
Куриозни храни
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 656
- Регистриран на: вт авг 25, 2009 11:14 pm
- :: 156 рецепти от BRIDA
- :: 269 снимки от BRIDA
- Aliana
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1613
- Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
- :: 625 рецепти от Aliana
- :: 2132 снимки от Aliana
- Местоположение: Cologne
- Контакти:
Казу Марцу (Casu Marzu) - да не се чете от чувствителни хора!
Реших да ви разкажа с какъв специалитет бях конфронтирана преди няколко дни и как тотално се провалих в моите твърдения, че съм отворена за нови и нестандартни вкусове. По принцип досега не съм отказвала да пробвам сирене и много рядко се е случвало сирене да не ми хареса (Есром, Харц).
Миналата седмица бях на един сардински празник тук в Кьолн, на който освен музика, отчасти облечени в носии хора и много добро настроение, главната атракция бяха кулинарните специалитети. По този повод бях и аз там: пекорино сардо, пане карасау и пане гутияу винаги са били за мен продукти, принадлежащи към вкусната, но непретенциозна южна кухня. Обичам дори ла бутарига (La Buttariga, на италиански Bottarga) - сушен и осолен хайвер, считан от много хора за най-странното, което сардинската кухня има да предложи. Но моите понятия за това кое е ядливо и кое е вкусно бяха разтърсени из основи от друг един сардински специалитет, считан за безспорен деликатес: Казу марцу. Точно пък едно сирене
Казу марцу е вид презряло сирене от Сардиния.
Казу марцу означава буквално преведено РАЗВАЛЕНО СИРЕНЕ (на италиански се казва формаджо марчо).
Сиренето се заквасва и замесва по технологията на пекорино сардо, като разликата се състои в това, че при замесването се добавят ларви на определен вид муха (Piophila casei). В процеса на зреене ларвите се излюпват и започват да се хранят със зреещото сирене. Отпадъчните продукти от тяхното храносмилане правят сиренето меко, лепкаво и кремаво, и му придават силна, характерна миризма. На определен етап от зреенето питите започват да абсорбират капки течност, наречени сълзи (лагрима). Тогава сиренето е готово.
При консумация още живите червеи биват изяждани. Естествено съществува и възможността и да ги махнеш преди консумация: разчупваш сиренето на горна и долна част, изчопляш разхождащите се извътре червеи и си хапваш с наслада. Е, сардинците те гледат с насмешка и съжаление, но все пак показваш някакъв вид отвореност. Моят случай беше обаче доста плачевен: аз просто гледаш втрещена. Дори после се страхувах от пекориното, което ми е едно от любимите сирена
Надявам се да възприемете тази статия като това, което тя е: нещо любопитно и куриозно. За такива неща явно няма нужда да се ходи до края на света, и пред собствените ни врати има достатъчно кулинарни куриози
Реших да ви разкажа с какъв специалитет бях конфронтирана преди няколко дни и как тотално се провалих в моите твърдения, че съм отворена за нови и нестандартни вкусове. По принцип досега не съм отказвала да пробвам сирене и много рядко се е случвало сирене да не ми хареса (Есром, Харц).
Миналата седмица бях на един сардински празник тук в Кьолн, на който освен музика, отчасти облечени в носии хора и много добро настроение, главната атракция бяха кулинарните специалитети. По този повод бях и аз там: пекорино сардо, пане карасау и пане гутияу винаги са били за мен продукти, принадлежащи към вкусната, но непретенциозна южна кухня. Обичам дори ла бутарига (La Buttariga, на италиански Bottarga) - сушен и осолен хайвер, считан от много хора за най-странното, което сардинската кухня има да предложи. Но моите понятия за това кое е ядливо и кое е вкусно бяха разтърсени из основи от друг един сардински специалитет, считан за безспорен деликатес: Казу марцу. Точно пък едно сирене

Казу марцу е вид презряло сирене от Сардиния.
Казу марцу означава буквално преведено РАЗВАЛЕНО СИРЕНЕ (на италиански се казва формаджо марчо).
Сиренето се заквасва и замесва по технологията на пекорино сардо, като разликата се състои в това, че при замесването се добавят ларви на определен вид муха (Piophila casei). В процеса на зреене ларвите се излюпват и започват да се хранят със зреещото сирене. Отпадъчните продукти от тяхното храносмилане правят сиренето меко, лепкаво и кремаво, и му придават силна, характерна миризма. На определен етап от зреенето питите започват да абсорбират капки течност, наречени сълзи (лагрима). Тогава сиренето е готово.
При консумация още живите червеи биват изяждани. Естествено съществува и възможността и да ги махнеш преди консумация: разчупваш сиренето на горна и долна част, изчопляш разхождащите се извътре червеи и си хапваш с наслада. Е, сардинците те гледат с насмешка и съжаление, но все пак показваш някакъв вид отвореност. Моят случай беше обаче доста плачевен: аз просто гледаш втрещена. Дори после се страхувах от пекориното, което ми е едно от любимите сирена

