(Продължение на предишния пост)... На път за
Кръстова гора минаваме и покрай табелата за Чудните мостове, но ги оставихме за после, на връщане. Искахме да стигнем Кръстова гора по-бързо, защото беше петък и прочетох в нета, че се събират доста хора за петъчната литургия.
Пътуването ми се видя доста дълго и мъчително - тесен път, завои, завои, завои.... :shock: Пристигнахме с огромно закъснение от плануваното. Ето малко снимки и от мен (Makaweli е показала много хубави и аз ще гледам да не се повтарят)
Първата е от изглед малко преди Кръстова гора. Втората е от чешмата на Кръстова гора.
На третата се вижда паркингът и църквата. А на четвъртата (ако се загледата внимателно) се вижда криволичещият път.
Мъжът ми си намери камъче с релефно обособено кръстче. А аз улисана в търсене на камъче, даже забравих да сляза до аязмото (останах на пътеката и гледах камъчетата. Другите ходили до аязмото, разгледали и на връщане си ме взеха. Тръгнах без да се усетя, че не съм слязла до водата и втория кръст).
Тръгнахме си от Кръстова гора, заредени с тамошната енергия и магия. Потеглихме към Златоград. Мислехме си, че пътят е един и ще се върнем по този, по който сме дошли, за да посетиме и Чудните мостове. Но навигацията ни отклони в друга посока.
Както си карахме и стигнахме до мина Джурково (тук решихме, че навигацията ни е излъгала и ще трябва да се връщаме, но не беше). Продължихме по тесен родопски път, без да знаем къде точно ще ни отведе, но карахме... и стигнахме до Рожен. После пътят за Златоград беше хубав.
В
Златоград пристигаме късно (към 18:30-19:00). Пак нямаме резервация (но имам набелязани хотели в тефтера си). Оказа се, че сме спряли точно пред хотел "Златоград" и понеже имаше свободни места се настанихме там. По препоръка на Lu4a си бях набелязала друг хотел, но в този "Златоград" ни дадоха по-добра цена.
Впечатленията ми от Златоград са страхотни. Етнографският комплекс е много, много, хубав и (най-важното) действащ. Обиколихме всички дюкянчета и работилници. Няма как да ви представя усещането.
Вечерта седнахме на терасата на механа "Беловидово". Там останах очарована от обслужването (на първо място), от песните (само български), от звука на гайдата и чановете. Хапнахме и местни специалитети.
Другият ден, до обяд, пак обикаляхме Златоград и откривахме неговите красоти. Тук бих се върнала отново и с удоволствие.
Хотел "Златоград"
Сега ще направя малко отклонение, за да ви разкажа друга история. Както вече ви казах на Кръстова гора само мъжът ми си намери камъче с кръстче. Даде го на мен, да го пазя (че нали жените сме по-прибрани
).
Слагам го в чантата ( в едно джобче с цип), но по едно време се сещам, че иконите (например) не се държат затворени. Решавам, че това сигурно важи и за това свято камъче и го хващам в ръка.
Вечерта по едно време се сещам за камъчето и почвам да го търся, но го няма. Няма го в стаята, няма го в чантата ми, няма го в колата. Много се ядосах на себе си - знам, че го държах в ръка през целия път и после как изчезна не знам.
Успокояваха ме, че така е било писано, но аз се чувствах ужасно виновна. На другия ден по обяд, излизайки от стаята на хотела, мъжът ми вижда пред вратата камъчето (пак той си го откри). Явно аз съм го изпуснала при отключването на вратата.
Този път успях да го опазя до в къщи
(защото пак ми беше поверено на мен).
)
Обиколката трая 3,5 часа, но не ги усетихме. Дори и за жегата забравихме. Има още много да се разкопава и разкрива, а величието на мястото не отстъпва на древна Троя. 
