Хайде да играем на...... цитати

Весели неща намерени в Интернет
Отговори
Потребителски аватар
ma_rri_na
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 220
Регистриран на: ср окт 15, 2008 9:55 pm
:: 106 рецепти от ma_rri_na
:: 653 снимки от ma_rri_na
Местоположение: Варна

Хайде да играем на...... цитати

Мнение от ma_rri_na » вт май 21, 2013 11:01 pm

Предлагам Ви една забавна игра, в която всички можете да се включите.
Правилата са следните:
- Различни цитати от литературни произведения - Световна класика, свързани с готвенето и рецептите. Без имена или специфични думи, които могат по някакъв начин да насочат към произведението. Може леко текста да е видоизменен, но неизваден от контекста на изречението.

Целта е да познаете от кое литературно произведение са цитатите.


Ето първата задачка - закачка :



" А колкото до яденето там долу… — Той плю, помести се по-близо до М_____ и разнежено му каза:
— Знаеш ли, по нас в К-ите планини правим едни ей такива мънички кнедли от сурови картофи, сваряваме ги и след това ги панираме с яйца и галета и ги пържим с шпек.
Последната дума Б_____ произнесе с особен тайнствено-тържествен глас.
— И най-добри са с кисело зеле — добави той меланхолично, — за сравнение с макароните и дума не може да става, те са за свините. "

" П-к Ш____ го обичаше като рядкост . Та кой о-и стол можеше да се похвали с готвач-окултист, който, прозирайки в загадката на живота и смъртта, изненадва всички с вкусните си гозби. Неговият ростбив, неговото рагу бяха толкова хубави, че Д____, на смъртния си одър, не преставаше да зове Ю____."

"— Да, като гръм от ясно небе — рече Ю____. , които едва се държеше на стола и миришеше на ром, сякаш целият като сюнгер беше напоен с тая течност. — Днес, като не му стигна храната и като видя само задушените картофи, п-т изпадна в състояние гаки. Знаете ли какво е това гаки? Това е състоянието на гладните духове. И аз му казах: „Г-н п-к, има ли във вас достатъчно вътрешна сила, за да преодолеете предопределението на съдбата — липсата на телешки бъбрек? Карма е предопределила, г-н п-к, да получите за вечеря приказен омлет с накълцан и задушен телешки дроб.“
— Мили приятелю — тихо каза той след малко на р-я ф-л, като същевременно направи неволно движение с ръка и катури всички чаши
на масата. — Съществува небитие на всички явления, форми и вещи — мрачно продума след това си деяние готвачът-окултист. —
Формата е небитие и небитието е форма. Небитието не се различава от формата, формата не се различава от небитието. Това, което е небитие, то е и форма, а което е форма, то е и небитие. Готвачът-окултист се загърна в плащеницата на мълчанието, подпря глава на ръката си и потъна в съзерцание на мократа, заляна маса. "

" Ако ги подслушваше някой, щеше да остане с впечатлението, че се е озовал в някакво общество на кулинари, в някакво висше училище
за готвачи или че е попаднал на гастрономичен курс.
— И простите лоени пръжки ги бива за ядене, стига да ги стоплиш — тъкмо разправяше един, който лежеше от „хроничен катар на стомаха“.
— След като се стопи лойта, пръжките се изстискват, докато станат сухи, посоляват се, посипват се с черен пипер и, казвам ви, даже и гъшите пръжки не могат да се сравняват с тях.
— Остави ги ти гъшите пръжки — каза един мъж с „рак в стомаха“, — по-вкусно нещо от тях няма. И дума не може да става за сравнение с пръжките от свинска сланина! Разбира се, те трябва да се изпържат така, че да добият златист цвят, както ги приготвят евреите. Те вземат тлъста гъска, смъкват сланината заедно с кожата и я оставят да се пържи.
— Знаете ли, че имате голяма грешка, що се касае до свинските дръжки? — намеси се съседът на Ш____. — Разбира се, аз имам пред вид пръжките от домашна сланина или, както ги казват, домашните пръжки. Техният цвят не е кафяв, но не е и жълт. Той трябва да бъде нещо средно между тези два нюанса. Такива пръжки не бива да бъдат нито твърде меки, нито много корави. Не бива да хрускат, защото в такъв случай са препържени. Трябва да се топят на езика и при това не бива да имате впечатление, че маста тече по брадата ви.
— Кой от вас е ял пръжки от конска сланина? — обади се нечий глас, но не получи отговор, тъй като в помещението се втурна с-ят п-р."


