Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Mimoza,не се отчайвай де и най-добрите готвачи имат провали и то не веднъж.А и как ще се научиш ако не продължиш да пробваш?!!А и човек се учи докато е жив ! На 2-3 път ще станат !!

Мimoza784 и аз в началото бях така.Колко блатове и пити съм съсипала намат брой.Бях се отказала и тогава намерих този ПОМОЩНИК Веселият готвач.В началото имах 2-3 провала,но те бяха защото имах много въпроси,а ме беше срам да попитам :oops: .Но да знаеш как ми се кефят сега. Постоянно ме питат как ги измислям тези рецепти,как ми е станала толкова мека питката,откъде съм взела рацептата за тази торта...И сега имам провали,но са много малко Пожелавам ти успех.
И един съвет:За начало избери рецепта,коята да отговаря на всичките ти въпроси!

Благодаря ви, момичета
Вече бях почнала да се чувствам като някакъв терминатор на тесто :oops: Ще си проявя магарешкия инат и ще продължавам с опитите, и може за следващата коледа питката на масата да домашна

Милена, аз също имах провал наскоро със същите тези палачинки с кисело мляко. Да не би пък да е от киселото мляко, то знае ли човек какво точно има в него.

Милена, съчувствам ти! И да те успокоя, че има и по-големи терминатори от теб - аз! И то не само на тесто - на почти всичко сладко. Щом и простото реване се опъва и не поема сироп както трябва.... какво да говорим повече. А при палачинките щом първата ми се скъса, хич и не слагам втората. Добавям още брашно към сместа /или по-точно обратното/ и тогава ако и втората се скъса, угасям котлона и демонстративно напускам кухнята!

mimoza784 написа:Едни от последните ми провали в кухнята са поради голямата ми неопитност в тестените изделия. Бях решила, че е крайно време да се престраша и да се понауча на нещо в тази насока. Поразрових се из сайта за някоя лесна рецепта и първото, на което попаднах беше 5-минутно хлебче Пълен и абсолютен провал Нищо не стана както трябва - нито тестото, нито втасването . . . нищо. В крайна сметка го сложих да се пече, но естествено не ставаше за ядене :oops:
Не се отказах от опитите Другата рецепта, която пробвах беше Курабийки *Забързаната домакиня* . Отначало всичко изглеждаше чудесно. Тестото се получи уж идеално на външен вид. Наредих в тава да се пекат. Обаче, кой да ти прочете, че трябва да са далеко една от друга курабийките, защото при печенето увеличават размера си. Това как да е, не станаха толкова зле. Като се изпекоха успях да ги отделя и на външен вид не беше толкова плачевно състоянието им. Мъжо първи реши да рискува и да опита една. За малко не си счупи зъба в опит да отхапе Добре че беше предупреден, че ми е за сефте
Ужасно много ми се иска да направя някоя пита или кифлички, но след тези меко казано провали не смея Знам си, че само ще е разхищение на продукти и загуба на време
Моля, помогнете на неуката :oops:

Мимоза, аз ти предлагам една рецепта за козуначени кифлички, бъди смела и пробвай, не се отказвай!
Козуначени кифли
за 10 бр. кифлички по 95 грама

500 гр. брашно
20 гр. мая жива
6 гр.сол
90 мл. олио
90 гр. захар
150 мл. прясно мляко
2 яйца
20 гр. захар за поръсване
1 жълтък за намзване

Технология:
В топлото, но не горещо мляко се разбива маята, прибавя се захарта олиото, солта и яйцата, разбива се. В брашното правим кладенче и изсипваме сместа с мята добавяме малко по-малко топла вода и замесваме меко тесто, което оставяме покрито и на топло да втаса. Това отнема около 30 - 40 мин. Взимаме тестото и го премесваме и разделяме на 10 еднакви парчета. С леко намазнени ръце взимаме парчетата разплескваме ги на дланта колкото чаена чинийка, завиваме на руло и редим в намазнена тава. Оставяме да втасат още веднъж, намазваме с жълтък, поръсваме със захар и печем на умерена фурна.

Мерките са малко странни, защото рецептата я преписах одавна от един рецептурник за професионални готвачи.
Това тесто там го наричаха " основно козуначено тесто", от него освен това може да се направят мелчета и понички.
Пожелавам ти успех и ако ги направиш да пишеш за резултата!

lucky6 написа:....А при палачинките щом първата ми се скъса, хич и не слагам втората. Добавям още брашно към сместа /или по-точно обратното/ и тогава ако и втората се скъса, угасям котлона и демонстративно напускам кухнята!

Скъпи дами, моля ви - недейте така Аз имам самочувствието, че правя доста прилични палачинки, но първата много рядко се получава точно както трябва. Много неща са от значение:
- Гъстотата на сместа - с добавяне на малко брашно или мляко се коригира в нужната посока
- Вид на сместа - ако е разбита с миксер, особено за по-продължително време става на пяна, което не е хубво. Също понякога може да се получи по-гъста смес на дъното, а отгоре - по-рядка. Разбърквайте леко с черпак при всяко загребване и ще има добри резултати.
- Температура на котлона - идеалната е трудно да се уцели, даже на сегашната ни печка е между 4 и 5 (от 6 възможни степени). Тъй като няма 4.5, когато правя палачинки за да се получават най-добре от време на време сменям между положение 4 и 5... не е най-удобното, но пък резултата си заслужава.

