"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

НАРОДНИ МЪДРОСТИ

Мнение от Makaweli » нед апр 17, 2011 9:39 am

НАРОДНИ МЪДРОСТИ

Ето какво казва народната мъдрост, за мъжете и жените.Оказва се, че
:”Мъжете знаят –„защо”, жените знаят „как”
и мъжете си казват:
„ПО-ДОБРЕ гроб отколкото роб”.
като се има предвид в днешно време обвързването и брака”.
Че то:

”ЛЕСНО се галят момите, мъчно се дялкат гредите.”

МЪРДАТ му ръцете като на млада невеста нозете.

ЛОШО време се оправя, лош човек - никога.

СЛЯПАТА кокошка, като прогледне, иска да се качи и на петела.

КРОТКОТО агне от две майки суче.

ИМАХМЕ куче, помагаше на вълка.

КРЕПОСТТА се превзема отвътре.

ПРЕГЪРНИ змията - да те ухапе.

КОЙТО се ядосва, бързо остарява.

ЗАРАДИ бълхата изгориха юргана.

МАГАРЕТО и на Божи гроб да иде, пак ще се върне магаре.

ГОРЯТ на бедните свещите, броят на богаташите парите.

КОЙТО много дава, скоро ще проси.

ТИ САМО стани овца, вълци ще се намерят.

КАТО се претегли на своя кантар, комарът 99 кила тежи.

АЗ СЕ ОТКАЗАХ от цигарите, но те не се отказват от мене.

САМА РЪКА и на Дунава не може да се измие.

СКАРАЛИ се врабчетата за чуждото просо.

КОЕТО дяволът не може, вика жената да го направи.

ОТИШЪЛ за зайци, изяли го вълци.

МНОЗИНА си мият ръцете да ядат с владиката, малцина ще седнат на трапезата му.

КОЙТО е откраднал минарето, той ще намери и калъф да го скрие.

КОГАТО морето станало на мед, беднякът си изгубил лъжицата.

ВСЯКО дърво си има червей да го яде.

КОЙТО спи с куче, трябва да му търпи и бълхите.

ЧОВЕК се учи докато е жив и пак умира глупак.

ГОЛЯМ е тъпанът, но празен.

ДАВАЛИ на циганина царство, а той питал: ами хляб?

КОГАТО вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.

ГОРИ ли къщата на съседа, бягай да гасиш своята.

ПРИ ЦАРЯ - като при огъня: нито близо, нито далеч.

НЕ СЛАГАЙ всички яйца в една кошница.

ВАДИ си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.

АКО ЩЕ СЕ давиш, не се мъчи в плитка вода.

КОЙТО КУПУВА, каквото не му трябва, продава онова, което му трябва.

КОЙТО не ще да храни котка, храни мишките.

ТРИСТА гарвани един камък ги разпръсва.

ЧОВЕКЪТ е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък.

АКО ЩЕ НАРУШАВАШ постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.

ЗА МАГАРЕТО тръните са по-сладки от сеното.

ЗАРАДИ Иван намрази и Свети Иван.

ОЧИТЕ виждат всичко, но не виждат себе си.

АКО МЛАДОСТТА знаеше, ако старостта можеше!

СТАРИЯ човек не го питат какво го боли, ами защо не го боли.

НА ДОБЪР СИН наследство не му трябва, на лош - съвсем.

КОЛКОТО по-стар се ожениш, толкова по-дълги са нощите ти.

ЖИВОТЪТ е стълба: едни се качват, други слизат.

ПЪРВАТА чаша за здраве, втората - за радост, третата - за веселба, четвъртата - за лудост...

НА БОГАТИЯ и петелът му снася яйца.

ПАРИТЕ подлъгват жената, а жената - мъжа.

ПРЕВЪРЖИ си пръста и тръгни през село, че да видиш колко лекари ще срещнеш!

Източник: http://bg.netlog.com/groups/toplina/for ... geid=65823
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пон апр 18, 2011 7:28 am

Хорхе Букай из "Нека ти разкажа"

Философията на Хорхе е простичка, достъпна за всеки. Изградена върху историите от живота народните приказки.

