Хайде да играем на...... цитати
Публикувано: вт май 21, 2013 11:01 pm
Предлагам Ви една забавна игра, в която всички можете да се включите.
Правилата са следните:
- Различни цитати от литературни произведения - Световна класика, свързани с готвенето и рецептите. Без имена или специфични думи, които могат по някакъв начин да насочат към произведението. Може леко текста да е видоизменен, но неизваден от контекста на изречението.
Целта е да познаете от кое литературно произведение са цитатите.
Ето първата задачка - закачка :
" А колкото до яденето там долу… — Той плю, помести се по-близо до М_____ и разнежено му каза:
— Знаеш ли, по нас в К-ите планини правим едни ей такива мънички кнедли от сурови картофи, сваряваме ги и след това ги панираме с яйца и галета и ги пържим с шпек.
Последната дума Б_____ произнесе с особен тайнствено-тържествен глас.
— И най-добри са с кисело зеле — добави той меланхолично, — за сравнение с макароните и дума не може да става, те са за свините. "
" П-к Ш____ го обичаше като рядкост . Та кой о-и стол можеше да се похвали с готвач-окултист, който, прозирайки в загадката на живота и смъртта, изненадва всички с вкусните си гозби. Неговият ростбив, неговото рагу бяха толкова хубави, че Д____, на смъртния си одър, не преставаше да зове Ю____."
"— Да, като гръм от ясно небе — рече Ю____. , които едва се държеше на стола и миришеше на ром, сякаш целият като сюнгер беше напоен с тая течност. — Днес, като не му стигна храната и като видя само задушените картофи, п-т изпадна в състояние гаки. Знаете ли какво е това гаки? Това е състоянието на гладните духове. И аз му казах: „Г-н п-к, има ли във вас достатъчно вътрешна сила, за да преодолеете предопределението на съдбата — липсата на телешки бъбрек? Карма е предопределила, г-н п-к, да получите за вечеря приказен омлет с накълцан и задушен телешки дроб.“
— Мили приятелю — тихо каза той след малко на р-я ф-л, като същевременно направи неволно движение с ръка и катури всички чаши
на масата. — Съществува небитие на всички явления, форми и вещи — мрачно продума след това си деяние готвачът-окултист. —
Формата е небитие и небитието е форма. Небитието не се различава от формата, формата не се различава от небитието. Това, което е небитие, то е и форма, а което е форма, то е и небитие. Готвачът-окултист се загърна в плащеницата на мълчанието, подпря глава на ръката си и потъна в съзерцание на мократа, заляна маса. "
" Ако ги подслушваше някой, щеше да остане с впечатлението, че се е озовал в някакво общество на кулинари, в някакво висше училище
за готвачи или че е попаднал на гастрономичен курс.
— И простите лоени пръжки ги бива за ядене, стига да ги стоплиш — тъкмо разправяше един, който лежеше от „хроничен катар на стомаха“.
— След като се стопи лойта, пръжките се изстискват, докато станат сухи, посоляват се, посипват се с черен пипер и, казвам ви, даже и гъшите пръжки не могат да се сравняват с тях.
— Остави ги ти гъшите пръжки — каза един мъж с „рак в стомаха“, — по-вкусно нещо от тях няма. И дума не може да става за сравнение с пръжките от свинска сланина! Разбира се, те трябва да се изпържат така, че да добият златист цвят, както ги приготвят евреите. Те вземат тлъста гъска, смъкват сланината заедно с кожата и я оставят да се пържи.
— Знаете ли, че имате голяма грешка, що се касае до свинските дръжки? — намеси се съседът на Ш____. — Разбира се, аз имам пред вид пръжките от домашна сланина или, както ги казват, домашните пръжки. Техният цвят не е кафяв, но не е и жълт. Той трябва да бъде нещо средно между тези два нюанса. Такива пръжки не бива да бъдат нито твърде меки, нито много корави. Не бива да хрускат, защото в такъв случай са препържени. Трябва да се топят на езика и при това не бива да имате впечатление, че маста тече по брадата ви.