Надявам се да възприемете тази статия като това, което тя е: нещо любопитно и куриозно. За такива неща явно няма нужда да се ходи до края на света, и пред собствените ни врати има достатъчно кулинарни куриози

www.facebook.com/artandhobby
- xevi
- шеф на кухнята
- Мнения: 407
- Регистриран на: нед авг 05, 2007 12:34 pm
- :: 108 рецепти от xevi
- :: 706 снимки от xevi
Изключително интересно, сигурно и вкусно, ако човек може да превъзмогне задръжките си 
Лично аз също се смятам за отворена към нови и различни храни, но поставям границата при ядене на жива храна. Не бих могла да хапна сиренето, дори и да мирише приятно, с живите червейчета вътре... милите

Лично аз също се смятам за отворена към нови и различни храни, но поставям границата при ядене на жива храна. Не бих могла да хапна сиренето, дори и да мирише приятно, с живите червейчета вътре... милите

- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Рали,аз също бих била втрещена,дори ми звучи ужасно,не, не бих могла да опитам дори подобен продукт,но за хората свикнали да консумират такива продукти,може би е нещо естествено.Напълно подкрепям мнението на Неви,та това е наистина жива храна.
- mamcheto61
- магьосник в кухнята
- Мнения: 185
- Регистриран на: съб сеп 11, 2010 11:32 am
- :: 195 рецепти от mamcheto61
- :: 1056 снимки от mamcheto61
- Местоположение: c.Cтрaнcко Хacковcко





- BABY
- магьосник в кухнята
- Мнения: 494
- Регистриран на: пет юни 13, 2008 9:46 am
- :: 457 рецепти от BABY
- :: 1598 снимки от BABY
- Местоположение: ХАСКОВО
- Контакти:
Така като знам,може би и аз няма да ям такова сирене...
Но представете си....колко червеи сте изяли в черешите без да знаете...




Не говори каквото знаеш,но знай винаги какво говориш!!
- xevi
- шеф на кухнята
- Мнения: 407
- Регистриран на: нед авг 05, 2007 12:34 pm
- :: 108 рецепти от xevi
- :: 706 снимки от xevi
Черната вода
Колкото и да е странна идеята, някой е решил, че е време голямото разнообразие от минерални води на пазара да бъде допълнено и с уникална черна вода. Продуктът се казва blk. и шишенце 250 мл струва скромните $4. Канадската фирма, която я произвежда добавя Fulvic Acid към минерална вода, като от това тя получава черния си цвят. Също така е богата на електролити, не съдържа калории, въглехидрати и захари, което я прави подходяща за спортисти.
Това шишенце го получихме като промоционален подарък, иначе не бихме го купили
Цяла седмица ни трябваше да се решим да го отворим и пробваме, все излизаше нещо друго и не му идваше реда. Някакво много вътрешно чувство ти казва, че черната вода не е нещо, което искаш да пиеш. Въпреки това отваряме бутилката, като се опитваме да изчистим всякакви предразсъдъци от съзнанието си и за наша изненада няма аромат и прилича на разгазирана кола. След известно време на подканяне "Ти пръв", "Не - ти първа", все пак стигаме до опитване - безвкусно, но не съвсем като вода, не сме впечатлени.
В заключение - може и да е хубаво по време на спорт и активни упражнения, но за всекидневна употреба - не. Каквото остана от пробата замина в мивката... Тази вода е повече моден аксесоар, отколкото спортна напитка или минерална вода, но пък е интересно и искахме да споделим с вас
Колкото и да е странна идеята, някой е решил, че е време голямото разнообразие от минерални води на пазара да бъде допълнено и с уникална черна вода. Продуктът се казва blk. и шишенце 250 мл струва скромните $4. Канадската фирма, която я произвежда добавя Fulvic Acid към минерална вода, като от това тя получава черния си цвят. Също така е богата на електролити, не съдържа калории, въглехидрати и захари, което я прави подходяща за спортисти.
Това шишенце го получихме като промоционален подарък, иначе не бихме го купили

В заключение - може и да е хубаво по време на спорт и активни упражнения, но за всекидневна употреба - не. Каквото остана от пробата замина в мивката... Тази вода е повече моден аксесоар, отколкото спортна напитка или минерална вода, но пък е интересно и искахме да споделим с вас

