"Уроци" за Живота

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
BRIDA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 656
Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
:: 156 рецепти от BRIDA
:: 269 снимки от BRIDA

Мнение от BRIDA » пон авг 30, 2010 11:42 am

Здравейте и от мен..............извън готовите редове написани от други и съвпадащи с моето мислене,,,,,,,,ето го и моя урок,който съм научила до сега от живота............
Може да те наранят хора само които си допуснал до сърцето си,всичко има решение(без болеста и смърта)стига да имаш желание да го преодолееш и да търсиш друга формула(КАТО МАТЕМАТИКАТА)............най-тежките удари идват в най-неочаквания момент,рядко има лесен път..............за мен най лошото е когато се сблъскам с лицемерие,лъжа.........а на скоро и с изневяра.Има моменти когато ти се струва ,че живота ти поднася само лимони,когато най много си се отдал да даваш най-много ти взимат ....трудно е когато ти остане да се бориш да си върнеш достойнството,трудно е да запазиш себе си,да запазиш принципите си ,характера и нравите си............ най трудните неща на човек са в личен план,на другите просто му остава да се възмощава........да има и хора които чрез професиите си могат да помогнат на други,на други но не на всички..........
Всеки от нас е имал моменти в които е търсил бялата лястовичка.........
Всеки от нас се е,, борил,,с вятърни мелници..........
но малко ще ме разберат,че понякога в лошите постъпки,причинени от други.........изгубваме себе си..............


Потребителски аватар
neli1100
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 226
Регистриран на: пон яну 25, 2010 8:07 pm
:: 181 рецепти от neli1100
:: 619 снимки от neli1100

Мнение от neli1100 » съб сеп 11, 2010 10:09 am

СЕБЕЛЮБИВИЯТ ВЕЛИКАН


Всеки следобед, на връщане от училище, децата се отбиваха да поиграят в градината на великана.

Това бе голяма, хубава градина с мека зелена трева. Тук-там от тревата се издигаха цветя, прекрасни като звезди, и имаше дванадесет праскови, които напролет се покриваха с нежен розовобисерен цвят, а наесен даваха богат плод. Птичките кацаха по дърветата и пееха тъй сладко, че децата прекъсваха игрите си, за да ги послушат.

- Колко щастливи сме тука! - викаха си те едно на друго.

Един ден великанът се завърна. Беше отишъл на гости при своя приятел, огромния корнуолски людоед, и беше останал при него седем години. След като седемте години бяха изминали и бе казал всичко, което имаше да казва (защото говорът му беше ограничен), той реши да се върне в собствения си замък. Като си дойде, видя децата да играят в градината.

- Какво правите там? - извика той с много груб глас и децата се разбягаха. - Моята градина си е моя градина - продължи великанът. - Всеки може да разбере това и аз не ще позволя никому да играе в нея освен самият аз.

После я загради от всички страни с висока стена и сложи табела:

НАРУШИТЕЛИТЕ ЩЕ БЪДАТ ПРЕСЛЕДВАНИ

Той беше много себелюбив великан.

Бедните деца нямаха сега къде да играят. Опитаха се да играят на пътя, но той бе прашен, осеян с остри камъни и не им се хареса. Те обикаляха около високата стена, когато излизаха от училище, и си приказваха за прекрасната градина от другата й страна.

- Колко щастливи бяхме там! - казваха си те.

После дойде пролетта и по цялата страна имаше цветенца и птиченца. Само в градината на себелюбивия великан бе още зима. Птичките не искаха да пеят в нея, понеже нямаше деца, а дърветата забравиха да цъфнат. Веднъж едно хубаво цвете подаде глава от тревата, но като видя табелата, стана му толкова мъчно за децата, че отново се скри под земята и потъна в сън. Единствените, които бяха доволни, бяха снегът и мразът.

- Пролетта е забравила тази градина - викаха те - и ние ще си живеем тук цяла година!

Снегът покри земята с голямата си бяла наметка, а мразът посребри всички дървета. Те поканиха северния вятър да им дойде на гости и той дойде. Загърнат с кожи, той ревеше по цял ден из градината и събори шапките на комините.

- Това е чудесно кътче - рече той. - Трябва да поканим градушката да ни споходи.

Така дойде и градушката. Всеки ден по три часа трополеше тя върху покрива на замъка, докато изпочупи повечето плочи, а след това се втурваше с всички сили да обикаля градината. Тя беше облечена в сиво и дъхът й бе като лед.