За настроенията си. И за онези всекидневните неща:

-темата за родителите, дето все са срещу.

-темата за приятелката, и смесването на нещата.

-темата за приятелите, и направената услуга.

-и стремежа към Океана наречен Щастие.

За да тръгнеш по пътя към щастието:

налага се да разбереш : Кой си? Къде отиваш и С кого?

Не бива пътят да определя кой си.

Нито пък човекът, който те придружава, да решава къде отиваш.

Иска се да вярваш, да учиш, да се забавляваш, да знаеш какво имаш.

Не върви пред мен, защото няма да мога да те следвам, не върви зад мен, защото мога да те загубя.

Не върви под мен, защото мога да те настъпя, не върви над мен, защото мога да реша, че ми тежиш, върви до мен, защото сме равни.

Когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото и в теб.

Свободният човек, който познава себе си е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава.

Ако срещнеш самовлюбени хора, не трябва да ги мразиш, те сигурно вече си имат достатъчно проблеми със себе си.

Нищо свястно не може да се постигне с усилие.

Бях прекарал голяма част от живота си, търсейки някой друг да ми каже какво е добро и какво лошо. Търсех да видя себе си в погледа на другите, търсех вън да от себе си това, което всъщност винаги е било в мен под собствената ми кухня. Съкровището е в мен самия, че винаги е било тук и че не мога да го изгубя.

Когато придобием нещо и станем зависими от това нещо, кой кого притежава? Живеенето, а не правенето на планове, това да бъдеш, а не да притежаваш. На настоящето, а не на миналото, и на бъдещето.

Трябва да знаеш, че абсолютно нищо не трябва. Смяташ, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан, че трябва да знаеш всички отговори, че трябва, трябва…….отпусни се!

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

Крилете са, за да летиш! За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле.

За да полетиш трябва си готов да рискуваш.

Всеки човек, който израства би могъл да бъде нещо като частен учител, малък маестро, детонатор на верижна рекация, която сама по себе си може да промени света.

Колко пъти аз и други като мен не смеем да направим нещо, защото смятаме, че няма смисъл да опитваме и че нищо не може да се промени.

Не зависи от другите. когато осъзнаеш зависимостта си от чуждото мнение. Живееш треперейки да не би да бъдеш отхърлен от другите, от които си се научил да се страхуваш.

Източник: http://bg.netlog.com/groups/Positive_th ... geid=67124
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » чет май 05, 2011 7:09 am

СЛУШАЙТЕ СЪС СЪРЦЕТО СИ

Имало едно време две съседни кралства. Техните владетели никога не воювали по между си, но при всеки удобен случай и двамата се опитвали да доказват един на друг своята мъдрост и интелектуално превъзходство над другия. И всеки празник за тях бил поредният повод да демонстрират един на друг своето остроумие, затова винаги си измисляли и пращали много странни на пръв поглед подаръци...

Един ден владетелят на едното кралство извикал при себе си най-добрия скулптор, който живеел в неговите владения и му възложил странна задача. Поискал от него да му извае от чисто злато три еднакви статуи на хора, всяка от тях висока около една педя. Една единствена разлика трябвало да има между фигурите, но това щели да знаят само те двамата със скулптора, и никoй друг...
Не след дълго статуите били готови и когато дошъл рождения ден на владетеля на съседното кралство, те му били изпратени като специален подарък, придружени със следното писмо:

"Скъпи съседе,
Честитя ти празника с тези малки статуи. Макар на пръв поглед трите фигурки да изглеждат абсолютно еднакви, между тях има съществена разлика и една от трите е много по-ценна от останалите две. Когато откриеш коя точно е ТЯ, обади ми се..."

Веднага щом прочел писмото, рожденникът започнал да разглежда обстойно всяка една от златните фигури, но на външен вид те не се различавали абсолютно по нищо... После заповядал на своите помощници да ги претеглят на най-точната везна в кралството, но пак нямало резултат - оказало се че грамажът на всичките бил абсолютно еднакъв...

Събрали в двореца всички майстори на скулптори, които живеели по земите на кралството, всеки един от тях обстойно разглеждал и изучавал малките златни фигури, но никoй не успявал да открие каквато и да било разлика между тях...

