![Цвете :giflo2:](./images/smilies/giveflower2.gif)
Ани, не те видях миличка,сега влизам и виждам,че си ме поздравила,благодаря ти!
![Браво! :clap:](./images/smilies/clap.gif)
Много сладки кученца, обичам ги много,няма значение каква порода са, обичам малки и големи - миналото лято тръгнах до магазина, до блока ни е,видях огромно куче,завързано за оградката на барчето,приближавайки към него - няма как,пътя минава покрай него, започна да върти опашката си,гледаше ме в очите,внезапен порив ме отведе до него - протегнах ръка и го погалих,главата му огромна,а тялото.... според мен тежеше поне 80кг. - започнах да го гушкам,а то миличкото ме целуна по лицето,после по ръцете и в един момент чувам - госпожо,какво правите, кучето ми не допуска непознати хора до себе си,моля ви, отстранете се, ще ви нарани, дори не трепнах,бях убедена,че кучето ме хареса,а аз него много повече - дамата се приближи и каза на кучето да ми даде лапа,ох, ама каква лапа само, цяло лапище, поговорихме със силно изненаданата жена,обясни ми,че не позволявало на никой освен тях,нейното семейство да го приближава,разказах й за моята Съни, как почина на 16г.,сладката ми териерка,тогава жената реши,че нейното куче е усетило обич и позволило да скъсим дистанцията, когато срещам кучета с придружители много им се радвам,обожавам кучета! Ани, поолекна ли ти,няма ли някакви успокоителни гелове за такива случаи? Мони обажда ли се, как го усещаш сега, спокоен ли е или объркан, дано съдбата е благосклонна към него, дано разума надделее и да вземе правилното решение за себе си?! Всичко добро мила АНИ!
![гуш :hug:](./images/smilies/hug.gif)