Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Веси,наистина е така мила,само доброто и любовта имат силата да победят омразата и цялата лошотия, която ни заобикаля - разбира се,ако човек го желае силно.Благодаря ти за това толкова съдържателно стихотворение.

Вървял човек и намерил щастие.

-Ти чие си? - попитал.

-Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.

-Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!

Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.

-Защо така? - попитал човекът щастието.

-Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.

Силата на волята и несломимия човешки дух

,,Ще се намери ли поне един човек, който не би желал да бъде щастлив? Възможно ли е през целия си живот нито веднъж да не се замислиш над въпроса: щастлив ли съм? А другите хора? Моите близки, приятели? Имат ли те достатъчно силна воля и непримирим дух, за да търсят и отстояват намереното щастие.

В живота няма нищо, което да не е свързано със силата на нашата воля – от здравословното ни състояние до отношението ни към овладяване на Космоса. Всичко зависи от нашата воля, упоритост и постоянство. Може ли човек без силна воля да пази диети, да тренира, да чете и усвоява новостите в живота?
Хората винаги си поставят определени цели. Има близки, непосредствени цели и големи, далечни. Цели-идеали. Към тяхното осъществяване е насочена цялостната ни дейност. И, разбира се, силата на волята. Защото, който иска да постигне целите си, трябва да знае, че от един удар дървото не пада. Нужни са упоритост и постоянство. Те трябва да изпълват целия съзнателен живот на човека. Важно е да се знае обаче, към какво се стреми човек и по какви пътища върви и ли възнамерява да върви. Напълно естествено е днес човек да не се задоволява с направеното вчера. Новият ден е нова мярка. Мярка на радостта, енергията, отговорността и взискателността към себе си и другите. В нея се съдържа импулс, откроява се непримирим човешки дух за постигане на нови успехи. Марк Твен пише, че когато завърши работата си над някое произведение, чак тогава разбира как е трябвало да го направи ”както трябва”. Същото може да каже и архитектът, който вижда замисълът си осъществен. Събуденият стремеж към нови постижения доказва силната воля , желанието човек да не спира в развитието си. Оттам идват и успехите. Най-хубавите човешки радости се вкусват след изпробване силата на волята, нейната устойчивост и постоянство.

Всичко в човека – силните ръце, светлият и тънък ум, горещото добро сърце е създадено от природата, за да може човекът със силата на волята и несломимия си човешки дух да твори прекрасното, да го постига и да му се наслаждава. Чувството за упоритост, непримиримост и постоянство е задължително условие.

Свободата на волята е способност на човека да взема самостоятелни решения за това, което предстои да направи и в действителност го прави. И тук човек проявява силата на волята си като смелост, решителност, инициативност и самообладание.

А трябва да имаме воля не само да се борим за хубавото, за доброто, а и да се противопоставяме на пошлото, грозното и насилственото. Мисля си за Ралица от повестта на Пенчо Славейков, която остава вярна на Иво и продължава живота си с „несломено сърце”. Нейният свободен избор, направен със силата на волята не е сломил духа й. С неподкупността и ценностните си нагласи тя оказва съпротива на този, който иска да я превърне в своя робиня и да сломи духа и.

Промените в живота на човека, дори съвсем дълбоките, настъпват в разстояние на съвсем кратки периоди от време. Когато най-малко очакваме, животът ни поднася предизвикателство, за да изпита смелостта и волята ни за промени. И тогава трябва да си спомним не само за Ралица, но и за вътрешната раздвоеност на Яворов, където:

„в гърдите ми се борят две души:
душите на ангел и демон. . , ”

.....Продължавам напред, за да докажа на себе си, че човешкият дух е несломим.,,
http://www.zapiski.info-източник

Понякога ...


‎Понякога трябва...
Да затвориш очи, за да видиш.
Да замълчиш, за да кажеш.
Да избягаш, за да се върнеш.
Да се изгубиш, за да се намериш.
Да паднеш, за да станеш.
Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш.
Да спреш да търсиш, за да откриеш.
Да спреш, за да продължиш.
Да спреш, за да се огледаш...Наоколо. Хубаво. На 360 градуса...