Дните се нижели, кралят все повече се тормозел, че не може да разплете загадката, а като го виждали такъв, се измъчвали и поданиците му. Вече нямало в кралството човек, който да не е чувал за златните фигури, но никoй не успявал да намери решението...

Докато един ден не се получила вест от млад мъж, който преди време бил наказан от краля за своята дързост и неподчинение, и бил хвърлен в тъмницата за назидание. И понеже не му оставало нищо друго, кралят позволил на младежа да дойде в двореца и да погледне и той сатуите, с надеждата, че може пък и да открие нещо...

Довели младежа, дали му трите фигурки и го оставили да ги огледа. След дълго разучаване той помолил да му донесат едно парче тънка тел. Когато му я донесли, той взел първата статуйка в ръката си, промушил единия край на телта през ухото и като понатиснал мъничко, тя се подала от устата на фигурката. Взел втората, мушнал пак единия край на телта в едното ухо и след мъничко телта се подала от другото ухо. Накрая взел и последната фигурка, пак по същия начин вкарал телта в едното и ухо, но... този път тя не излязла от никъде. Имало едно малко тясно каналче, което водело към областта на сърцето, но влизайки там, телта не можела да продължи по-нататък и да излезе отникъде... Тогава кралят най-после седнал и написал своя отговор на съседа си, от когото бил получил странния подарък:

- Човек, при който влязлото от ухото излиза през устата, няма стойност.
Онзи, който приема през едното ухо, но бърза да го изкара от другото, също не е ценен.
Важен е този, който умее да зарови в сърцето си онова, което е чул с ушите си...
Благодаря ти за ценния подарък и мъдростта, която си вложил в него!...

Източник: интернет
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пет май 06, 2011 9:21 am

Изображение

ЦВЕТЕ В СЪРЦЕТО

В едно забутано селце пристигнал вълшебник.
Обиколил го цялото и докоснал всеки жител с вълшебната си пръчица. И у този, когото докосвал, сърцето ставало видимо и прозрачно.

Оказало се, че във всяко сърце има цвете.
У едно момченце било синя камбанка. И когато се смеело, тя весело звъняла:"Дзън, дзън, дзън!"
У рижото момиченце, като малко слънце, цъфтял слънчоглед.
Учителката в розов костюм криела в сърцето си роза. " А шиповете ..., те са просто за всеки случай. Но като цяло съм добра..."- казала тя смутено.
В сърцето на стария фелшер трепкала бяла хризантема.

Селото разцъфнало като ботаническа градина.
Нямало две еднакви цветя. Имало и обикновени полски, имало и непознати, на които не знаели имената. Но всички били много красиви. Та нали грозни цветя няма.

А в сърцето на един стар, заядлив дядо се оказало, че расте кактус.
-Погледнете, в сърцето му е пълно с тръни! Ама че проклетник! - завикали съселяните му.
-Това не са тръни, а трънчета! - обидено мърморел дядото. - Да бяхте проживяли моя живот, нямаше да дрънкате!
-Нека Ви помогна да ги извадим - предложил грижовният фелдшер и започнал внимателно да вади трънчетата с пинсета.

Хората се стълпили около тях и започнали да дават съвети:"По-внимателно! Не забравяй за дезинфекцията! Я, там едно как дълбоко се е забило! Вижте, вижте дядото, той се подмладява пред очите ни!"

Сърцето на дядото вече не било набодено като игленик, станало му леко, радостно и необичайно приятно, че толкова народ се развълнувал от неволята му, отпуснал се, усмихнал се и кактусът целият се покрил с големи червени цветове.

-Даа, некрасиви хора няма! Всеки притежава собствена красота - радвали се жителите на селото.

Източник: http://prit4ite.blogspot.com/
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » нед май 08, 2011 8:43 am

Когато ме сочиш с пръст…
ИЛИ ЗАЩО НАЙ-ГРЕШНИТЕ СЕ НАВЕЖДАТ ЗА НАЙ-ГОЛЕМИ КАМЪНИ


Изображение

Не е нужно дори да го обяснявам. Ако се вгледате внимателно в снимката -- сами ще разберете всичко. Тази истина е проста (като повечето големи истини), но не е за прости хора:

“КОГАТО МЕ СОЧИШ С ПРЪСТ -- ТРИ ОТ ПРЪСТИТЕ ТИ СОЧАТ ОБРАТНО КЪМ ТЕБ!”