— Кой от вас е ял пръжки от конска сланина? — обади се нечий глас, но не получи отговор, тъй като в помещението се втурна с-ят п-р."
"Ако раздават шоколад, задигнете двойна доза, а пък ако дават консерви, гледайте да ви дадат пушен език или гъши дроб.Ако раздават ементалско сирене, постарайте се да не ви дадат от края, в случай че дават унгарски салам, пак недейте взема от края, а от средата, за да бъде мек и крехък. "
" „Виж какво, дръвник с дръвник, ако това се повтори още веднъж, ще превърна муцуната ти в солидно начукана пържола, ще те смачкам на картофено пюре и накрая ще те накарам да го изядеш. От тебе ще потече дроб-сарма, ще замязаш на прошпекован заек на тава. Ето виждаш ли, че трябва да се поправиш, ако не искаш хората да помислят, че съм направил от тебе мусака със зеле.“
" Най-жадно гледаше готвача ненаситният Б____, просто очите му щяха да изтекат. Със същата лакомия навярно людоедите наблюдават как от печения на шиш мисионер капе мазнина, която мирише приятно, когато гори на огъня. Б_____ се чувствуваше горе-долу така, както се чувствува
млекарско куче, когато тегли количката си, а покрай него минава чирак колбасар с пълен кош пресни, току-що взети от работилницата колбаси на главата си. Представете си, че при това една дълга ловджийска наденица се е измъкнала от коша и се клатушка на гърба на чирака, стига кучето да подскочи с отворена уста, да тракне със зъби и — само да не са тия проклети ремъци, с които е омотано, бедното, и тоя безобразен намордник.
А каймата от свински дроб и други дреболии, тая първа фаза от рождението на кървавицата, тоя огромен неин ембрион във вид на голяма купчина, струпан на масата, ухаеше на пипер, мазнина и дроб. "
"Ю___ бръкна във фурната и извади оттам една кървавица.
— На, лапай, Б____ — любезно му каза той, — налапай се, дано пукнеш, дано се задавиш, ненаситнико.
Б___ се просълзи.
— У дома, когато заколехме свиня — плачливо изтъкна той, като консумираше малката кървавица, —
аз най-напред изяждах цяла чиния кайма за кървавици, цялата зурла, сърцето, едното ухо, парче дроб,
един бъбрек, парче кълка, езика, че след това…
И с тих глас, сякаш разказваше приказка, той добави:
— Че след това идваха наред кървавиците, шест, десет парчета, едните с булгур, другите с галета,
просто не знаеш кои да наченеш, дали тези с булгура, или тези с галетата. Всичко ти се топи на езика, всичко благоухае
— а човек лапа ли, лапа.
— Мисля си аз понякога — продължи да нарежда Б___, — че съдбата ще ме пощади и само гладът ще ме вкара в гроба,
никога вече в своя живот няма да видя такива тави, пълни с кайма за кървавица, каквито имахме у дома.
Пачата, виж, не я обичах толкова, защото е една такава друслива и не засища, но жената умираше за пача,
аз пък не ѝ давах дори и парченце от ушенце, защото исках да излапам всичко сам — такъв апетит имах.
Не го ценях аз този живот, тая сладост, това благоденствие. Веднъж заклах свинята и я изядох, а пък излъгах тъста си,
който живееше в малката стаичка, че не съм я заклал, досвидя ми да пратя на бедния старец макар и малко месце —
след това той ми предрече, че някой ден ще пукна от глад. "
" Какво прасе беше, ей! — възторжено каза той и стисна силно ръката на Ш____, разделяйки се с него. — Изхраних го само с картофи и сам се чудех колко хубаво придаваше. Бутовете ги сложих в саламура. После като извадиш едно такова късче от саламурата, като го опържиш и му сложиш картофени кнедли, посипани с пръжки и зеле, можеш да си оближеш пръстите. А и бирата ти се услажда тогава."
Чакам отговор Мисля си, че е прекалено лесно . .
Идеята, я взаимствах от кулинарно списание излизало в България преди 13 години.
Цитата , който беше посочен в него се състоеше само от четири изречения.
Е... - няма награда . Надявам се само да Ви е забавно.
