Аз мисля, Бони, че въпреки забързаното ежедневие, към децата и техните интереси, потребности и права , има такъв голям интерес и уважение, както никога до сега в историята на човеството.
Цитирам Библията, Второзаконие, Глава 21, Стих 18 - 21:
18. Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го
наказват, той пак не иска да ги слуша,
19. тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,
20. и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.
21.
Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израел ще чуе и ще се страхува.
:shock:
Дълги хилядолетия децата са били третирани като безплатна работна ръка за благото на семейството, без оглед на техните дарби, наклонности и права (каквито са нямали). Тяхната направа не е била планувана, копняна (в днешният смисъл, че копнееш да създадеш и оформиш една самостоятелна личност) или дълбоко осмислена. Те са се "случвали" и са били единственото самоосигуряване на родителите.
Изказването на индивидуални желания или преследването на собствени цели е било рядко и не се е търпяло. Едно изключение - посвещаването на Бог под формата на ръкополагане за монах, монахиня или поп. Това са били в общи линии възможностите за излизане от рамките на семейството и неговите традиции по отношение на професия и бит.
Децата започват да придобиват стойност едва при разделянето на църквата и държавата, когато нови реформаторски идеи като хуманизма получават възможност за развитие и прилагаемост. Започва се масовото посещаване на училища, осигурено и наложено със закон, като методите на учене са показвали, колко незначителни са били децата всъщност. Побоите и физическите и психически наказания са били на дневен ред. Аз самата също съм бита от двама учители - единият биеше с пръчка по пръстите и по гърба (повод - писане с лявата ръка, липса на тетрадка, шушнене), другият удряше с шамар в лицето, така че се залепяхме на стената (за объркване на таблицата) или режеше косите ни до кожата на главата. Никой от тях не беше уволнен. Анно домини 1981 - 1988, ЕСПУ "Любен Каравелов" - Несебър.
Така че днес отношението към децата е райско, в сравнение отпреди 30 години дори, да не говорим, че в исторически мащаб този наш период е капка в морето.
За родители като мен, които са получили "обучение за отношение към децата" по старите правила и норми, прилагането на възпитателни методи, гарантиращи уважение и зачитане на индивидуалността на детето, е акт на неимоверно самообразование и самовъзпитание.
Но и децата от една определена възраст трябва да поемат своята отговорност за изграждане на приятелски отношения с родителите си. Да се очаква, че само едната страна ще зачита, ще проявява интерес или ще прави компромиси - това е нереалистично. Или пък че родителите трябва постоянно да отгатват, какви са моменталните потребности на отрочетата им - ние не сме ясновидци :/ Ясното артикулиране и от
двете страни е само от полза. Все пак крайната цел са
ВЗАИМОотношения
Поздрави!