Малко хора си дават сметка за това. Малко хора имат силата да открият у себе си същите недостатъци, за които обвиняват с лека ръка останалите. Малко хора ще се замислят дали самите те са безгрешни -- и чак тогава ще се наведат да потърсят камък…

Затова и малко хора са наистина… хора. Повечето са само първосигнални -- като животните, които действат по инстинкт, но не влагат в постъпките си разум. Или мисъл…

Лесно е да посочиш чуждата грешка. Лесно е да видиш уродливото в чуждото лице или характер…

А да си откровен със себе си е трудно. Да признаеш слабостите си на глас -- още повече.

Но само трудните неща ни карат да израстваме. От леснотия само се трупа тлъстина -- и в буквален, но и в преносен смисъл.

Най-големият човешки дар е и най-жестокото ни наказание -- ние имаме право на ИЗБОР.

Колкото и да ни се струва, че постъпките ни се определят от средата, от другите, отвън… съзнателно или подсъзнателно, всеки от нас знае истината: отговорността е предимно наша!

Дори и в най-трудните времена и в най-неблагоприятното обкръжение, едни хора постъпват с достойнство и чест. А други просто намират удобни извинения за безчестието си…

И пищят с много истеричен глас когато ги настъпиш по мазола -- защото и те знаят истината! Но не им изнася…

В крайна сметка, Кастанедовия Дон Хуан е напълно прав:

“Всичко се свежда до избора между ужаса да бъдеш човек и чудото да бъдеш човек!”.

Този избор никак не е лесен. Но за лесните неща вече казах…

(Колкото до лошите ни навици, те са като стените, които се изпречват по пътя ни. Могат да ни спрат -- но само ако нямаме достатъчно сила да ги разрушим!)

Автор: Пламен Петров
http://blogatstvo.com/other/ego/pointing-finger/
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
nailyan
ентусиаст с миксер
ентусиаст с миксер
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Мнение от nailyan » ср май 11, 2011 11:31 am

“Днес... днес всичко свършва за теб, глупецо. И това, което заграби, къде ще го отнесеш сега? На кого ще го оставиш?”

Туловището му се замята из леглото в пристъп на задух и вледеняващ ужас, а в ушите му още кънтяха думите. Надигна се и се хвана за гърдите. Ах тоя отвратителен сън! Обостряше стенокардията му точно когато имаше най-много работа. Дали да не мине още сутринта през професора, за да му направи една електрокардиограма?

Погледна жената до себе си. Беше го поразтушила снощи на партито и той реши да й хариже няколко часа от прескъпо-струващото си време. А тя – в замяна на това, изпълни всичките му прищевки. Повече не му бе нужна, вследствие на което й бяха дадени максималните пет минутки да се измие, облече и да се изпари яко дим. Бутна й пачка “Алековки” в чантето, за да му е под ръка и за утрешния разгул.

Така. Сега вече трябваше да препуска след задачите.

Доста чевръсто за своите сто и кусур кила олигархът скочи в чехлите си и се озова в банята. Известно време се взираше в огледалото и изучаваше отражението си, за да се убеди за пореден път, че няма по-подходящ бащица от него, който да властва над града. “Ти си най-големият – проговори отражението отсреща, – всички останали са под тебе, затова ще ти носят куфарите и ще стоят прави, докато ти си сърбаш кафенцето!” Буквално с няколко движения лицето му бе освободено от прорастващата брада и стана достатъчно лъскаво, за да огрява екрани, монитори и билбордове, листовки, вестници и списания. Предизборната борба беше в разгара си, а той бе регистрирал партия, с която да пробие статуквото.

Дори и псетата в града надушваха, че вече му е време да стане национален играч.