И не търсете веднага в чичко Гугъл изреченията, може и да са променени
Правилата са следните:
- Различни цитати от литературни произведения - Световна класика, свързани с готвенето и рецептите. Без имена или специфични думи, които могат по някакъв начин да насочат към произведението. Може леко текста да е видоизменен, но неизваден от контекста на изречението.
Целта е да познаете от кое литературно произведение са цитатите.
Ето първата задачка - закачка :
" А колкото до яденето там долу… — Той плю, помести се по-близо до М_____ и разнежено му каза:
— Знаеш ли, по нас в К-ите планини правим едни ей такива мънички кнедли от сурови картофи, сваряваме ги и след това ги панираме с яйца и галета и ги пържим с шпек.
Последната дума Б_____ произнесе с особен тайнствено-тържествен глас.
— И най-добри са с кисело зеле — добави той меланхолично, — за сравнение с макароните и дума не може да става, те са за свините. "
" П-к Ш____ го обичаше като рядкост . Та кой о-и стол можеше да се похвали с готвач-окултист, който, прозирайки в загадката на живота и смъртта, изненадва всички с вкусните си гозби. Неговият ростбив, неговото рагу бяха толкова хубави, че Д____, на смъртния си одър, не преставаше да зове Ю____."
"— Да, като гръм от ясно небе — рече Ю____. , които едва се държеше на стола и миришеше на ром, сякаш целият като сюнгер беше напоен с тая течност. — Днес, като не му стигна храната и като видя само задушените картофи, п-т изпадна в състояние гаки. Знаете ли какво е това гаки? Това е състоянието на гладните духове. И аз му казах: „Г-н п-к, има ли във вас достатъчно вътрешна сила, за да преодолеете предопределението на съдбата — липсата на телешки бъбрек? Карма е предопределила, г-н п-к, да получите за вечеря приказен омлет с накълцан и задушен телешки дроб.“
— Мили приятелю — тихо каза той след малко на р-я ф-л, като същевременно направи неволно движение с ръка и катури всички чаши
на масата. — Съществува небитие на всички явления, форми и вещи — мрачно продума след това си деяние готвачът-окултист. —
Формата е небитие и небитието е форма. Небитието не се различава от формата, формата не се различава от небитието. Това, което е небитие, то е и форма, а което е форма, то е и небитие. Готвачът-окултист се загърна в плащеницата на мълчанието, подпря глава на ръката си и потъна в съзерцание на мократа, заляна маса. "
" Ако ги подслушваше някой, щеше да остане с впечатлението, че се е озовал в някакво общество на кулинари, в някакво висше училище
за готвачи или че е попаднал на гастрономичен курс.
— И простите лоени пръжки ги бива за ядене, стига да ги стоплиш — тъкмо разправяше един, който лежеше от „хроничен катар на стомаха“.
— След като се стопи лойта, пръжките се изстискват, докато станат сухи, посоляват се, посипват се с черен пипер и, казвам ви, даже и гъшите пръжки не могат да се сравняват с тях.
— Остави ги ти гъшите пръжки — каза един мъж с „рак в стомаха“, — по-вкусно нещо от тях няма. И дума не може да става за сравнение с пръжките от свинска сланина! Разбира се, те трябва да се изпържат така, че да добият златист цвят, както ги приготвят евреите. Те вземат тлъста гъска, смъкват сланината заедно с кожата и я оставят да се пържи.
— Знаете ли, че имате голяма грешка, що се касае до свинските дръжки? — намеси се съседът на Ш____. — Разбира се, аз имам пред вид пръжките от домашна сланина или, както ги казват, домашните пръжки. Техният цвят не е кафяв, но не е и жълт. Той трябва да бъде нещо средно между тези два нюанса. Такива пръжки не бива да бъдат нито твърде меки, нито много корави. Не бива да хрускат, защото в такъв случай са препържени. Трябва да се топят на езика и при това не бива да имате впечатление, че маста тече по брадата ви.
— Кой от вас е ял пръжки от конска сланина? — обади се нечий глас, но не получи отговор, тъй като в помещението се втурна с-ят п-р."
