Тууук съм

По обед си платихме нета и върнах мобилния на приятелката ми. После малко почивахме, насам-натам из къщи и ... денят свърши
Интересна тема разисквате днес - честно казано май по-непослушни са момчетата, докато са малки. Като че ли момичетата в тази възраст са по-кротки, я после в тийнежърската наваксват. Лично аз бях строг родител в детската възраст на момчетата - и виках, и наказвах, и пошляпвах. Сега като се връщам назад дори съжалявам за някои неща. За едно съм сигурна - децата трябва да усещат обичта ни, да усещат че винаги сме до тях в трудни моменти, да се чувстват защитени около нас. Това ги кара да ни се доверяват и да споделят с нас. И досега сърцето ми е пълно, когато ми се обадят за съвет или да споделят нещо. И още нещо, което у нас винаги е хващало ред - моят мъж много им говори. Понякога казваха, че предпочитат да ги плесне отколкото да им говори. Той само веднъж е ударил шамар на големия, но се помни кога и за какво. Не беше без нищо ...
Възпитанието е трудно занимание, но с това пък създаваме децата си и ги правим хора. Другото нещо, което много впечатлява децата е личния пример. Не може да учим детето да обича животните например и да удряме или ритаме котката на съседите. Или да учим детето да уважава възрастните хора, а на опашката или в тролея да се изръбим на някого. Дори и да не реагира в момента, детето запомня случката и след време съвсем неочаквано може да видим такава реакция от негова страна и да се чудим защо

Да не говорим че точно в яслената възраст и в детската градина е времето, когато децата подражават и имитират видяното. Трябва много търпение от наша страна и безкрайни разговори и обяснения.
Няма да ви досаждам повече
Спокойна вечер и сладки сънища
