Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Познавате ли детето си? Знаете ли каква музика слуша, какви хобита има, какво обича, какво не .. Някога задавалили сте си тези въпроси

Е, тези работи може и да ги знаем,но това не значи че познаваме добре децата си.Познаваме ги донякъде,винаги има скрити неща които не ги показват.Че те в къщи пред нас са едни,в компания други...По скоро си мислим че ги познаваме,но всъщност познаваме това което ни показват..А вътре в главата им какво е....кой може да знае

Еее, Веси, ами че то с всеки човек е така - познаваме само това, което ни бъде разрешено да познаваме. То понякога човек сам себе си учудва

По отношение на децата - те и да не ни кажат всичко, ако сме добри наблюдатели и се поставяме и на тяхно място, разбираме много повече от казаното и показаното.
Предпоставката е искрен интерес и уважение към тях, а не пренебрежително отношение и игноранция.

Специално аз за себе си твърдя смело, че ми се отдава да надниквам зад подчертано хладнокръвното държание на моя син (пубертет ). Колкото и да се прави на голям, на "пич" - все още знам, как мога да го зарадвам, да го изненадам или пък какво му е накривило кефа в момента

Но ми е и ясно, че това ще остане така само ако има свобода и зачитане на взаимните потребности. А това е трудноооо, особено като пораства така бързо, че докато го усетя - и ето, станал е почти мъж

Темата е много интересна, но още по-интересно е кой я поставя - едно 15 годишно момиче.
Ние, родителите понякога си мислим, че познаваме децата си, че сега разликата в поколенията е много по-малка от преди, но дали нашите деца мислят така
Тийнейжърите не мислят така струва ми се
Въпреки това един родител винаги може да "усети" настроението на детето си и да намери верния път към него, стига да иска. А ако искаме да има винаги връзката между нас трябва да забравим думите "заета съм', "нямам време", "по-късно". Макар че в това забързано време кой от нас не го прави?!

Аз мисля, Бони, че въпреки забързаното ежедневие, към децата и техните интереси, потребности и права , има такъв голям интерес и уважение, както никога до сега в историята на човеството.

Цитирам Библията, Второзаконие, Глава 21, Стих 18 - 21:
18. Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го наказват, той пак не иска да ги слуша,
19. тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,
20. и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.
21. Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израел ще чуе и ще се страхува.
:shock:

Дълги хилядолетия децата са били третирани като безплатна работна ръка за благото на семейството, без оглед на техните дарби, наклонности и права (каквито са нямали). Тяхната направа не е била планувана, копняна (в днешният смисъл, че копнееш да създадеш и оформиш една самостоятелна личност) или дълбоко осмислена. Те са се "случвали" и са били единственото самоосигуряване на родителите.

Изказването на индивидуални желания или преследването на собствени цели е било рядко и не се е търпяло. Едно изключение - посвещаването на Бог под формата на ръкополагане за монах, монахиня или поп. Това са били в общи линии възможностите за излизане от рамките на семейството и неговите традиции по отношение на професия и бит.

Децата започват да придобиват стойност едва при разделянето на църквата и държавата, когато нови реформаторски идеи като хуманизма получават възможност за развитие и прилагаемост. Започва се масовото посещаване на училища, осигурено и наложено със закон, като методите на учене са показвали, колко незначителни са били децата всъщност. Побоите и физическите и психически наказания са били на дневен ред. Аз самата също съм бита от двама учители - единият биеше с пръчка по пръстите и по гърба (повод - писане с лявата ръка, липса на тетрадка, шушнене), другият удряше с шамар в лицето, така че се залепяхме на стената (за объркване на таблицата) или режеше косите ни до кожата на главата. Никой от тях не беше уволнен. Анно домини 1981 - 1988, ЕСПУ "Любен Каравелов" - Несебър.

Така че днес отношението към децата е райско, в сравнение отпреди 30 години дори, да не говорим, че в исторически мащаб този наш период е капка в морето.

За родители като мен, които са получили "обучение за отношение към децата" по старите правила и норми, прилагането на възпитателни методи, гарантиращи уважение и зачитане на индивидуалността на детето, е акт на неимоверно самообразование и самовъзпитание.