Андрей Баташов

Адът и Раят са устроени еднакво

Веднъж един добър човечец, разговаряйки с Бог, го помолил:-Господи, бих искал да знам какво е това Рай и какво е Ад?

Господ го повел в небесата към две врати. Отворил едната и го подканил да влезе. Там на огромна и кръгла маса седели хора, а в средата на масата стояла огромна и пълна чаша с храна, ухаеща на нещо вкусно. Добрият човечец усетил, че устата му се изпълнила със слюнки. Но хората , стоящи около масата , изглеждали бледи и недохранени.Направо си имали вид на умиращи от глад. На всеки от тях в ръката имало дълга, дълга лъжица. Те можели да достигнат до купата с храна, да загребат, но поради дългото рамо на лъжицата не можели да я поднесат до устите си.

Господ му казал:-Ето, ти сега видя какво е Адът.

Запътили се към втората врата. Господ я отворил. Сцената, която се разкрила пред очите им била идентична с първата. И тук имало огромна кръгла маса със същата гигантска чаша по средата и, пълна с уханна супа, караща устата на човечеца да се изпълва със слюнка. А хората седящи около масата държали същите дълги, дълги лъжици. Обаче пък изглеждали сити и доволни, щастливи и увлечени в разговорите по между си.

Добрият човечец в недоумение възкликнал:
-Не разбирам....
-Това е толкоз просто!-отговорил Господ.
-Тези са се научили да се хранят друг другиму, а не да мислят единствено и само за себе си.

Адът и Раят са устроени еднакво. Разликата е в нас самите.

Бони,не спираш да ни предоставяш тия прекрасни и поучителни притчи и разкази - благодаря ти от сърце мила,ти си невероятна дама - знаеща доста и търсеща все нещо ново,ново.

Първото стъпало
(индийска притча)

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого

Двата вълка

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас.
И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.

Единият е "зъл", той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.

Другият е "добър" – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

Малкото момиче живеело в малка, бедна къща, разположена на един хълм. Докато растяла, тя си играела в малката градинка около къщата и можела да види през оградата разположената високо на отсрещния хълм богаташка къща. Тя била голяма и красива и имала златни прозорци, толкова златни и блестящи, че малкото момиченце си мислело, колко магическо би било да израснеш и живееш в къща със златни прозорци, вместо в обикновена къща като тяхната.
Въпреки че обичала родителите и семейството си, тя копнеела да живее в такава златна къща и по цял ден мечтаела колко прекрасно и вълнуващо би било ако живее там.
Когато порастнала достатъчно, че притежавала достатъчно умения и чувствителност, за да може да ходи извън оградата на техния дом, тя помолила майка си да покара колело извън пределите на тяхната градина, надолу в полето.
След дълги увещания, майка й най-накрая разрешила, но настоявала да кара близо до градината и да не се отдалечава много. Денят бил прекрасен и малкото момиченце знаело точно къде отива. Надолу по пътя, през долината, тя карала колелото си докато не стигнала пред портала на златната къща, на върха на другия хълм.
Докато слизала от колелото, тя погледнала към пътя, водещ към къщата и след това към самата къща… и се разочаровала изключително много, осъзнавайки че стъклата на къщата са съвсем обикновени и при това мръсни, не отразяващи нищо друго освен тъгата на една отдавна изоставена къща!
Натъжена, тя дори не продължила напред. Просто се обърнала обратно и с разбито сърце се качила на колелото си. В момента, в който погледнала напред обаче, видяното я удивило! Там през долината на отсрещния хълм била разположена малка къщурка. И нейните стъкла блестели като златни докато слънцето огрявало нейния дом!
Тя осъзнала, че винаги досега е живяла в своя златен дом и всичката любов и грижи, които била получил там са това, което прави къщата й златна! Всичко, за което била мечтала било точно под носа й!

Източник: интернет