Ясно ми е, че всичките ми съвети са от типа "пробвай докато стане", но така е - палачинки са, не е шега работа

Павел, аз винаги се връщам в кухнята И пробвам пак и пак и пак. Голям инат съм. Хвърлям, чистя и продължавам. С манджите нямам проблем, там имам чувството, че няма какво да се обърка, докато сладките неща... Понякога грешките ми са елементарни и следващия път ги избягвам, чрез тях се уча. В повечето случаи обаче идея нямам къде ми е грешката, тогава се дразня.
Сега се сещам за първата си бисквитена торта, която реших да направя не в тава, а директно в поднос..... Майко мила! Бисквитите от втория ред се пързалят по масата, аз ги събирам, подпирам с ръка с чупка в лакета и заливам с черпака с още нишесте.... Ужас! След като ми прокапа от масата по пръстите на краката се предадох. Викнах баба ми да ми подаде тава, защото нали съм прегърнала бисквитите и каквото можах сложих в нея... Добре, че беше лято. И купих нова покривка на майка ми, защото старата отиде във варела. Но не се отказах.
Сега правя на дъщеря си през седмица бисквитена торта, която видимо й харесва. И с палачинките вече нямам проблем, но чак не смея да го кажа.

ее те и моите провали са доста и най-вече при правенето на сладки нещица..но с палачинките отдавна съм се преборила и сега съм спец в правенето им...но първата съм си я кръстила "палачинката на котката".нея винаги я давам на котето..не че не е хубава..но става винаги по рехава...и аз си го обяснявам с не дотам добре загрят тиган....Но винаги съм се амбицирала..или по точно съм се инатила да опитам отново докато не се получи.....не съм се отказвала...Сещам се за моята първа дърпана баница...аз я дърпам,тя се събира в средата,на мене ми се реве...и като я опекох стана като малка питка..ама имам свекър "злато"-тя баницата теклава,ама оня яде и вика.."не се ядосвай булка,брашно има цял чувал,утре ша омесиш пак и да не стане фърляш и почваш отново.,няма да са плашиш"..ей това ми даде кураж и така на принципа проба-грешка се научих да правя дърпана баница...Затова съветът ми е да не се отказвате ,а да пробвате все някой божи ден ще се получи....

Хей, момичета и момчета, здравейте и от мен!

Много добре знам какво е фатализъм в кухнята - тръгне ли веднъж наопаки и край, няма оправия!

Аз наскоро имах провал точно от този тип: не провал, а серия от провали. Като родилни мъки, само дето накрая излиза едно НИЩО!
По-точно заедно с едно момиче ни се случи провалът. То искаше да му направя торта за майка му, а то да си я украси.
Направих аз тортата - много лесна, семпла и вкусна рецепта - а тя седи до мен и гледа. И още на този етап се започна: рецепта, която е толкова лесна, че не си струва да бъде записана дори, и която съм я правила толкова пъти, в един момент ми прави номера! Не иска и не иска да се стегне! Бреееей.... Остъргах всичко или по-точно го отлях и го кипнах отново. При второто заливане на блата вече се получи. След като се стегна тортата няколко часа, докато ние си бъбрихме, пристъпихме към украсата. Т.е. тя пристъпи и уж незнае и ме пита мен, а като й кажа - прави обратното. Седнах аз накрая и я оставих. Тортата трябваше да е украсена изцяло с бита сметана, така искаше тя. Още там се започна - аз й казвам кои бои да ползва, а тя реши, че ми се свидели скъпите бои за айсинг и се нацупи. Изкарах ги от шкафа и й ги тупнах под носа. Почна тя да ги бърка, но кърваво червеното стана един вид ярко пембе, а зеленото си остана бледо и с много неприятен оттенък. Замълча тя, а аз се ядосах - вече беше късно, нямаше къде да купя нова сметана, че и да я бия и т.н. Тя на инат твърди, че били супер цветовете. Ами хубаво, нека са супер. Но се оказа, че имам само една торбичка/ръкав за поша. Сложихме зелената сметана и като стисна тя да шприцова .....през порите на плата на поша, един вид шушлек, започна да капе зелена вода!!! Увихме ръкава в една кърпа и така шприцова тя някакви подобия на листа. Голяма свинщина стана, прогизна цялата кърпа от зелена сладка течност Хвърлих всичко във ваната, че беше толкова омазано и първо с душа ги отмивах...
За да не се случи същото с червената сметана, решихме да я сложим в найлонов плик. Речено сторено, но пликът беше тъничък. Започна тя да прави нещо, което трябваше да са цветя. Но те просто не ставаха. Накрая й писна на нея, хвърли всичко и седна на стола. Не щяла торта. Това било пълна скръб. Взех аз торбичката, стиснах за да направя някакво цвете, и в един момент - ужас!!!! Торбичката се цепна от страни и цялата пембяна сметанова маса изригна странично и се пльосна върху тортата!!!! За част от секундата всичко замина на вятъра! Аз я погледнах като гръмната, а тя едва се сдържа да не прихне. На мен лично ми се приплака - от неудобство, от яд....
Направихме няколко снимки, кръстихме я "Пльосната торта" и я оставихме така. Нито тя, нито аз имахме още нерви и желание да се занимаваме.
Майка й пита на другия ден дали мотивът е морков в градина :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: !!!! Но беше много вкусна тортата и много пъти раздадох рецептата. А украсата беше непрестанен повод за въпроси, все пак тортата стоя доста време на масата, докато се пиха коктейли и т.н. :oops: :oops: :oops: :oops:

Това е "Пльосната торта"