"Ако раздават шоколад, задигнете двойна доза, а пък ако дават консерви, гледайте да ви дадат пушен език или гъши дроб.Ако раздават ементалско сирене, постарайте се да не ви дадат от края, в случай че дават унгарски салам, пак недейте взема от края, а от средата, за да бъде мек и крехък. "

" „Виж какво, дръвник с дръвник, ако това се повтори още веднъж, ще превърна муцуната ти в солидно начукана пържола, ще те смачкам на картофено пюре и накрая ще те накарам да го изядеш. От тебе ще потече дроб-сарма, ще замязаш на прошпекован заек на тава. Ето виждаш ли, че трябва да се поправиш, ако не искаш хората да помислят, че съм направил от тебе мусака със зеле.“

" Най-жадно гледаше готвача ненаситният Б____, просто очите му щяха да изтекат. Със същата лакомия навярно людоедите наблюдават как от печения на шиш мисионер капе мазнина, която мирише приятно, когато гори на огъня. Б_____ се чувствуваше горе-долу така, както се чувствува
млекарско куче, когато тегли количката си, а покрай него минава чирак колбасар с пълен кош пресни, току-що взети от работилницата колбаси на главата си. Представете си, че при това една дълга ловджийска наденица се е измъкнала от коша и се клатушка на гърба на чирака, стига кучето да подскочи с отворена уста, да тракне със зъби и — само да не са тия проклети ремъци, с които е омотано, бедното, и тоя безобразен намордник.
А каймата от свински дроб и други дреболии, тая първа фаза от рождението на кървавицата, тоя огромен неин ембрион във вид на голяма купчина, струпан на масата, ухаеше на пипер, мазнина и дроб. "

"Ю___ бръкна във фурната и извади оттам една кървавица.
— На, лапай, Б____ — любезно му каза той, — налапай се, дано пукнеш, дано се задавиш, ненаситнико.
Б___ се просълзи.
— У дома, когато заколехме свиня — плачливо изтъкна той, като консумираше малката кървавица, —
аз най-напред изяждах цяла чиния кайма за кървавици, цялата зурла, сърцето, едното ухо, парче дроб,
един бъбрек, парче кълка, езика, че след това…
И с тих глас, сякаш разказваше приказка, той добави:
— Че след това идваха наред кървавиците, шест, десет парчета, едните с булгур, другите с галета,
просто не знаеш кои да наченеш, дали тези с булгура, или тези с галетата. Всичко ти се топи на езика, всичко благоухае
— а човек лапа ли, лапа.
— Мисля си аз понякога — продължи да нарежда Б___, — че съдбата ще ме пощади и само гладът ще ме вкара в гроба,
никога вече в своя живот няма да видя такива тави, пълни с кайма за кървавица, каквито имахме у дома.
Пачата, виж, не я обичах толкова, защото е една такава друслива и не засища, но жената умираше за пача,
аз пък не ѝ давах дори и парченце от ушенце, защото исках да излапам всичко сам — такъв апетит имах.
Не го ценях аз този живот, тая сладост, това благоденствие. Веднъж заклах свинята и я изядох, а пък излъгах тъста си,
който живееше в малката стаичка, че не съм я заклал, досвидя ми да пратя на бедния старец макар и малко месце —
след това той ми предрече, че някой ден ще пукна от глад. "

" Какво прасе беше, ей! — възторжено каза той и стисна силно ръката на Ш____, разделяйки се с него. — Изхраних го само с картофи и сам се чудех колко хубаво придаваше. Бутовете ги сложих в саламура. После като извадиш едно такова късче от саламурата, като го опържиш и му сложиш картофени кнедли, посипани с пръжки и зеле, можеш да си оближеш пръстите. А и бирата ти се услажда тогава."


Чакам отговор :D Мисля си, че е прекалено лесно . :wink: . :thinking:
Идеята, я взаимствах от кулинарно списание излизало в България преди 13 години.
Цитата , който беше посочен в него се състоеше само от четири изречения.
Е... - няма награда . Надявам се само да Ви е забавно.

И не търсете веднага в чичко Гугъл изреченията, може и да са променени :wink:


Потребителски аватар
ma_rri_na
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 220
Регистриран на: ср окт 15, 2008 9:55 pm
:: 106 рецепти от ma_rri_na
:: 653 снимки от ma_rri_na
Местоположение: Варна

Мнение от ma_rri_na » ср май 22, 2013 9:14 am

:yawn: хайде на по :coffee: .
Отговорът е :

„Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“ (на чешки: Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války) -недовършен сатиричен роман на чешкия писател Ярослав Хашек.

Потребителски аватар
ma_rri_na
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 220
Регистриран на: ср окт 15, 2008 9:55 pm
:: 106 рецепти от ma_rri_na
:: 653 снимки от ma_rri_na
Местоположение: Варна

Мнение от ma_rri_na » ср май 22, 2013 9:04 pm

Бонуса към отговора е рецепта за :
Bramborka - картофена палачинка по селски , която бабата от Кветово направи за Швейк .

