Страница 49 от 62

Re: "Уроци" за Живота

Публикувано: съб яну 18, 2014 7:35 pm
от mami48
:giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: Йоанка,Бони,благодаря ви - много ми допадна всичко,което сте публикували,прекрасен наръчник за живота,благодаря!!! :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

Re: "Уроци" за Живота

Публикувано: ср яну 22, 2014 2:04 pm
от ssk
Чуй, Време...Стига ми държа ръката.
За мъничко без мене продължи.
Да се порадвам на Живота ще остана,
а ти върви напред. Върви!
Аз обещавам да те стигна
...когато ми омръзне слънчевата топлина,
...когато няма кой със обич да ме люби,
...когато съм с преситена душа.
Пусни ме...Още малко да погледам
мечтаните далечни висини.
Да се надишам до омая
със мириса на окосените треви.
Ти не разбра ли, Време?
Искам да съм още млада -
да чувствам как сърцето ми тупти.
Във мене дяволи да се сражават
и ангел нежно да ги озапти.
Не ме припирай...Нека да си взема,
това което ми принадлежи.
Изчакай радостта да изживея
от детски, обещаващи очи.
Сега чуй, Време...
Малко ми пусни ръката.
Очи за мене затвори.
Нали ти обещах, че ще те стигна,
за да ме водиш после
накъдето искаш ти...
Детелина Стефанова

Re: "Уроци" за Живота

Публикувано: пет яну 24, 2014 7:13 pm
от mami48
:giflo1: :giflo1: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo1: :giflo1: Благодаря ти ssk,прекрасно е!!! :flow2: :flow2: :hug: :flow2: :flow2:

През очите на едно дете

Публикувано: вт яну 28, 2014 5:03 pm
от Makaweli
Един старец всеки ден си седял на люлеещият се стол. И както седял, дал обет да не става оттам, докато не види Бог. Един прекрасен пролетен ден след обед старецът се люлеел на стола си, безспирно търсейки Бог в мислите си и изведнъж видял едно момиченце да играе от другата страна на улицата. Топката на момиченцето се търколила в двора на стареца. Детето хукнало да си я вземе и когато се навело да вземе топката, то погледнало стареца и рекло:

-Господин Старец, всеки ден те гледам как се люлееш на стола и гледаш някъде.Какво чакаш да видиш?

-Ех, скъпо дете, ти си още много малка, за да разбереш.-отвърнал старецът.

-Може би- отвърнало момиченцето- но мама винаги казва, ако нещо се върти в главата ми, трябва да поговоря с някого.За да го разбера по- добре, казва тя. Мама винаги казва “Госпожице Лизи, сподели мислите си” Сподели, сподели, сподели, така повтаря мама.

-Е, добре тогава госпожице Лизи, но не вярвам, че може да ми помогнеш- измърморил старецът.

-Сигурно, господин Старец, но поне мога да те изслушам.

-Добре, малка госпожице Лизи, искам да видя Бог.

-Моите извинения господин Старец, нима по цял ден се люлееш на този стол, само защото искаш да видиш Бог? – озадачено попитала госпожица Лизи.

-Да, разбира се, искам преди да умра да се уверя, че Бог съществува.Имам нужда от някакъв знак, а още не съм видял такъв. – обяснил старецът.

-Знак ли господин Старец? Знак? -попитала госпожица Лизи, напълно озадачена от думите на стареца - Господин Старец, че Бог ти дава знак всеки път, когато поемеш дъх. Когато помиришеш разцъфнало цвете. Когато чуеш птичките да пеят. Когато се раждат бебетата. Господине, Бог ти дава знак, когато се смееш или плачеш, когато усещаш от очите ти да се търкулва сълза.Това е знак в сърцето ти да прегърнеш и да обичаш. Бог ти дава знак с вятъра и дъгата, със смяната на сезоните.Всички знаци са тук, но ти сигурно не вярваш в тях. Господин старец Бог е в теб,Бог е и в мен. Няма защо да го търсиш, защото той или тя каквото и да е, то е тук с нас през цялото време.

С една ръка на кръста, а с другата във въздуха, госпожица Лизи продължила:

-Мама казва: “Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи, защото да видиш Бог означава да видиш простите неща, да видиш Бог означава да видиш живота във всичко.” Така казва мама.

-Госпожице Лизи, дете мое ти си много прозорлива в познанието си за Бог, но това, за което ми говориш не е достатъчно.

Лизи се приближила до стареца, поставила малките си детски ръчички върху сърцето му и тихичко казала:

-Господине, всичко идва оттук, отвътре, а не отвън – и посочила към небето – Открий го в сърцето си, в собственото си огледало. Тогава господин Старец, ще видиш знаците.

Госпожица Лизи се върнала на отсрещната страна на улицата, обърнала се към стареца и се усмихнала.После се навела да помирише цветята и се провикнала:

-Мама казва: “Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи.”