- Не мога да разбера защо пролетта е толкова закъсняла - казваше себелюбивият великан, седнал пред прозореца и загледан навън към своята студена бяла градина. - Надявам се, че ще настъпи промяна във времето.

Но пролетта не дойде изобщо, нито пък лятото. Есента даде златен плод във всяка градина, ала в градината на великана не даде нито един. "Той е твърде себелюбив" - рече тя. И там все си оставаше зима и северният вятър, и градушката, и мразът, и снегът кръжаха между дърветата.

Една сутрин великанът лежеше буден в леглото, когато чу някаква хубава музика. Тя прозвуча много сладко и той реши, че сигурно наблизо минават царските музиканти. Всъщност това беше само една малка сипка, която пееше пред неговия прозорец, но той толкова отдавна не беше чувал птичка да пее в градината, че му се стори да е най-хубавата музика на света. Тогава градушката престана да танцува над неговата глава, а северният вятър спря да реве и чудно ухание го лъхна през широко отворения прозорец.

- Пролетта, изглежда, е дошла най-после - рече великанът, скочи от леглото и погледна навън.

Какво видя той?

Той видя най-изумителна гледка. През малка дупка в стената децата се бяха промъкнали в градината и насядали по клоните на дърветата. На всяко дърво, което можеше да види, имаше по едно малко дете. А дърветата се бяха така зарадвали, задето децата са пак при тях, че се бяха покрили с цвят и нежно размахваха клони над главите на малките. Птичките прехвърчаха насам-натам и чуруликаха от възторг, а цветята надзъртаха през зелената трева и се смееха. Картината беше възхитителна; само в единия ъгъл бе още зима. Това беше най-далечният ъгъл на градината и там стоеше едно момченце. То беше тъй малко, че не можеше да стигне клоните на дървото и обикаляше около него с горчив плач. Бедното дърво бе още цялото покрито със скреж и сняг и северният вятър духаше и ревеше над него.

- Покатери се, момченце - казваше дървото и навеждаше клоните си, колкото можеше по-надолу, но момченцето бе твърде мъничко.

И докато гледаше навън, сърцето на великана се стопи.

- Колко съм бил себелюбив! - каза той. - Сега зная защо пролетта не е искала да дойде тука. Аз ще сложа това бедно момченце навръх дървото, а след това ще съборя стената и мойта градина ще бъде детско игрище за вечни времена. - Той наистина съжаляваше за предишната си постъпка.

Тогава великанът слезе полекичка долу, отвори съвсем тихо входната врата и влезе в градината. Но когато го видяха, децата така се уплашиха, че избягаха и в градината отново настъпи зима. Само мъничкото момченце не избяга, понеже очите му бяха така пълни със сълзи, че не можа да види приближаващия се великан. А великанът тихичко пристъпи зад него, взе го нежно в ръка и го сложи на дървото. И дървото веднага се покри с цвят, птичките долетяха и запяха на него, а момченцето протегна двете си ръце, обви ги около врата на великана и го целуна. А другите деца, когато видяха, че великанът не е вече лош, се върнаха тичешком и заедно с тях се върна пролетта.

- Сега това е ваша градина, дечица - каза великанът, взе огромна брадва и събори стената.

И по пладне, на път за пазара, хората видяха великана да играе с децата в най-хубавата градина, която бяха някога виждали.

Те играха целия ден, а вечерта дойдоха да пожелаят на великана лека нощ.

- Но къде е вашето другарче? - попита той - Момченцето, което сложих на дървото. - Великанът го беше обикнал най-много, понеже то го беше целунало.

- Не знаем - отговориха децата. - Отишло си е!

- Трябва да му кажете утре непременно да дойде - каза великанът. - Ала децата отвърнаха, че не го знаели къде живее и никога не го били виждали преди, и великанът много се натъжи.

Всеки следобед, когато училището ги пуснеше, децата идваха и играеха с великана. Ала момченцето, което беше обикнал, не се мярна никога вече. Великанът бе много добър с всички деца, но въпреки това копнееше да види първото си приятелче и често говореше за него.

- Как бих искал да го видя! - казваше той. Минаха години и великанът много остаря и изнемощя. Не можеше вече да тича и да играе, затова седеше в огромно кресло, гледаше децата и техните игри и се възхищаваше на градината си.

- Аз имам много хубави цветя - казваше той, - но децата са най-хубави между всички цветя.