Но и децата от една определена възраст трябва да поемат своята отговорност за изграждане на приятелски отношения с родителите си. Да се очаква, че само едната страна ще зачита, ще проявява интерес или ще прави компромиси - това е нереалистично. Или пък че родителите трябва постоянно да отгатват, какви са моменталните потребности на отрочетата им - ние не сме ясновидци :/ Ясното артикулиране и от двете страни е само от полза. Все пак крайната цел са ВЗАИМОотношения

Поздрави!

Безспорно за да има диалог са необходими две страни и то взаимно изслушващи се. В противен случай става монолог.
Аз съм израстнала и съм възпитавана с голяма лична свобода. Не че не съм имала контрол от страна на родителите си, но той никога не е бил натрапчив. Така се стремя да подхождам и аз, макар че понякога мъжът ми не е съгласен с мен.
Мисля че разумния диалог, личния пример за нашите взаимоотношенията в семейството и обществото, формират у детето един модел на поведение, който то на по-късен етап в развитието си може да ползва. В никой случай силовите подходи не водят до нищо добро.

Makaweli Пуснато на: 16 Октомври 2009, Петък, 21:18 Заглавие:

--------------------------------------------------------------------------------

Темата е много интересна, но още по-интересно е кой я поставя - едно 15 годишно момиче.
Ние, родителите понякога си мислим, че познаваме децата си, че сега разликата в поколенията е много по-малка от преди, но дали нашите деца мислят така
Тийнейжърите не мислят така струва ми се
Въпреки това един родител винаги може да "усети" настроението на детето си и да намери верния път към него, стига да иска. А ако искаме да има винаги връзката между нас трябва да забравим думите "заета съм', "нямам време", "по-късно". Макар че в това забързано време кой от нас не го прави?!


На мнение съм че много малко родители се замислят върху чувствата и интересите на децата си (включително и моите родители ) ! Толкова много искам да мога да си говоря свбодно с нашите.. но уви не се получава. Когато им говоря те не ме чуват ! Да, работят по много, уморяват се , НО ТОВА НЕ Е ИЗВИНЕНИЕ ДА НЕ СЕ ОПИТАТ ДА НАМЕРЯТ ОБЩ ЕЗИК С МЕН ,НАЛИ?? :/

Райне, мисля, че си абсолютно права. Това не е извинение. Не е най-важно да се прекарват много часове заедно, а малкото общи часове да са интензивни.

Опитай се ти да направиш първата крачка - изнедай родителите си с кана кафе и няколко сладки, покани ги да седнат да си поговорите. Сигурно ще са страшно изненадани, може да им е дори неудобно. Но така ще им сигнализаираш готовност за диалог. Колкото по-необичайна ситуация създадеш, толкова по-дълбоко ще се замислят. Не казвам, че веднага ще се получи. Понякога родителите просто не познават друг начин на отношение към децата си, защото и към тях са се отнасяли така. Покажи им ти тогава друг начин на отношение към родителите Няма значение, кой ще направи първата крачка - важното е да се поразчупи леда. Кажи им без упрек, какво ти липсва и ги попитай директно, дали мислят, че са в състояние да ти го дадат. Ще видиш, че ще погледнат на теб със съвсем други очи Самата възможност да кажат: не, не искам да се опитам да ти отделя време... не вярвам някой родител да изрече такива думи СЪЗНАТЕЛНО. Но те трябва все пак да знаят, какво ти липсва, за да се опитат да ти го дадат. Като не се сещат сами - подсети ги конкретно
Ние родителите имаме нужда да бъдем побутвани в правилната посока :oops:

Райна,
Ралица ти дава прекрасни съвети. Ако въпреки това се чувстваш некомфортно директно да разговаряш с родителите си, то опитай по-завоалирано.
Може да предложиш помощ в домашната работа, да предложиш разходка заедно, дори да поканиш майка си или баща си на кафе навън. Дори да споделиш само с единия родител това което те вълнува той тайничко би разказал на другия.
Друг начин е в непринуден разговор да попиташ как биха постъпили в дадена ситуация, която те вълнува; можеш да ги попиташ как са говорили те със своите родители когато са били на твоята възраст.
Мисля че ако ти опиташ да направиш първата крачка за такъв контакт ще получиш помощ и от тяхна страна.

Успех

много ви благодаря за ценните съвети обаче при нашите не дават кои знае какъв резултат в наи-добрия случай да ме питат как върви в училище а не как се чувстваш! Нямамее много общи теми за разговор...