500гр брашно, 50 г многозърнесто брашно, 0,5 литра мляко, 2 яйца, 2 големи картофа, 100г масло, черен пипер, риган, 1 скилидка чесън, сол, мая 42 грама
Bramborka

Активирайте маята с 2 супени лъжици затоплено мляко и 3 супени лъжици брашно и оставете да шупне .
Настържете наситно картофите и ги добавете към останалата част от затопленото мляко.
Когато сместа се се охлади, добавете разбитите яйца, маята, брашното и маслото,подправките и счукания чесън, сол и оставете да на топло да втаса. В намаслена тава изсипете тестото, оставете да втаса още веднъж и печете за 25-30 минути в загрята на 180 С фурна.
Съвет: Преди печене можете да поръсите с макови семена повърхността на Bramborka или в тесто за палачинки сложете пушена шунка нарязана на кубчета.

источник: http://www.novinky.cz/zena/styl/233070- ... vejka.html

Потребителски аватар
ma_rri_na
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 220
Регистриран на: ср окт 15, 2008 9:55 pm
:: 106 рецепти от ma_rri_na
:: 653 снимки от ma_rri_na
Местоположение: Варна

Мнение от ma_rri_na » ср май 22, 2013 9:37 pm

Втора задачка - закачка, за да Ви е забавно :yee: :

" Тя влезе в стаята с пухтене и израз на човек, който очаква сражение и няма никакво намерение да го избягва. В големите й черни ръце имаше поднос с димящи блюда — два големи батати, полети с масло, елдени питки със сироп и дебел резен шунка, плуващ в сос. При вида на всичко това лекото раздразнение по лицето на Red се промени в упорито войнствено изражение. Във вълнението си при избирането на рокля тя бе забравила за желязното правило на М___ — преди всяко празненство нейните три питомки трябваше да са тъй натъпкани с храна, че да не могат да хапнат нищичко от приготвените за гостите лакомства.
— Недей, не ща да ям. Можеш да го отнесеш обратно в кухнята.
Мами постави подноса на масата и застана наежена с ръце на кръста.......................................
Мами започна да я увещава ласкаво:
— Айде, мис Red, бъдете добра и хапнете мъничко поне. Мис К_____ и мис С_____ си изядоха сичко.
— То се знае — презрително подхвърли Red. — Нямат и капчица воля. Но аз отказвам да ям. Дотегнаха ми тия подноси. Не съм забравила как се натъпках, преди да ида у К-тови, а те имаха сладолед. Ледът беше докаран чак от С-на, но аз не можах да хапна повече от една лъжичка. Днес смятам да се забавлявам и да ям колкото си искам "


"Ямите за печеното, в които се поддържаше тих огън още от предишната вечер, сега щяха да изглеждат като дълги корита, пълни с розово-червени въглени, над които месото се въртеше на шишове и сокът му се процеждаше и цвъртеше в жарта. Red знаеше, че уханието, разнасяно от слабия ветрец, идва откъм дъбовата горичка зад голямата къща..........................................
Дългите маси, стъкмени от дъски и подпори, покрити с най-фините ленени покривки на У-ви, бяха винаги поставяни под дебела сянка, а от двете им страни се слагаха пейки без облегалки. За тези, на които не им се седеше на пейките, из поляната бяха пръснати столове, меки табуретки и възглавнички. На разстояние, за да не стига пушекът до гостите, бяха дългите ями, където се приготвяше месото, и огромните казани, от които се носеха пикантните миризми на сосове и яхнии. У мистър У. поне една дузина негри винаги тичаха напред-назад с големи подноси в ръце, за да обслужват гостите. Зад хамбарите пък имаше изкопана и друга яма за печене, където къщната прислуга заедно с кочияшите и камериерките на гостите си устройваха свой пир с царевични питки, ямс и ястие от свински вътрешности, тъй любимо на всички негри; похапваха си и дини до насита, когато им беше сезонът.
Усетила миризмата на крехко и сочно свинско, Red одобрително сбърчи носле с надежда, че докато месото се опече, отново ще й дойде апетитът. В момента обаче бе тъй натъпкана с храна и толкова пристегната от корсета, че се опасяваше да не би да й прилошее. Това щеше да бъде фатално, защото само възрастните мъже и старите дами можеха да се оригнат, без да се страхуват от общественото неодобрение. "


"Притеснената леля П____се поуспокои, като видя, че Rhys е решил да се държи изрядно. Той посвети вниманието си на Ф. Е. с такова почтително съчувствие, че девойката дори взе да му се усмихва и вечерята потръгна твърде добре. Угощението беше царско. К. А. бе донесъл малко чай, намерен в кесията за тютюн на един пленен янки, изпратен в А-л, и за всички имаше по чаша чай с лек аромат на тютюн. Във всяка порция се мъдреше по едно парченце от жилавия стар петел с гарнитура от царевична каша, подправена с лук; на трапезата имаше и купа сушен грах и голямо количество ориз и сос — малко редичък наистина, защото нямаше брашно, с което да го сгъстят. За десерт беше поднесен картофен сладкиш, последван от бонбоните на Rhys, а когато той предложи на мъжете истински хавански пури заедно с чашата къпиново вино, всички бяха единодушни, че са присъствали на един Лукулов пир"


