Какво ще кажете за малко поезия
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Много ми се плаче....,мамо,...много ми тежи. Уж причина няма, а очите ми са пълни със сълзи. Много искам да се гушна в теб и да се стопля, нищо да не питаш, само да ме галиш, а пък аз да се наплача тъй на воля без да се стеснявам. Знам,че съм голяма, даже много, но ми се доплаква, мамо, ти сигурно ще знаеш и защо. Нищичко не искам, само да се гушна в теб за малко и дете да бъда, да се страхувам, да съм слаба, да треперя и да не мога нищо, безпомощна да съм и да се изплача аз на воля. Уморих се да съм силна мамо, само да поплача малко и после пак ще съм във форма.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Мила Ели,толкова се разчувствах - утре, се навършват 10 г. от смърта на майка ми,няма да ти описвам как се почувствах - майката си е майка и когато вече я няма, боли много, усеща се силно липсата й.
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Мила Катя,съжалявам,че съм те натъжила.Няма нищо по свято от майчицата! НЕКА ПОЧИВА В МИР!!!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Толкова хора далече заминаха
в неизвестното, в други страни,
чужди пътища смело преминаха
и се срещнаха с нови мечти.
Една майка трепетно чака,
до късно лампата свети в нощта,
прозорче тихо огрява пак мрака
и се слива с протяжна мъгла.
Опустял е домът, промъква се спомен,
детски смях се дочува навън.
Ръце молят се на прага огромен,
а звездите притихват отново за сън.
Не забравяйте вие дом и Родина!
Не забравяйте своята родна страна!
Тя винаги в сърцата живее красива.
За нас е България само една!
автор Ивелина Цветкова
в неизвестното, в други страни,
чужди пътища смело преминаха
и се срещнаха с нови мечти.
Една майка трепетно чака,
до късно лампата свети в нощта,
прозорче тихо огрява пак мрака
и се слива с протяжна мъгла.
Опустял е домът, промъква се спомен,
детски смях се дочува навън.
Ръце молят се на прага огромен,
а звездите притихват отново за сън.
Не забравяйте вие дом и Родина!
Не забравяйте своята родна страна!
Тя винаги в сърцата живее красива.
За нас е България само една!
автор Ивелина Цветкова
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Рецепта за Спомени
Имам нужда от спомени,
във които сме двамата,
и сияе в бонбонено
тишината във стаята,
имам нужда да видя,
че съм още момиче
с пеперуди в косите,
със тъга за събличане,
дето ти ще я махнеш,
като дреха ненужна.
В споделеното щастие,
всяка болка е чужда...
Имам нужда, разбра ли?
Не е нещо особено.
Имам време за даване.
Превърни го във спомени.
Няма обич до края.
Има обич отвъд.
Тишината във стаята
се превръща във път...
Този свят ще ни върне
всичко дето сме дали.
Прегърни ме, да зърна,
че въобще сме живяли.
irini
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Всичките свои богатства прибрах -
в малко вързопче. В душата си.
Вързах на възел. Не мога без тях.
И ги понесох на някъде...
Взела съм малко парченце надежда,
две - три искри от жарава...
Пътят е дълъг и труден, изглежда...
Обич си взех - да ме сгрява...
Перо от крилото на птица прибрах -
да помня къде е сърцето ми.
Тъмно щом стане - да литна без страх,
и да се слея с небето си...
Взех си комат тишина от звездите -
все някога ще огладнея.
Сгънах на дъното грижливо мечтите.
И време - да ги живея.
Всичките спомени - и те във вързопчето.
Нямам какво да забравям.
Сложих и щастие. С уговорка - безсрочно.
И сили - да го създавам.
Скътах душата си и възела вързах
с панделка с надпис "Късмет!"
Тръгнах на някъде сега, и те търся...
Че е подарък за теб.
автор Мира Дойчинова - irini
в малко вързопче. В душата си.
Вързах на възел. Не мога без тях.
И ги понесох на някъде...
Взела съм малко парченце надежда,
две - три искри от жарава...
Пътят е дълъг и труден, изглежда...
Обич си взех - да ме сгрява...
Перо от крилото на птица прибрах -
да помня къде е сърцето ми.
Тъмно щом стане - да литна без страх,
и да се слея с небето си...
