(защото е Мечтател
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
По странните невидими пътеки,
в житейския неуловим аспект,
ме водиш ти – замислено, полека,
с презумпция да израста Човек.
И тайничко ми трупаше в багажа
и камъни, и мъдрост, и сълзи,
и изгреви, и залези, и даже
безкрайности от бягащи мечти...
А после ме подгони да ги стигна.
Намерих ли аз сили за това?
Дали, когато в края им пристигна,
ще бъда с гордо вдигната глава?
Откакто ме посрещна на Земята,
ти все ме учиш, татко, на това:
Човек е горд, защото е Мечтател,
дори и със пречупени крила...
Дори да си изгубен под небето
с мечтите си ще бъдеш най-богат!
Ще вземеш падаща звезда в сърцето си
и с нея ще си нарисуваш свят...
И в този свят с невидими пътеки,
в един наистина неуловим аспект,
ще води някой някого полека...
Човек израства само от Човек.
irini