Диди Робинсън

http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=255942

Re: "Уроци" за Живота

Публикувано: вт яну 28, 2014 8:04 pm
от mami48
:giflo1: :giflo1: :giflo2: :giflo1: :giflo1: Бони,благодаря ти мила,много ми допадна!!! :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

Re: "Уроци" за Живота

Публикувано: съб фев 08, 2014 5:38 am
от sladki64e
Изображение

Re: "Уроци" за Живота

Публикувано: съб фев 08, 2014 8:31 am
от Makaweli
:thumup: :thumup: :thumup:
:hug: :hug: :hug:
:heart: :heart: :heart:

На този, който го е донесъл

Публикувано: нед фев 09, 2014 9:07 am
от Makaweli
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутатцията на самурая, бил дошъл,за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощенят и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
“Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?”

“Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?”

“На този, който го е донесъл.” – отговорил един от учениците.

“Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите” – казал учителя. - “Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.”

http://bg.netlog.com/DNen/blog/blogid=257785

Re: "Уроци" за Живота

Публикувано: нед фев 23, 2014 9:21 am
от Makaweli
Изображение

Кой е любимият ви сезон?

Публикувано: нед фев 23, 2014 9:41 am
от Makaweli
Изображение

Всеки човек си има любим сезон. И сезонът, който обичате най-много отразява вашия характер и показва вашата същност, смятат психолози.

Отпуснете се и помислете през кой годишен сезон се чувствате най-комфортно и щастливо, чакате го с нетърпение и изпитвате носталгия по него през останалото време, без да обръщате внимание на недостатъците, които дори и той притежава.

Ако вече знаете кой период от годината предпочитате, вижте следващите коментари, които може да ви помогнат да си обясните някои ваши черти.

Зима
Хората, които обичат зимата, като правило са индивидуалисти и живеят на принципа на котките - сами за себе си. Често те са затворени, не много общителни, сурови и винаги знаят какво искат. Те преодоляват жизнените трудности със свити устни, много търпеливо и настойчиво.

Този тип хора постигат успех във всичко. По природа са сдържани, не говорят много и не са склонни да показват емоциите си пред хората. Въпреки, че техните чувства са много силни, те се стараят да ги преживяват насаме и да ги пазят в тайна от другите. Също както и своето мнение. Те го изказват само, ако са помолени или ако сметнат, че то трябва да бъде чуто от другите.

Избират приятелите си избират внимателно и затова най-често броят им не е голям. Те ценят приятелството, както и семейството, ако решат да го създадат.

В повечето случаи са материалисти, ценят уюта и комфорта, както своя така и този на хората около себе, за което са готови да направят много.

Не са склонни да прощават предателството и изневярата.

Пролет

Любителите на пролетта имат най-често мек характер и весел нрав. Те са игриви, лекомислени, весели и безгрижни. Рядко се поддават на отчаяние, често са душата на компанията и си падат по авантюрите.

Те рядко са инициатори, но с увлечение и възторг приемат идеите на другите и са готови да участват активно в осъществяването им. Всички ги обичат и им се радват, защото с тях се общува лесно.

Но те не са способни на дълго и предано приятелство, защото то е и отговорност, а тези хора рядко знаят какво е това. Тяхното лекомислие поражда разсеяност, тяхното веселие им позволява да се отнасят с лекота към много важни за другите хора неща. Техният девиз е “Далече от очите, далече от сърцето”.

Те по правило са капризни и егоистични, непосредствени и романтични. Идват и си отиват, когата си искат. Възможно е всеки следващ момент да си отидат и да забравят за вашето съществуване.

Те леко понасят трудностите, защото паметта и преживявянията им са кратки.

Лято

Хората, които обичат лятото като правило са родени лидери. Ярки индивидуалисти, те са способни да покорят сърцата на другите със своята неудържима енергия. В главата си винаги имат множество идеи, планове и грандиозни мисли. Другите често им завиждат. От тях излизат добри началници, но на мястото на подчинен не им е уютно.

Художници по натура, те винаги се стараят да изпълнят живота си с разнообразие, в което понякога стигат до крайности. Те са упорити, често до инат, винаги се стремят да постигнат своето, но въпреки това са готови и на компромис - в разумни според собствените им разбирания граници.

Любителите на лятото са способни на безумна любов. Те са верни и предани. Тежко преживяват раздялата, както и всяка неприятност, но когато си тръгнат, това е завинаги.

Те са меланхолични, романтични, обидчиви и сантиментални. Трудно прощават, мразят лъжата. Праволинейни и открити, те са добри приятели и спътници в живота.

Есен

Любителите й са безнадеждни романтици. В действителност това не винаги е така: есента обичат също и стеснителните, затворените и неуверени в себе си хора със слаба нервна система, склонни към депресия и потиснато настроение. Характерът им е променлив като времето през този сезон. Настроението им често се променя много бързо - от прекрасно до мрачно-раздразнително без видима причина.

Тези хора обичат спокойствието и уединението. Рядко изпитват нужда от общество и общуване. Имат малко приятели, трудно се разбират с нови хора, много рядко се запознават сами. Не се стараят да играят главна роля в отношенията.

Поради природната си сдържаност, скованост и неувереност в себе си, те са с по-слаба воля и затова са склонни да злоупотребяват с алкохол, цигари, дори наркотици.

Но има и други случаи, когато тези хора поради своите качества се отличават с нестандартното си поведение или начин на живот - в обществото могат да се държат предизвикателно или да имат много, но кратки любовни забежки. Сред любителите на есента има много творци.