Индийската булка задължително преминава през 3 основни обичая ден преди сватбата си:
1. рисуване на ръцете и краката до глезена с хена. Този ритуал се нарича "менди" и има изключително важно значение. Много от традиционните индийски песни са посветени на него. Традицията повелява между орнаментите на мендито да бъде декорирано името на бъдещия й съпруг, който впоследствие за определено време трябва да открие къде е гравирано името му. Булките обикновено са "луди" на тема менди, тъй като друго поверие гласи, че колкото по-тъмна стане къната, след като се остърже и измие, толкова по-голяма е любовта на младоженеца. За тая цел индийките мажат ръцете си с един мехлем, за който вярват, че подсилва цвета на мендито. Значението на поставянето на менди се тълкува като знак за грижовност и ласка, тъй като ръцете на жената са ключов елемент от тялото й, който се свързва нежност и грижа.
2. Другият обичай е поставянето на паста от халди /куркума/ върху ръцете, краката и лицето на бъдещата булка. Има семейства, в които този обичай е много по-важен от мендито и те масажират цялото тяло на момичето с жълтата паста.
3. Третият задължителен обичай е женският "сангит". Той е равносилен на нашето моминско парти, но е много по-пъстър и колоритен. Обикновено първите 2 обичая се извършват на самия сангит, но не е задължително. Сангит в превод означава песен, мелодия и това бележи основното му зачение. Той се провежда ден преди сватбата и на него задължително се събират само жените от фамилията + всички роднини, приятелки на момичето и изобщо всички жени и момичета, които по някакъв начин са близки на булката. Събитието започва вечерта към 8ч. като обикновено се аранжира една голяма стая от къщата, декорира се с гирлянди, звънчета и ранголи. На пода се нареждат сладости, ядки, плодове, чай.. А най-важният елемент е музиката. През тази вечер жените пеят и танцуват в чест на булката като песните са такива, че имат закачлив характер как ще отиде далеч от дома и приятелките, как трябва да става рано, да мисли за съпруга и къщата, как детството си отива и тн .. Тази част от предсватбената подготовка наистина е най-пъстрата и интересна част, но от друга страна е доста стресова за момичето. Понякога на сангита присъстват роднинКи, които тя никога не е виждала - те идват, щипят я за бузите, почват едни словоразтежения, въпроси за младоженеца, разни други конфузни и неконфузни въпроси..Сега като се замисля реално девойката почти не празнува. Всичко се прави в нейна чест и за нейно забавление, но отвътре в душицата й кой знае какво й е, а трябва да го изтърпи.. Когато обаче бракът е по любов - а такива бракове в Индия макар и рядко все пак за щастие има Та когато бракът е по любов- сангитът се превръща в нещо уникално красиво. Булката се забавлява и танцува от сърце, както би трябвало да бъде и атмосферата е повече от топла и позитивна.
Същинският ден на сватбата отново е изпъстрен с много емоции. Индийските сватби по правило се състоят винаги вечер в огромни хотелски комплекси или специално подготвени и декорирани зали. В центъра на залата се поставят нещо като 2 трона, върху които сядат младоженците и пред тях се аранжира горящ огън /хехехе, не се шокирайте/. Огнената церемония със 7те огнени кръга е основният отличителен белег на индийската сватба. Без нея нито един хинду брак не се счита за сключен! Но нека да карам стъпка по стъпка.
Булката все още не се е спасила от многобройните ритуали и традиции Сутринта тя взима ароманта баня и започва разкрасяването й на пълни обороти. Освен задължителните грим, прическа и сватбено сари, тя трябва да се сдобие с още няколко важни аксесоара:
1. "Чури" - това са тънки гривни обикновено в червен цвят, които се поставят на 2те ръце. Обикновено са по 6броя за всяка ръка, но колкото са повече- толкова по-добре. Изобщо ГРИВНАТА в индийската традиция носи съществено значение: тя е символ на обвързаност и вярност. Точно затова, ако ви е направило впечатление, Индия се слави със своите бижута и най-вече гривни, които са най-различни по вид, цвят, материал, дизайн и прочее. Връщам се на "чурито" - то също е един от символите на омъжената жена. Когато омъжената жена извършва молитва, тя няма право да я извършва , без чури на ръката си - счита се за лоша поличба. По-плътните гривни носят друго име - те се наричат "кангана" и не са символ на брака.
2. Обецата на носа: също задължителен атрибут за повечето индийки. Сигурно много често сте се питали защо слагат огромни халки на носовете си Отговорът идва отново със символиката. Обецата на носа или т.нар "пин" се свързва с чистотата и девствеността на девойката. По традиция в повечето части на Индия момичетата пробиват носовете си още на 13-14годишна възраст. Тези, които не го правят, са задължени да сложат имитационна обеца на сватбения си ден.
3. "Паял" - гривната на глезена. Както гривните на ръцете, така и гривните за глезена се носят на двата крака по 1. Те също са символ на обвързването. Има една легенда, която гласи, че ако тъмните зли сили завидят и откраднат булката от младоженеца, той ще я познае по звъна на "паял"-а. Затова и тази гривна е снабдена с множество миниатюрни звънчета.
4. Бинди на челото - за него вече казах, че е символ на омъжената жена.
5. Пръстени на краката - отново чифт, по 1 за всеки крак и отново символ на обвързване. Те носят името "бичуа" и задължително трябва да са четен брой на двата крака. Ако се загуби 1, се счита за лошо предзнаменование.
Освен тези аксесоари булката е накичена с още множество тежки бижута. В Индия бижутата и специално златните са символ на добро благосъстояние и успех, затова е въпрос на престиж и добра поличба булката да бъде накичена с всевъзможен набор от "тежки" бижута" на сватбата си. Обеците им са толкова тежки например, че се закрепват чрез специални шнурчета на ушите. Има и едно бижу, което се слага в косата - т.нар "падащ маанг", той замества червения прах, който се поставя в пътя като символ на омъжената жена. Индийките го носят предимно на социални събирания и изяви, а за сватбата също е задължителен.
Булчинското сари е предимно в червено или производните му и също е изключително "тежко"- то е инкрустирано с камъни или бродирано със златни/сребърни нишки. Тук има 2 варианта: дрехата може да е сари, а може и да е т.нар. булчинска "ленга". Ленга-та се състои от 3части - едната е тясна блузка над пъпа, а другата е тясна, разкрояваща се от ханша надолу пола и "чунри" тоест шала, с който се покрива главата на булката при същинската церемония.
При младоженеца няма такава трескава подготовка. Той е облечен в традиционна "курта паджама" - дълга туника и панталон, специални обувки и специален шал, който също си има специално значение по време на самата сватбена церемония. На главата си обикновено носи нещо като чалма с перо. Традицията повелява младоженецът да поиска ръката на булката като отиде на кон или на слон до дома й, съпровождан с огромен оркестър, който оглася цялата улица и честно казано понякога е нетърпимо , тъй като бандата и роднините вървят неотлъчно и думка по барабаните като за световно... Булката обаче не се качва на коня/слона, а в специално направено покрито ложе, наречено "доли". АВТОР:Bandit Queen