколкото всички книги на света.“ Луи Пастьор
* “А щастието през цялото време е наш спътник, стига да вдигнем за малко глава и да се огледаме – най-вероятно ще го видим.”Л.В.

Публикувано: пет мар 19, 2010 11:29 pm
от remiva
ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше... Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи..
ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено... Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...
ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб... Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...
ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш... Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...
ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш... Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна...
ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти... Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...
ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина... Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...

ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа... Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...
ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти... Отблагодари й се,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...
ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година... Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...
ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка... Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света...
ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето... Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...
ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина... Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...
ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва. Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ... В този миг всичко,
което до тогова ти се е искало да направиш за НЕЯ
но не си намерила време или начин да го сториш,
изведнъж се стоварва върхуТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...
Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства...
Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ - ТВОЯТА МАЙКА!... Автор - анонимен Превод на български - Melisa


0 години Бащата:
Погледни
я само, колко е красива! Все още не мога да повярвам, че това сладко
дребосъче е МОЕ! Виж очите й, виж челото - абсолютно същите са, като
моите...
Дъщерята:
Кой ли е този, който не отделя погледа си и за миг от мен... Вероятно това е баща ми..
. 5 години Бащата:
Принцесата ми, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купи татко?
Дъщерята:
Най-много от всички на света обичам татко! Но защо татко спи с мама? Искам да ме гушка мен и да не обича никой друг.
.. 10 години Бащата:
Колкото расте, по-палава става. На кого се е метнало това момиче?!...
Дъщерята:
Влюбена съм в моя татко! Като порастна, ще се омъжа за някой като него... Дали татко ще увеличи джобните ми този месец?...
15 години Бащата:
Колко
бързо порастна това дете... И все по-късно започна да се прибира вечер.
Ако продължава така, ще си навлече някоя неприятност. Май ще се наложи
да поговоря по-строго с нея...
Дъщерята:
Заради татко не
мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си. Мразя да ми
налага тези правила! Кога най-после ще стана свободна?...
20 години Бащата:
Вече
не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. А откакто започна
сама да си изкарва парите, вече няма нужда от мен. От толкова време не
сме си приказвали така сладко, като едно време... Пък и вкъщи само мъже
звънят да я търсят... май скоро ще я загубя...
Дъщерята:
Татко
много се е променил... Засяга се от всичко, което му кажа. Изобщо не ме
разбира вече. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси.
Какви ги наприказва снощи само за късата ми пола... Май най-добре ще е
да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третират като дете...

25 години Бащата:
Знаех
си, че един ден това ще се случи. Ето, че вече се омъжва... И без това
напоследък не бяхме така близки, както преди. А сега се появи и
съпругът й. Моята малка Принцеса вече ме напуска...
Дъщерята:
Защо
трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли
да се усмихне поне мъничко? Знам, така и не успя да приеме моя избор,
затова се държи по този начин. И всичко това, само защото не се вписва
в представите му за зет. Но какво толкова, нали няма той да живее с
мъжа ми..
. 30 години Бащата:
Много
рядко се виждаме вече... Колко хубаво би било, ако се срещахме
по-често... А и внуците също ми липсват. Но от срещи и сбирки с
приятели, на тях не им остава време за мен...
Дъщерята:
Напоследък
май доста пренебрегвам татко... Гласът му по телефона звучеше много
тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости
през уикенда...
40 години Бащата:
Дъщеря
ми смята, че не съм на нужното интелектуално ниво. Според нея аз съм с
остаряло мислене. А когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За
всики задачи и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и
питаше мен. А сега не ме харесва... Повече никога няма да влизам в
политически спор с нея...
Дъщерята:
С времето татко
започва да се държи все по-детински. Постоянно се оплаква от нещо.
Вярно, че напоследък не е добре със здравето, но... Ами ако се случи
нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той
искаше и очакваше да има...
45 години Бащата:
Колко
е хубаво, че дъщеря ми има толкова щастливо и пълно с обич семейство!
Няма да си отида с отворени очи. Всичко в този живот успя да постигне
сама! Гордея се с нея!...
Дъщерята:
Много се тревожа за
татко. Не си пие лекарствата редовно... А аз не съм готова да го
загубя... Господи, не ми го отнемай, моля те!
50 години Бащата:
Бъди щастлива, момичето ми!...
Дъщерята:
Татко, не си отивай, моля те!...
Аз сега как ще живея без теб?! До кого ще се допитвам, кой ще ми помага в трудните моменти...?
Дано да си щастлив там, където отиде!
Но
моля те, където и да се намираш вече, винаги ми показвай, че сърцето ти
е с мен и че продължаваш да ме обичаш!... Не зная как, просто ми давай
някакъв знак...
Много ще ми липсваш, татко!
И все ще те търся!...


55 години Жената:
Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко...
Иска ми се, да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание...
Зная
обаче, че не мога да върна времето назад и да поправя миналото. Но ако
все пак, някъде там, където си ти сега, ме чуваш и виждаш, искам да
знаеш, че съжалявам ужасно за всеки миг на тъга, който съм ти
причинила...
Обичам те!!! Автор - K. Balca

Когато прочтох това плаках дълго! Материалът ме разтърси дълбоко, защото си дадох сметка, чв 90% от написаното е действително така!

Публикувано: съб мар 20, 2010 12:15 am
от BRIDA
:roll: remiva....нежно и тъжно :( :)

"Силата и успехът стоят над нравствеността, над всяка критика. В такъв случай изглежда, че няма значение какво върши човек, а как го върши и как го назовава. Има ли някъде дълбоко у хората, което да ги възпира или наказва? Изглежда, че няма. Наказва се само неуспехът. Всъщност престъпление има само тогава, когато хванат престъпника".


Не ходи по чуждите стъпки, защото няма да оставиш следа!


Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен."


"Когато баба ми получи артрит тя не можеше повече да си лакира ноктите на краката. Затова дядо ми започна да го прави вместо нея, през цялото време, даже когато ръцете му хванаха артрит също. Това е любов."

Здравей ЖИВОТ!

Публикувано: съб мар 20, 2010 8:34 am
от Makaweli
Момичета,
Чудесни са нещата, които сте написали - в забързания ден те карат да се замислиш и отново да се сетиш за много неща, които пропускаш.
Хубаво е да си ги припомняме от време на време :wink:

А сега нещо и от мен:

Изображение

Научи ли се да виждаш хубавото?!
Мечтаеш ли още като малко дете?
Гледаш ли небето?
Обичаш ли да усещаш слънчевите лъчи по кожата си?!
Сънуваш ли?
Вярваш ли?!
Нали все още си си самият ти?
Раздаваш ли късчета от себе си?
От душата си?
Ядеш ли шоколад?
Искаш ли да тичаш по поляната с хвърчило?
Рисуваш ли?!
Не, не само с молив...С мисли!
Усмихваш ли се?!
Да...Да! Усмихваш ли се?!
Пееш ли? Макар и фалшиво?!
Тичаш ли бос под дъжда?
Тъпчеш ли се с бонбони докато ти стане лошо?!
Ей така просто, защото ти се яде!
Ходиш ли на планина?!
Слушаш ли песента на птиците?
Подаваш ли ръка на нуждаещия се?!
Има толкова много неща, които можеш да направиш!
Направи ги!
Започни от днес!!!
Обичаш ли?!