Въпреки, че много ме натъжава това стихотворение, много ми хареса и искам да го споделя с вас:
Монолог на вековния бряст
/намиращ се в двора на Къкринското ханче,
единствен свидетел на залавянето на Апостола/
Аз, старият и оголен бряст,
вече 141 години чакам…
Ням свидетел на народната свяст,
да те зърна, Апостоле, в мрака.
Да ти кажа, макар съм дърво,
колко сълзи за тебе изплаках.
Не остана по мен дори и листо,
от мъка черна, всичко окапа.
Всякакви безчинства аз видях-
пожари, предателства,кланета.
И много тежки истини разбрах,
за Родината ни мила,клета.
И твоите четири въпросителни
към страдалческия ни Народ.
Четири сърцеудивителни!!!!
Разбраха ли ги?Намериха ли брод?
По-скоро трябва Ти да възкръснеш
от незнайния и забравен гроб!
С очите сини искри да пръснеш,
Маяк да бъдеш и в този Живот!
С пламенно сърце да покажеш,
как се бранят Род и Свобода!
Как всичко мило с чест залагаш,
дори и собствената си глава!
Чакам те, сине, като Месия,
но не знам дали ще си струва?
Да бъдеш Агнец пак сред тия,
които лъжат и хитруват?!..
По-добре от звездните висини,
своят пламък към нас изпрати!
Дора Ефтимо