Една зимна утрин великанът се обличаше и погледна през прозореца. Той не мразеше зимата сега, понеже знаеше, че тя не е нищо друго освен спяща пролет и че цветята си почиват.

Изведнъж той затърка очи в изненада и продължи да се взира и да се взира. Това наистина бе удивителна гледка. В най-далечния ъгъл на градината стоеше дърво, цяло покрито с хубав бял цвят. Клоните му бяха златни и сребърни плодове висяха от тях, а под него стоеше момченцето, което беше обикнал.

Зарадван, великанът изтича долу и изскочи вън в градината. Но когато дойде съвсем наблизо, лицето му се зачерви от гняв и той каза:

- Кой е посмял да те нарани? - Защото върху дланите на момченцето имаше следи от два гвоздея и следи от други два гвоздея имаше на крачетата.

- Кой е посмял да те нарани? - извика великанът. - Кажи ми, та да взема меча си и да го убия!

- Недей! - отговори детето. - Това са раните на любовта.

- Кой си ти? - попита великанът. Странно благоговение го обзе и той коленичи пред малкото дете.

А детето се засмя на великана и му каза:

- Ти ми позволи веднъж да играя в твоята градина; днес ще дойдеш с мен в моята градина, която е раят.

И когато дотичаха същия следобед, децата намериха великана да лежи мъртъв под дървото, целият покрит с бял цвят.

Потребителски аватар
nailyan
ентусиаст с миксер
ентусиаст с миксер
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Мнение от nailyan » ср сеп 22, 2010 11:57 am

Здравейте на всички.Днес се регистрирах и искам да ви се представя.Казвам се Найлян.Разгледах сайта много ми допадна най вече приятелският тон с който си комуникирате.Моите поздравления.А сега искам да направя първото си включване във вашето семейство.



"РЕЦЕПТА за Щастие
/Най-важното нещо, което трябва да правим, за да сме щастливи/:

Основни продукти :

Сутрешно кафе
Усмивка
Възглавница
Нов ден
Музика



Начин на приготвяне:

Още щом отвориш очички сутрин си забрани да мислиш за лоши неща и се усмихни. Прибави гушкане на възглавницата и се протегни с удоволствие. Ако се събудиш до любим човек, просто го прегърни.

Посрещни новият ден. Стани и направи любимото си нещо. Аз например, първото нещо, което правя сутрин, е кафе. Приготви се за деня (за работа). Излез с усмивка, независимо колко са намръщени всички. Ако обичаш да слушаш музика по пътя, вземи слушалки и подбери приятни песни. До тук добре.

По някое време през деня започва ужасът, сблъсъкът с горчивата реалност. Срещаме се с намусени, оплакващи се хора, безотговорни, неприятни за нас по една или друга причина...

Идва най-важната съставка. Запомни я, защото без нея рецептата е безмислена... Приемане... Да приемеме нещата, такива каквито са. Те са такива. За хубаво или лошо. Набий си го в главата. Това е положението. Приеми го и вместо да го изпълваш с още по-неприятни мисли и да затъваш в тази мръсна и тъмна дупка, си кажи: Спри! Спри да мислиш за лошите неща, да се задълбаваш в тях. Разказвай ги с усмивка, за да ти олекне, смей им се. Ти си над тях. Просто се усмихни. Дръж ситуацията под контрол. Обещавам, че щом проблемът приключи (неизбежно е) ще се почувстваш много ценен за самия себе си. Защото си се справил!

Разбира се, хора сме, ако ти се плаче, поплачи си. Дай време за болката и разочарованието. Ако не го направиш, следващият път няма да можеш да се зарадваш истински. Ще скърбиш постоянно.

Помни... Най-краткият път между двама човека е усмивката.
Успех на теб! Надявам се да се получи вкусно."


http://www.youtube.com/watch?v=IH2Uh91B ... r_embedded

Потребителски аватар
MUNA
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 394
Регистриран на: нед ное 29, 2009 12:45 pm
:: 63 рецепти от MUNA

Мнение от MUNA » ср сеп 22, 2010 1:54 pm

nailyan :hug: добре си дошла,
Рецептата ти е страхота,трябва да я пробваме,но те уверям че
ако сутрин с пиеш кафето в нашата компания денят ти ще бъде найстина успешен и ползотворен. :) :love: :)
Очакваме рецепти и вкусни предизвикателства и от теб,ние сме едно голямо и задружно семейство :flow2:


Потребителски аватар
vyra59
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1616
Регистриран на: пон авг 16, 2010 8:22 am
:: 25 рецепти от vyra59
:: 43 снимки от vyra59
Местоположение: Плевен

Мнение от vyra59 » ср сеп 22, 2010 2:30 pm

Здравей Найлян и добре дошла при нас!!! Тук при нас е чудесно, всички са
много позитивни и приятни, ще научиш много полезни неща. Благодаря ти за
рецептата, много поучителна. Приятен ден ти желая!
Изображение
Не е важно какви обувки носиш, важно е какви крачки правиш!
Изображение

Потребителски аватар
nailyan
ентусиаст с миксер
ентусиаст с миксер
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Мнение от nailyan » ср сеп 22, 2010 2:44 pm

Много благодаря за топлото посрещане.Много съм впечатлена.Найстина както и усетих,при ваз ще бъде мн приятно.На всички пожелавам позитивен,усмихнат и слънчев ден.

Поздрав за всички от Найлян с този хубава песен

http://www.youtube.com/watch?v=GiTad_NH ... re=related

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » чет сеп 23, 2010 7:19 am

Добре дошла на Найлян - хубави мигове с нас и Веселия готвач :)

ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
nailyan
ентусиаст с миксер
ентусиаст с миксер
Мнения: 81
Регистриран на: ср сеп 22, 2010 11:04 am

Мнение от nailyan » чет сеп 23, 2010 8:56 am

Приказката за малките жабчета….



Имало едно време една групичка от малки жабчета, ...

… които си организирали надбягване.

Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.

Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...



Състезанието започнало ...

Истина Ви казвам:

Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.

Чували се изказвания, като например :

"О, пътят е толкива труден!!!

Те НИКОГА няма да достигнат върха."

Или пък:

"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"

Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ...

... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...

Тълпата продължавала да крещи:

"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"

Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ...

... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...

Това няма да се предаде!

На самия края всички други вече се били отказаали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !

ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?


Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?

Оказало се, че...

Победителят бил ГЛУХ!!!!

Поуката от тази история е:



Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте ...

… защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си!

Винаги мислете за силата, която носят думите.

Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви!

Следователно:

Бъдете ВИНАГИ…

ПОЗИТИВНИ!

И преди всичко:

Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!

Винаги мислете:

Аз мога да го направя!

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » нед окт 10, 2010 9:06 pm

Ето какво прочетох в нета и ми хареса:

Какво е прахът за всички жени?

Няма как да накарате вятъра да духа в посоката, в която вие искате, но можете да нагодите платната в правилната посока.

Дами! Помнете! Слоят прах върху мебелите пази дървото от повреда!!!

Домът се превръща в дом, когато върху мебелите можем да напишем с пръст: „Обичам те”



Всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах. Очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия!

Един ден, обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички си гледат живота.

Сега!!!

Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам „състоянието” на моя апартамент.

Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила.

Ако досега не сте осъзнали, време е да разберете: Животът е твърде кратък! Наслаждавайте му се!!

Бършете праха само, когато се налага!

Дали не е по-добре и по-приятно да нарисуваш картинка, да напишеш писмо, да направиш сладкиш и да оближеш лъжицата?

Да посадиш цвете?

Осъзнайте разликата „Трябва” и „Искам”.



Бършете праха само, когато се налага!

Не ви остава много време за виното, което искате да изпиете,

за реките, в които искате да се изкъпете,

за планините, на които искате да се изкачите,

за музиката, която искате да слушате,

за книгите, които искате да прочетете,

за приятелите, които искате да видите,

за живота, на който искате да се насладите!

Бършете праха само, когато се налага!



Навън грее светът за вашите очи! Вятърът развявя косите ви! Снегът гали лицето ви! Дъждът мокри лицето ви!

Този ден никога повече няма да се върне!

Бършете праха само, когато се налага!

Осъзнайте, че старостта идва и това няма да е приятно!

Когато отпътувате, а трябва да отпътувате, Вие самите ще се превърнете на прах!




Изпратете това писмо до всички прекрасни жени, които познавате!

Аз току-що го направих!!!
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

guarinociro
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 274
Регистриран на: съб дек 12, 2009 9:17 am
:: 9 рецепти от guarinociro
:: 150 снимки от guarinociro

Мнение от guarinociro » нед окт 10, 2010 9:51 pm

:clap: :clap: :clap: :clap: :clap: Бони :clap: :clap: :clap: :clap: :clap:


Отговори