Хей, момичета и момчета, здравейте и от мен!
Много добре знам какво е фатализъм в кухнята - тръгне ли веднъж наопаки и край, няма оправия!
Аз наскоро имах провал точно от този тип: не провал, а серия от провали. Като родилни мъки, само дето накрая излиза едно НИЩО!
По-точно заедно с едно момиче ни се случи провалът. То искаше да му направя торта за майка му, а то да си я украси.
Направих аз тортата - много лесна, семпла и вкусна рецепта - а тя седи до мен и гледа. И още на този етап се започна: рецепта, която е толкова лесна, че не си струва да бъде записана дори, и която съм я правила толкова пъти, в един момент ми прави номера! Не иска и не иска да се стегне! Бреееей.... Остъргах всичко или по-точно го отлях и го кипнах отново. При второто заливане на блата вече се получи. След като се стегна тортата няколко часа, докато ние си бъбрихме, пристъпихме към украсата. Т.е. тя пристъпи и уж незнае и ме пита мен, а като й кажа - прави обратното. Седнах аз накрая и я оставих. Тортата трябваше да е украсена изцяло с бита сметана, така искаше тя. Още там се започна - аз й казвам кои бои да ползва, а тя реши, че ми се свидели скъпите бои за айсинг и се нацупи. Изкарах ги от шкафа и й ги тупнах под носа. Почна тя да ги бърка, но кърваво червеното стана един вид ярко пембе, а зеленото си остана бледо и с много неприятен оттенък. Замълча тя, а аз се ядосах - вече беше късно, нямаше къде да купя нова сметана, че и да я бия и т.н. Тя на инат твърди, че били супер цветовете. Ами хубаво, нека са супер. Но се оказа, че имам само една торбичка/ръкав за поша. Сложихме зелената сметана и като стисна тя да шприцова .....през порите на плата на поша, един вид шушлек, започна да капе зелена вода!!! Увихме ръкава в една кърпа и така шприцова тя някакви подобия на листа. Голяма свинщина стана, прогизна цялата кърпа от зелена сладка течност

Хвърлих всичко във ваната, че беше толкова омазано и първо с душа ги отмивах...
За да не се случи същото с червената сметана, решихме да я сложим в найлонов плик. Речено сторено, но пликът беше тъничък. Започна тя да прави нещо, което трябваше да са цветя. Но те просто не ставаха. Накрая й писна на нея, хвърли всичко и седна на стола. Не щяла торта. Това било пълна скръб. Взех аз торбичката, стиснах за да направя някакво цвете, и в един момент - ужас!!!! Торбичката се цепна от страни и цялата пембяна сметанова маса изригна странично и се пльосна върху тортата!!!! За част от секундата всичко замина на вятъра! Аз я погледнах като гръмната, а тя едва се сдържа да не прихне. На мен лично ми се приплака - от неудобство, от яд....
Направихме няколко снимки, кръстихме я "Пльосната торта" и я оставихме така. Нито тя, нито аз имахме още нерви и желание да се занимаваме.
Майка й пита на другия ден дали мотивът е морков в градина :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: !!!! Но беше много вкусна тортата и много пъти раздадох рецептата. А украсата беше непрестанен повод за въпроси, все пак тортата стоя доста време на масата, докато се пиха коктейли и т.н. :oops: :oops: :oops: :oops:
Това е "Пльосната торта"
