Датските мостове

За всички, които обичат да пътуват и посещават интересни места
Отговори
Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 625 рецепти от Aliana
:: 2132 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Датските мостове

Мнение от Aliana » пет яну 25, 2013 11:53 pm

Нация на мореплаватели, подчинили суровите, ледени стихии на северните морета: Викингите. Нация, създала си дом и култура в условия, които голяма част от хората счита за неприветливи и трудни за оцеляване - Скандинавия, Исландия, Гренландия. Въпреки ниските температури, въпреки кратките лета и дългите, мрачни зимни месеци, викингите използват всяка педя обработваема земя за селско стопанство. Младите мъже прекарват няколко години в мореплаване, стремейки се да се завърнат със слава и с възможно май-много плячка, и на свой ред да създадат дом и семейство.
Смелостта и уменията на викингите в областите на корабостроенето, мореплаването и навигацията са пословични. Но още прародителите на днешните датчани проявяват една черта на характера, която и до днес се наблюдава у скандинавците - те установяват, че животът далеч от родината не е за тях и предпочитат да се завърнат там, където са у дома..
Стъпили на американския континент много преди Колумб, викингите правят бази, в които презимуват, доколкото им е нужно да се възстановят от дългото пътуване, да съберат сили и запаси, и с цената на всичко тръгват обратно към дома. Първоначално се разбират добре с местното население, но с всяка по-късна експедиция става ясно, че не могат да достигнат до разбирателство.
Викингите все пак проучват източното крайбрежие на Америка от Нюфаундленд до Мейн, описват го подробно и картографират. За разлика от Колумб те са били съвсем наясно, че са открили нов континент. Дължината и мащабите на брега от Нюфаундленд до Мейн не оставят никакво съмнение за това, че става въпрос за един от най-големите материци на планетата.

За народ, прекарващ голяма част от живота си по море, предвижването с плавателен съд е нещо толкова естествено, както за останалите предвижването с кон или каруца. Може би по тази причина датчаните доста късно, едва през средата на 20 век, започват да строят мостове, свързващи островите един с друг. И до ден днешен не всички островитяни се придвижват на колела - голяма част от транспорта става по вода и почти всяко семейство притежава лодка. Логиката им е била следната - когато островите са на една ръка разстояние, достигането им с лодка е лесно. Когато островите са далеч един от друг, строежът на мостове е непосилен. Дълго време придвижването по вода е единствения рентабилен начин за транспорт на хора и стоки между островите в Балтийско море.
Въпреки това датчаните, веднъж започнали със строежа на мостове, създават едни от най-големите на света - мостовете над Стьоребелт и Йорезунд. За тях искам да ви разкажа.

Пребиваването ми в Дания беше до голяма част свързано и с желанието ми да се срещна с моята приятелка Калина, която живее от близо 25 години в Швеция.

От остров Лангелан, където прекарвахме почивката си, до Малмьо са 260 км - не по директен, морски път, а с колата.

За по-малките мостове, свързващи остров Лангелан и остров Фюн, вече ви разказах. Този разказ тук е посветен на двете най-големи връзки: едната свързва остров Фюн и остров Шелан, другата свързва остров Шелан с шведския материк.


Връзката Стьоребелт

Изображение

Стьоребелт означава Голям проток (за Малкия проток вече ви разказах). Големият проток дели, най-общо казано, островите Фюн и Шелан. Мостът, преминаващ над него, се състои от две части - Западна и Източна.
Западният мост, свързващ град Нюборг с малкия остров Шпробьо, намиращ се в средата на протока е дълъг 6611 метра, а пътното платно е на височина 18 м над водата.
Паралелно на автомобилния мост, от северната му страна, преминава железопътната линия.

Източният мост свързва Шпробьо с град Корсьор на остров Шелан. Този мост е дълъг 6790 метра, а пътното платно се намира на 65 метра височина над водата. Точно този мост, чийто среден участък преминава 1624 м без никаква подпора, е най-големия окачен мост (висящ мост) в Европа.
В световен мащаб има само два окачени моста, които са по-големи от него.
Най-големият е мостът Акаши Кайкьо в Япония, чийто най-дълък неподпрян участък е 1991 м, пътното платно е на височина също точно 65 метра, но пък като цяло е наполовина по-къс - 3911 м. Вторият по големина в света е мостът Сихоумен в Китай, чиято неподпряна част е дълга 1650 метра. Този мост има обща дължина само 2700 м и платното е окачено на 49,5 м височина над водата.