Обади се на шофьора си и му нареди след половин час да го чака с “Мерцедеса” пред къщата. Трябваше задължително преди това да изпълни своя ежедневен магически ритуал. Не биваше да среща противници, без да е заредил с достатъчно енергия аурата си. Беше го научил от най-любимото си Същество, което някога е обичал. Свещените древни текстове, заклинания и напеви пробуждаха кундалиновата му змия и той не можеше без тях.

Особено след такъв сън, който го разцентрова духовно. Не че му вярваше особено, ама имаше някои неуредени дългове. Освен това, беше строшил зъбите на доста зеещи ненаядни усти и знаеше, че куршумът, пред когото всички биваха равни, го дебне от всичките четири посоки на света. Е как да си позволи да остане без закрила свише, въпреки че хрантутеше цяла дузина пазванти? Вярно, че изпитваше сърцата на тия лапачи с детектора на лъжата, обаче той да му бъде упованието в живота ли?! Ако не можеше да разчита на майката Земя докрай, тогава трябваше да призовава отново и отново стихиите от Космоса. Нека те да му бъдат енергиен щит! Все пак, носеше титлата “Премогъщ Велик Командор” и оглавяваше цял масонски орден. И може би щеше да е съвсем малко пресилено да се каже, че олигархът-Командор нямаше респектиращ вид единствено в случаите, когато тайно от всички простосмъртни понякога се усмихваше насън.

Намести се в колата отзад и шумно изпусна въздух. Знаеше, че ще се почувства по-добре, след като улови вибрациите на Вселената. С облекчение запали пура, макар лекарите да му забраняваха пушенето. Но той бе дошъл на тоя свят да изпита всички земни удоволствия, а после да си купи еднопосочен билет за някоя от луните горе.

Шофьорът му отвори вратата и той с политване стъпи... на тротоара. Не, рано му беше още за Луната. Въображаемото междузвездно пътешествие не му се случваше за първи път, обаче след осем часа сутринта някой трябваше да се прежали и с желязна ръка да управлява този град. На всички тук им бе ясно КОЙ Е ИЗБРАН за това, но тепърва и невежият народ на тая шантава държава се налагаше да бъде ПРОСВЕЩАВАН ОТ МИСИЯТА НА ИЗБРАНИКА.

Бодигардовете му разкъшкаха случайните минувачи и откровените заплеси и придружиха шефа си до студиото на телевизията. Официално не се знаеше, че тя е негова, понеже тия работи трябваше да остават скрити за просотолюдието, така че собственикът й хем се чувстваше в свои води, хем ни най-малко не изпитваше неудобство от посещението си. В края на краищата, беше си платил за възможността да рекламира лицето си, благия си гласец, възгледите си и ако решеше, можеше дори и снощната куртизанка да изкара светица, а за пишман християндемократите от истинската десница – не от фалшивата, оставаха единствено заредените медийни еквиваленти на “Коктейл Молотов”. Нека да изглеждат като гърмяни зайци и да се чудят и маят откъде им е дошло!

После се заредиха интервютата пред вестниците. Първо минаха неговите, обаче най-накрая някаква повлекана взе да се прави на независим журналист. Позволи си да го пита за миналото му, за връзките му със Службите, с цял рояк съмнителни типове от ъндърграунда, взе да му пробутва даже намеци за незаконното му забогатяване от хазарта и го застреля направо в сърцето, като му съобщи имената на двете му извънбрачни деца. Охоууу!... Разбира се, той щеше да й даде да разбере, като се обади още днес на ония клатикрачковци, шефовете й, и те на часа я уволнят!

Почувства как се задушава и разкопча горното копче на ризата си. Разхлаби вратовръзката си и като я изхлузи, гневно я запрати към бодигардовете си. Стига официалности вече! Нормата му за деня беше преизпълнена. За всеки случай, заповяда на най-страшната си горила да настигне тая хрътка и да й изпонатроши техниката, с която го бе записала. Каза му, ако иска, да инсценира грабеж, да я изнасили някъде в храсталака, да я залее със сярна киселина и каквото ще още да е, само и само да не й позволи да позори честта му. После звънна на пресаташето си, което пък трябваше да прозвъни главния редактор на вестника й и да й поръча “главата на тепсия”.