"Ако раздават шоколад, задигнете двойна доза, а пък ако дават консерви, гледайте да ви дадат пушен език или гъши дроб.Ако раздават ементалско сирене, постарайте се да не ви дадат от края, в случай че дават унгарски салам, пак недейте взема от края, а от средата, за да бъде мек и крехък. "
" „Виж какво, дръвник с дръвник, ако това се повтори още веднъж, ще превърна муцуната ти в солидно начукана пържола, ще те смачкам на картофено пюре и накрая ще те накарам да го изядеш. От тебе ще потече дроб-сарма, ще замязаш на прошпекован заек на тава. Ето виждаш ли, че трябва да се поправиш, ако не искаш хората да помислят, че съм направил от тебе мусака със зеле.“
" Най-жадно гледаше готвача ненаситният Б____, просто очите му щяха да изтекат. Със същата лакомия навярно людоедите наблюдават как от печения на шиш мисионер капе мазнина, която мирише приятно, когато гори на огъня. Б_____ се чувствуваше горе-долу така, както се чувствува
млекарско куче, когато тегли количката си, а покрай него минава чирак колбасар с пълен кош пресни, току-що взети от работилницата колбаси на главата си. Представете си, че при това една дълга ловджийска наденица се е измъкнала от коша и се клатушка на гърба на чирака, стига кучето да подскочи с отворена уста, да тракне със зъби и — само да не са тия проклети ремъци, с които е омотано, бедното, и тоя безобразен намордник.
А каймата от свински дроб и други дреболии, тая първа фаза от рождението на кървавицата, тоя огромен неин ембрион във вид на голяма купчина, струпан на масата, ухаеше на пипер, мазнина и дроб. "
"Ю___ бръкна във фурната и извади оттам една кървавица.
— На, лапай, Б____ — любезно му каза той, — налапай се, дано пукнеш, дано се задавиш, ненаситнико.
Б___ се просълзи.
— У дома, когато заколехме свиня — плачливо изтъкна той, като консумираше малката кървавица, —
аз най-напред изяждах цяла чиния кайма за кървавици, цялата зурла, сърцето, едното ухо, парче дроб,
един бъбрек, парче кълка, езика, че след това…
И с тих глас, сякаш разказваше приказка, той добави:
— Че след това идваха наред кървавиците, шест, десет парчета, едните с булгур, другите с галета,
просто не знаеш кои да наченеш, дали тези с булгура, или тези с галетата. Всичко ти се топи на езика, всичко благоухае
— а човек лапа ли, лапа.
— Мисля си аз понякога — продължи да нарежда Б___, — че съдбата ще ме пощади и само гладът ще ме вкара в гроба,
никога вече в своя живот няма да видя такива тави, пълни с кайма за кървавица, каквито имахме у дома.
Пачата, виж, не я обичах толкова, защото е една такава друслива и не засища, но жената умираше за пача,
аз пък не ѝ давах дори и парченце от ушенце, защото исках да излапам всичко сам — такъв апетит имах.
Не го ценях аз този живот, тая сладост, това благоденствие. Веднъж заклах свинята и я изядох, а пък излъгах тъста си,
който живееше в малката стаичка, че не съм я заклал, досвидя ми да пратя на бедния старец макар и малко месце —
след това той ми предрече, че някой ден ще пукна от глад. "
" Какво прасе беше, ей! — възторжено каза той и стисна силно ръката на Ш____, разделяйки се с него. — Изхраних го само с картофи и сам се чудех колко хубаво придаваше. Бутовете ги сложих в саламура. После като извадиш едно такова късче от саламурата, като го опържиш и му сложиш картофени кнедли, посипани с пръжки и зеле, можеш да си оближеш пръстите. А и бирата ти се услажда тогава."
Чакам отговор Мисля си, че е прекалено лесно . .
Идеята, я взаимствах от кулинарно списание излизало в България преди 13 години.
Цитата , който беше посочен в него се състоеше само от четири изречения.
Е... - няма награда . Надявам се само да Ви е забавно.
И не търсете веднага в чичко Гугъл изреченията, може и да са променени