Взех си комат тишина от звездите -
все някога ще огладнея.
Сгънах на дъното грижливо мечтите.
И време - да ги живея.
Всичките спомени - и те във вързопчето.
Нямам какво да забравям.
Сложих и щастие. С уговорка - безсрочно.
И сили - да го създавам.
Скътах душата си и възела вързах
с панделка с надпис "Късмет!"
Тръгнах на някъде сега, и те търся...
Че е подарък за теб.
автор Мира Дойчинова - irini
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Минават години, спомен се връща,
селски мегдан, стара чешма.
Къщичка малка с цветна градина,
за баба за дядо напомня ми тя.
Как да продаваме старата къща,
сега разбирам - тя няма цена.
Дядо и баба са я градили,
било си е тяхна мечта.
Къщичка малка двама да имат,
отпреде градинка с букети цветя,
много щастие в нея да има,
в двора да играят деца.
Дядо си спомням през зимата люта,
запретнал ръкави, цепи дърва,
винце си пийва, нещо замезва,
щастлив се усмихва и клати глава.
Ние със баба на прозореца спрели,
тя отрудена, тиха селска жена,
прегърнати двете, гледаме дядо,
баба се смее, аз махам с ръка.
Селска идилия, детски години,
всичко премина, като миг отлетя,
баба и дядо вече ги няма,
но весело с тях се живя.
Сега от портрета с укор ме гледат,
тая къщичка така опустя,
сякаш ме питат чия е вината,
защо във градинката няма цветя.
Глория Стойчева
селски мегдан, стара чешма.
Къщичка малка с цветна градина,
за баба за дядо напомня ми тя.
Как да продаваме старата къща,
сега разбирам - тя няма цена.
Дядо и баба са я градили,
било си е тяхна мечта.
Къщичка малка двама да имат,
отпреде градинка с букети цветя,
много щастие в нея да има,
в двора да играят деца.
Дядо си спомням през зимата люта,
запретнал ръкави, цепи дърва,
винце си пийва, нещо замезва,
щастлив се усмихва и клати глава.
Ние със баба на прозореца спрели,
тя отрудена, тиха селска жена,
прегърнати двете, гледаме дядо,
баба се смее, аз махам с ръка.
Селска идилия, детски години,
всичко премина, като миг отлетя,
баба и дядо вече ги няма,
но весело с тях се живя.
Сега от портрета с укор ме гледат,
тая къщичка така опустя,
сякаш ме питат чия е вината,
защо във градинката няма цветя.
Глория Стойчева
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Все тебе търся,приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.
Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.
Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.
И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.
Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.
Златина Великова
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.
Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.
Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.
И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.
Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.
Златина Великова
- remiva
- магьосник в кухнята
- Мнения: 826
- Регистриран на: съб окт 24, 2009 2:35 pm
- :: 23 рецепти от remiva
- :: 103 снимки от remiva
- Местоположение: Варна
Недей разплаква никога жена!
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..
Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..
Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...
Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...
Добромир Радев
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..
Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..
Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...
Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..
Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...
Добромир Радев
Това, което не ме убива, ме прави по-силна.
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
С МЕЧТИ ПРЕЗ РАМО
Преметнах си торбичката през рамо
и тръгнах из света да се разходя.
Далеч ще бъда и от тебе, мамо,
но много кътчета аз искам да пребродя.
И взех със себе си на куп Мечтите,
до тях Надеждата си после сложих,
до нея Вярата, за да лесни дните,
а сълзите чрез Радост ги отложих.
Така с Усмивка по Земята крача,
трудности ще срещна много, зная.
Не ме е страх мечти да сбъдвам в здрача,
една Звезда ми свети ярко от Безкрая.
Десислава Церовска /Звезда Христова/
Преметнах си торбичката през рамо
и тръгнах из света да се разходя.
Далеч ще бъда и от тебе, мамо,
но много кътчета аз искам да пребродя.
И взех със себе си на куп Мечтите,
до тях Надеждата си после сложих,
до нея Вярата, за да лесни дните,
а сълзите чрез Радост ги отложих.
Така с Усмивка по Земята крача,
трудности ще срещна много, зная.
Не ме е страх мечти да сбъдвам в здрача,
една Звезда ми свети ярко от Безкрая.
Десислава Церовска /Звезда Христова/