Откъде беше надушила всичко това тая никаквица? Къде си беше вряла гагата и кой беше й “пял”? Въпроси, на които той настоя шефът на охраната му да му даде отговор най-късно до утре. Добре, че не беше разбрала за бизнеса с крадени произведения на изкуството, превърнал се години по-късно в истинска колекционерска страст. Практикувана, при това, съвсем... ама съвсем законно.

Обади се борсовият му агент. Инвестициите – поне засега, бяха живнали. На специалния телефон му дадоха шефа на данъчните, който го предупреди за готвена проверка от столицата. Негов конкурент в политиката се опитвал да му прави мръсни номерца. Явно, двамата финансисти бяха купени от своите благодетели и сега трябваше да се види кой от тях си струваше цената. Задължи главния си счетоводител да огледа още веднъж схемите с източеното ДДС и запраши към един от хотелите си, за да храносмели там и да “набие обръчите” на персонала. Пътьом само мина през офиса на своя позната лечителка-екстрасенска, за да запишат камерите поредното дарение, с което “Спасителят на града” подпомагаше фондацията й (щяха да го излъчат довечера по новините), но му хрумна и да навести с придружаващите го телевизионери някакъв Детски дом, схлупил покрив “нейде в царевичака на Мачу Пикчу”. Издразни се, че дотам асфалтът беше превърнат в “разораната целина” и че дори S-класата му подскачаше като каручка, затова се изрази така. С погалването на няколко остригани щури глави, обаче, се надяваше да понатрупа някой и друг глас, все пак.

Пийна порядъчно количество уиски и се усети готов “да коли и да беси”. Уволни набързо готвача си, понеже пържолите нещо не му харесаха, а имаше спомен, че преди седмица... преди седмица само тоя некадърник пак щеше да го отрови като нищо. После проведе няколко делови срещи и свика работно съвещание на мениджърите си. Увика ги и ги заплаши, че ще им ореже заплатите като косите на редник Джейн, ако не се стегнат в кръста. Усещаше как го слънгосват яко и скоро щеше да ги разкара всичките. Тая подла пасмина, която само цоцаше ли цоцаше кръвчицата му!

Докладваха му, че течът на информация към “вестникарската точилка” се осъществил по линия на бившето му протеже, което преди време го напусна. Сърцето му се сви от болка. Толкова пари, толкова мъки на вятъра! Беше го допуснал до себе си, беше раздрал емоционалната си завеса, за да му разкрие душата си, а оня го заряза като жиголо. И на всичкото отгоре, сега пишел книга, в която щял да разкаже на народа цялата истина за него и за възхода на компаниите му.

“Първо намерете ръкописа, електронни носители, хард дискове... всичко, което е свързано с тоя компромат за мене, донесете ми го, а него очистете като куче!” – просъска олигархът. Не можеше да рискува бъдещето си, попадайки между зъбите помиярски.

Очите му пламнаха от злоба. В следващия миг, обаче, по лицето му се изписа страх. Той си спомни съня и гласът от него, който го накара да се разтрепери.

Нима линията на живота му можеше да свърши още днес?

“О...тиваме при док...тора!” – със сетни сили, заеквайки, се опита да придаде поне мъничко категоричност на тона си нещастникът.

Дори не разбра как се озова при него. От синята светлина на буркана и от пронизителния сиренен звук още имаше световъртеж, а главата си усещаше като съсечена на две цепеница. Сигурен бе, че е покосен от инфаркт.

Нищо подобно не се бе случило, обаче. Или поне така каза кардиологът. Според него, пристъпът бе вследствие на затлъстялото му сърце и ВИП-пациентът му трябваше да понамали оборотите и да се погрижи за сърцето си.

Олигархът го погледна втрещен. Какво би трябвало да означава това? Същите глупости му плещеше едно време и брат му. Беше се вкопчил тогава в мита за Исус Христос и постоянно му натякваше, че е грешник. Сега и тоя ли нещо искаше да му намекне?

Разтърси глава и без да благодари на доктора, нареди да го откарат в къщи.

