Здравейте!
Още един ден дойде с новите си болки и радости, с новите си предизвикателства. Да го изживеем с високо вдигнати глави и да не позволяваме да ни завладее отчаянието, защото на фона на мизерията около нас, това би била последната капка на границата, която може да ни удави.
Преди малко бях потресена от една информация, която ми попадна - в България един пенсионер получава 80 евро пенсия, а в Германия 2000 евро, а иначе цената на тока и на всичко останало са почти същите. Най-страшното беше снимката, илюстрираща това съотношение - от едната страна отрудените, озверените и обезверените погледи на нашите старци, а от другата усмихнатите, щастливи и доволни немски граждани. Ето това е тъжното и страшното
.
Много ми се иска да сме по-оптимистични и да вярваме, че нещата ще се подобрят. Знам, че е трудно, но какво друго ни остава. Дано да започнем да живеем в нормална държава, в която да не се налага младите хора да изоставят близки и приятели, за да си търсят препитанието в чужбина или да предприемат такива отчаяни стъпки, като тази на Пламен, за да се опитат да събудят чувството на вина в някой, който отдавна е ампутиран от всякакви скрупули и задръжки и да предизвикат някаква промяна. Да почива в мир момчето! Мъчно ми е както за неговия живот, така и за неговите близки. Иска ми се нещата да се случват по по-спокоен и безболезнен начин и да не даваме повече такива жертви.
. О Катя радвам се за мъжа ти донякъде го разбирам понеже и аз в чужбина се чувствам така 
донякъде
, позакъснях, щяхме да сме заедно,но и така пак сме .Приятна вечер на всички. 