" Магазините в La Nouvelle O. бяха отрупани с какви ли не красиви и любопитни неща, а да пазаруваш с Rhys, бе истинско приключение.
Да вечеряш с него, също бе приключение, дори още по-забавно, защото той знаеше какво да поръча и сам даваше наставления как да
бъде приготвено. Вината, ликьорите и шампанското, които тя за пръв път опита в La Nouvelle O., бяха ново и вълнуващо преживяване за нея, свикнала само с домашни къпинови и бъзови вина и с „лека за несвяст“ на леля П____.
Ала ястията, поръчвани от Rhys, ах, те бяха ненадминати! Храната беше най-прекрасното от всички удоволствия, които предлагаше La Nouvelle O. Когато си припомнеше мъчителния жесток глад от дните в Hill и скромните трапези от по-близкото минало, Red си мислеше, че никога няма да се насити на тези скъпи лакомства.
Супа от бамя и скариди по креолски, гълъби, задушени с вино, и стриди в хрупкаво тесто със сметанов сос, гъби, момици и дробчета от пуйка, риба, превъзходно изпечена в намаслена хартия, с резенчета лайм. Апетитът й беше неутолим, защото всеки път, щом си помислеше за вечните фъстъци, сушен грах и сладки картофи на масата в Hill , беше готова пак да се нахвърли върху ястията на местната кухня.
— Ядеш тъй, сякаш се храниш за последен път в живота си — казваше й Rhys. — Недей да остъргваш чинията си, Red.
Сигурен съм, че в кухнята ще се намери още нещо. Трябва само да се обадиш на келнера.
Ако не спреш да се тъпчеш тъй лакомо, скоро ще станеш дебела като бъчва и аз ще се разведа.
Ала тя само му се изплезваше и си поръчваше още някой шоколадов сладкиш, покрит с пухкав белтъчен крем. "

:thinking1: :dots:


Потребителски аватар
ma_rri_na
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 220
Регистриран на: ср окт 15, 2008 9:55 pm
:: 106 рецепти от ma_rri_na
:: 653 снимки от ma_rri_na
Местоположение: Варна

Мнение от ma_rri_na » чет май 23, 2013 8:44 pm

Няколко интересни факта :) :
В Gone with the Wind, имената на героите са свързани с характера на всеки от тях :
- Скарлет е стилно название на червен цвят - произлиза от персийската дума sakhrilat за вид плат боядисан с червен "пожарен" цвят
- Рет не е често срещано име - умалена форма на уелското име Rhys означава - пламенен, огнен. Произнася се с гърлено френско "Р" .
- имението Тара - Тара на старогръцки означава не само земя но и Hill - хълм- красивото имение е като връх над останалите имения.
Френското име на Ню Орлиънс е La Nouvelle Orléans.
Маргарет Мичъл прави препратки и към външното описание на героите - Рет Бътлът прилича на персонажа на Рудолф Валентино в популярния по това време филм "Шейхът" .
Характера на Рет изключително много напомня на втория съпруг на Маргарет Мичъл - Berrien "Red" Upshaw
Наименование на романа Gone with the Wind - е вид метафора, отразяваща безвъзвратната промяна на живот на хората в Южните щати след Гражданската война.
Кадри от филмираната верския -към цитатите :D
0_891e5_39c1200_orig.jpg
0_891e5_39c1200_orig.jpg (231.74 KиБ) Видяна 9594 пъти
0_891e6_ced940c3_orig.jpg
0_891e6_ced940c3_orig.jpg (219.05 KиБ) Видяна 9594 пъти
0_891e3_64a91577_orig.jpg
0_891e3_64a91577_orig.jpg (429.6 KиБ) Видяна 9594 пъти
Gone-with-the-Wind-gone-with-the-wind-20769025-640-480.jpg
Gone-with-the-Wind-gone-with-the-wind-20769025-640-480.jpg (64.78 KиБ) Видяна 9594 пъти
rs food.jpg

pepastefanova111
мераклия с бъркалка
мераклия с бъркалка
Мнения: 1
Регистриран на: нед мар 09, 2014 8:58 am

Мнение от pepastefanova111 » ср мар 12, 2014 2:52 pm

Привет на всички ! Наскоро открих този сайт,да отбележа,че съм млада домакиня и честно да си призная..БРАВО НА ВАС ,всички рецепти са уникални и се получават !!! :clap:


Отговори