Нямаше за какво да се разкайва. Щеше да продължи да заграбва и ако се наложеше даже, щеше да умре като мъж. Но в никакъв случай днес! Не и сега! Нямаше да подари това удоволствие на безбройната сган, която само чакаше да се хвърли в кървавата саморазправа за неговото място.

Последното, което с ужас видя, преди да потъне в забвението на вечната нощ, бяха наистина приближаващите към него отвсякъде... неизброимите... изгарящите от алчност очи на хищниците...

Същата вечер охраната му го намери вкочанен на верандата.

Източник: http://www.svobodata.com/page.php?pid=3209&amp...

tani_vd
началник печка
началник печка
Мнения: 5
Регистриран на: съб яну 16, 2010 7:51 pm
:: 2 рецепти от tani_vd
:: 7 снимки от tani_vd

Мнение от tani_vd » ср май 11, 2011 4:38 pm

Слово пред випуск 1997 на Масачузетския технологичен институт


Дами и господа от випуск 1997,

Мажете се с плажно масло.
Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:
Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщайте внимание сега. Повярвайте ми, след 20 години, като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И всъщност изобщо не сте били дебели.
Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ще ви бъде полезно не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските проблеми в живота ви вероятно ще бъдат неща, които никога не са ви идвали наум, когато се притеснявате, като например всичко това, за което не мислите през някой мързелив вторник в 4 часа следобед.
Всеки ден правете по нещо, което ви плаши. Пейте. Не бъдете безразсъдни към човешката душа. Не търпете хора, които са
безразсъдни към вашата. Чистете си зъбите с конец. Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция,
понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е единствено със самите вас.
Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота. Най- интересните хора, които познавам са знаели на 22 години какво искат от живота. Някои от най-интересните на 40 години все още не знаят.
Поемайте много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато си отидат.
Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може да нямате. Може би ще се разведете на 40 години, може би ще празнувате 75- годишна сватба. Каквото и да стане, не се поздравявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг.
Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То с най- великият инструмент, който някога ще притежавате.
Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята, където живеете. Четете указанията, даже и да не ги спазвате.
Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Опознавайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най-голяма вероятност ще ви останат верни в бъдеще.
Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географско разположение и начин на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали като млади.
Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек.
Живейте в Северна Калифорния, но я напуснете преди да ви изнежи. Пътувайте.
Приемете някои вечни истини: Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
Уважавайте възрастните.
Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ви ще спре.
Не си играйте твърде много с косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.
Внимавайте чии съвети ще приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване за получаване на по-висока стойност.
Но имайте ми вяра за плажното масло.

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » чет май 12, 2011 7:25 am

Изображение

Студена утрин в Сан Франциско. Една жена в червена хонда, с купчина коледни подаръци на задната седалка, спира пред будката в началото на магистралата пред Бей бридж.

- Плащам за себе си и за шестте коли след мен - обяснява тя с усмивка и купува седем билета.

Един след друг шофьорите на следващите шест коли спират на будката с банкнота в ръка, само за да получат неизменния отговор:

- Една жена преди малко вече плати за вас. Приятен ден.

Оказва се, че жената в хондата е прочела нещо на една картичка, залепена на хладилника на нейна приятелка: ,,Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща” Този израз й направил силно впечатление и тя си го преписала.

Джуди Форман зърнала същата фраза, написана със спрей на стената на някакъв склад на стотици мили от дома си. Дни наред думите не можели да се изличат от мисълта й, накрая тя се предала и се върнала на същото място, за да си ги препише.

- Думите ми се сториха неописуемо красиви - обяснява тя защо е започнала да изписва този израз в края на сичките си писма „като послание свише".

Съпругът й Франк толкова харесал фразата, че я написал на стената в класната стая на своите седмокласници, сред които била и дъщерята на една от местните журналистки. Журналистката я публикувала във вестника с признанието, че няма представа откъде се е появила и какво всъщност означава.

Два дни по-късно й се обажда Ан Хърбърт. Висока блондинка на четиридесет години, Хърбърт живее в Марин, една от десетте най-богати области, където се занимава с помагане в домакинството на разни хора, работи каквото й падне, въобще се оправя някак. Хърбърт видяла фразата в един ресторант „Саусалито" и си я записала на хартиената подложка за чаша, след което дни наред си я повтаряла наум.