- Aliana
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1613
- Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
- :: 625 рецепти от Aliana
- :: 2132 снимки от Aliana
- Местоположение: Cologne
- Контакти:
Какво са Кисели херинги....
Херинги в олио и оцет, с шайби лук и маслинки?
Грешите
Киселите херинги, Surströmming, са шведски деликатес и смърдят както никоя друга храна на света!!!
Става въпрос за ферментирала риба. Напролет, по шведска традиция, херингите биват хващани и слагани в саламура. В големи бидони херингите започват да ферментират, а от този процес се образуват непоносимо миришещи млечни и аминокиселини. Един месец преди продажба херингите се разпределят в консервни кутии и биват запечатани с част от саламурата. В консервата ферментационния процес продължава. През август рибата вече може да бъде консумирана. Тъй като обаче тя е доузрявала в кутията, цялата консерва е под силно налягане. Ако бъде отворена така, смрадливата саламура би опръскала цялото помещение. Затова саурстрьоминг се отваря, като кутията бива потопена под вода и едва тогава бива дръпнат капака. Рибата се измива, кисне се един час в студена вода, а след това, заедно с лук и картофи, се навива на руло в тънък шведски хляб. Самата риба не е нито развалена, нито мирише; има фин мек, леко солен вкус. Много съдилища в Швеция разглеждат жалбите на хора, имащи за съседи любители на саурстрьоминг
Въпреки това киселите херинги си остават един безспорен шведски деликатес и са много популярни сред туристите като сувенир 




Херинги в олио и оцет, с шайби лук и маслинки?
Грешите

Киселите херинги, Surströmming, са шведски деликатес и смърдят както никоя друга храна на света!!!
Става въпрос за ферментирала риба. Напролет, по шведска традиция, херингите биват хващани и слагани в саламура. В големи бидони херингите започват да ферментират, а от този процес се образуват непоносимо миришещи млечни и аминокиселини. Един месец преди продажба херингите се разпределят в консервни кутии и биват запечатани с част от саламурата. В консервата ферментационния процес продължава. През август рибата вече може да бъде консумирана. Тъй като обаче тя е доузрявала в кутията, цялата консерва е под силно налягане. Ако бъде отворена така, смрадливата саламура би опръскала цялото помещение. Затова саурстрьоминг се отваря, като кутията бива потопена под вода и едва тогава бива дръпнат капака. Рибата се измива, кисне се един час в студена вода, а след това, заедно с лук и картофи, се навива на руло в тънък шведски хляб. Самата риба не е нито развалена, нито мирише; има фин мек, леко солен вкус. Много съдилища в Швеция разглеждат жалбите на хора, имащи за съседи любители на саурстрьоминг





www.facebook.com/artandhobby
- xevi
- шеф на кухнята
- Мнения: 407
- Регистриран на: нед авг 05, 2007 12:34 pm
- :: 108 рецепти от xevi
- :: 706 снимки от xevi
Какво е сладко и лютиво, мирише вкусно и но не е? Това...
Захаросан джинджифил. Не звучи толкова необичайно, особено като знаем, че джинджифила е типична подправка за сладки. Само, че тук става дума за захаросан корен от джинджифил - той е с особено силен аромат и... лют
Купихме си го някъде из Азия, където е обичан десерт и с радост си го донесохме вкъщи - частица екзотика и необичайни аромати. Въпреки ентусиазма ни в този момент обаче, пликчето с това сладко изкушение прекара много време в шкафа, търпеливо чакащо деня, в който най-после ще се решим да го пробваме. Може би скептичността ни към азиатските десерти допринесе за факта винаги да има нещо по-интересно за подслаждане, но в крайна сметка притеснението, че наближава края на годността му ни подтикна да отворим пакетчето.
Ароматът на захаросания джинджифил е изключително приятен, сладникав и мек, и това ни окуражи да пробваме от оранжевите парченца, които за наше учудване се оказаха люти. Ама съвсем люти - все едно хапваш захаросана люта чушка
Пробвахме по още малко, осъзнахме, че не е за нашия вкус и със съжаление оставихме остатъка в коша...
Захаросан джинджифил. Не звучи толкова необичайно, особено като знаем, че джинджифила е типична подправка за сладки. Само, че тук става дума за захаросан корен от джинджифил - той е с особено силен аромат и... лют

Купихме си го някъде из Азия, където е обичан десерт и с радост си го донесохме вкъщи - частица екзотика и необичайни аромати. Въпреки ентусиазма ни в този момент обаче, пликчето с това сладко изкушение прекара много време в шкафа, търпеливо чакащо деня, в който най-после ще се решим да го пробваме. Може би скептичността ни към азиатските десерти допринесе за факта винаги да има нещо по-интересно за подслаждане, но в крайна сметка притеснението, че наближава края на годността му ни подтикна да отворим пакетчето.
Ароматът на захаросания джинджифил е изключително приятен, сладникав и мек, и това ни окуражи да пробваме от оранжевите парченца, които за наше учудване се оказаха люти. Ама съвсем люти - все едно хапваш захаросана люта чушка