- Прекрасно звучи! - отбелязал един мъж, който седял наблизо и я записал грижливо върху собствената си подложка за чаша.

- Смисълът е следният - казва Хърбърт. - Щом смяташ, че нещо е нужно, прави го непреднамерено.

Собствените й идеи се състоят в следното: 1) да влезе в подтискащо на вид училище, за да боядиса класните стаи, 2) да оставя топли ястия на кухненската маса в домовете из бедните части на града, 3) да мушне банкнота в дамската чанта на някоя горда старица.

- Добротата може да се самовъзпроизвежда, също както и насилието.

Днес тази фраза е много разпространена, виждаме я залепена на коли, по стени, в края на писма и визитни картички. И заедно с нея се надига едно нелегално съпротивително движение на добротата.

В Портланд, щата Орегон, някой може точно навреме да пусне монета в автоматичния часовник пред съседния автомобил, В Патърсън, щата Ню Джърси, десетина души, въоръжени с кофи, парцали и луковици лалета, могат да нападнат някоя порутена изоставена къща и да я излъскат отгоре до долу, докато немощните собственици стоят смаяни отстрани и се усмихват. В Чикаго някой юноша може да чисти от сняг алеята пред дома си и неочаквано да му хрумне да направи нещо непредвидено. Какво толкова, няма кой да ме види, казва си той и изчиства и алеята на съседа.

Това е позитивна анархия, безредие, радостен метеж. Една жена в Бостън пожелава „Весела Коледа!" на касиерите като изписва посланието на гърба на чековете си. В Сейнт Луис един мъж, чиято кола току що е блъсната отзад от млада жена, махва с ръка и казва:

- Няма нищо, само драскотина. Не се тревожете.

Безсмислено красивите неща също се ширят навред: Някакъв човек засажда нарциси покрай пътя, ризата му се издува от вятъра след минаващите коли. В Сиатъл някакъв човек се самоназначава за едноличен страж на службата по чистота и броди из асфалтираните хълмове, за да събира боклуците с пазарска количка. В Атланта някакъв човек стърже драсканиците върху зелената пейка в парка.

Казват, че човек не може да се засмее без на самия него да му стане весело - по същия начин човек не може да извърши добрина без да почувства как собственото му бреме е олекнало, защото светът е станал малко по-добър.

Не можеш и да получаваш добро без да се почувстваш смаян, приятно стреснат. Ако вие сте на мястото на онези шофьори, които установяват, че някой им е платил таксата за минаване по моста, кой знае какво може да ви хрумне да направите и вие за някого по-нататък? Да пуснете някого да мине преди вас на кръстовището? Да се усмихнете на унилия чиновник? Или нещо по-голямо, по-значително? Като всички въстания, нелегалната съпротива на доброто се надига бавно, от едно дребно действие. Защо да не е вашето?

АДЕЪР ЛАРА

Източник: http://bg.netlog.com/groups/toplina/blo ... 33247#blog
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

mis_val
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 67
Регистриран на: вт апр 19, 2011 10:07 am
:: 6 рецепти от mis_val
:: 152 снимки от mis_val

Мнение от mis_val » съб май 14, 2011 1:15 pm

Страхотно и много положително.Напомня ми на филмът "Предай нататък".

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пон май 16, 2011 7:05 am

ДВАТА АНГЕЛА

В Рая имало два ангела.

Първият постоянно си почивал на ...един облак,

а вторият непрекъснато прелитал от земята до Небето.

Почиващият си ангел решил да попита другия:

- Ти какво само летиш нагоре-надолу?

- Аз нося просби към Бога, които започват с думите «Помогни ми, Господи!…».

А ти защо, през повечето време стоиш без работа?

- Защото моята задача е да отнасям на Бога посланията, които започват с думите:

«Благодаря Ти, Господи…».

ДА БЛАГОДАРИМ НА ГОСПОД ЗА КРАСИВАТА СУТРИН

И ДА ГО ПОМОЛИМ ЗА СПОКОЕН И ПОЛЗОТВОРЕН ДЕН !



Изображение
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Отговори