Източния мост на системата Стьоребелт няма железопътна част. От малкия остров Шпробьо започва тунел под Големия проток, който води до град Корсьор на остров Шелан.

Цялата система е забранена за велосипедисти и пешеходци.

Това са техническите данни.

Усещането при преминаване на моста е неописуемо. Пътувайки от остров Фюн към остров Шелан ние преминахме по моста от запад на изток. Западния мост е по-ниския, и само след няколко минути имах усещането, сякаш се движим по водата. Макар 18 метра височина да не са никак малко, в сравнение с дължината на моста - над 6 км и половина, човек придобива усещането, сякаш мостът е легнал на морската повърхност. Времето беше мрачно, като валеше на кратки интервали. Духаше силен вятър. Това беше първото ни преминаване на моста и аз бях неимоверно превъзбудена, страхлива и нервна, а мрачното време дотолкова ме подтискаше и притесняваше, че реших да вместо снимки да направя видео и да го коментирам на български - за да имам постоянна занимавка и да не изнервям Филип със страха си. Както ще видите, ако се решите да изгледате видеото, аз не бях нито подготвена за това видео, нито съм събрала каквато и да информация. Просто бърборя непрекъснато и се опутвам да се съсредоточа върху това, което казвам, за да не ме обхване паника. Тук-там казвам нещо смислено, но като цяло направените от мен видеа дават само визуално усещане, без да са информиращи откъм всички факти за мостовете. Все пак, трите видеа и няколкото снимки между тях дават добра представа за мащабите на връзката Стьоребелт. На видеата се вижда също положението на ветропоказателите и люлеенето на колата от силните ветрове. На остров Шелан се заплаща за преминаването на мостовете.

Качване на западния мост:

Изображение

Изображение


Западният, по-нъсък мост:
[youtube]http://youtu.be/fVSoVDx2aok[/youtube]


Между двата моста:

Изображение


Източният, висок мост:

[youtube]http://youtu.be/EfYx1VR8Oh4[/youtube]

Слизане от източния мост:

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/ ... 1362_n.jpg


Заплащане на такса за преминаването:

[youtube]http://youtu.be/eEWRsD1xKbM[/youtube]



Следващото голямо приключение по време на пътуването ни към Малмьо беше - естествено -

Йорезундската връзка!

Изображение

Изображение

Йорезундската система за свързване на Дания с Швеция се състои също от две части. Те са с обща дължина 16 км. На път за Швеция това са, както следва, тунелът Дродген, наречен още Йорезундски тунел и мостът над Йорезунд.
Дродгенския тунел свързва Копенхаген с изкуствено създадения остров Пебърхолм. Създаването на тунела се е оказало наложително, защото мост на това място би нарушил сериозно функционалността на летище Копенхаген.
Общата дължина на тунела е 4050 м. Тунелът представлява обсолютно права отсечка, състои се от 5 паралелни тръби, като 2 от тях са за автомобили и камиони, съответно разделени в двете посоки, 2 са железопътни и 1 е авариен. Тунелът е общо 8,6 м висок, широк общо 38,8 метра и се намира на 13 метра под морското равнище.
След тунелът следва остров Пебърхолм, който е дълъг 4380 метра. През острова трафика е съвсем нормален, като автомобили и влакове се движат на открито.
След острова започва моста Йорезунд (на датски Øresundsbroen, на шведски Öresundsbron) . Мостът е най-големия в света комбиниран автомобилен и железопътен мост с напречно окачване (вантов мост). Дължината му е 7845 метра. Движението е разделено на две нива - отгоре автомобили и камиони, отдолу минава железопътната линия. Общата височина на двете нива за движение е 11 метра, а широчината им е 30 метра. Долното ниво е на 57 метра над водата (при тихо море).
Толкова за техническите данни.
На практика е така, че навлизането в тунела бива регулирано още дълго преди започването на самия тунел. Човек някак неусетно слиза до нивото на тунела, който не е вкопан в дъното на морето, а положен върху него. Затова всъщност няма голямо слизане в дълбочина. Това обаче са сухите факти. Възприятието е доста по-различно - човек има чувството, че се движи през цялото време само надолу. Все напред и надолу, сякаш няма край. През цялото време човек чака да започне изкачването, но тунелът свършва ненадейно, оставяйки усещането, че си слязъл от планината в долината. Чувтсвото е еднакво и в двете посоки.
След тунелът веднага се открива гледката към моста Йорезунд. Възприятието е такова, сякаш мостът не е нито голям, нито висок. А всъщност това е така, защото мостът се вижда от много от далеч, и изглежда незначителен. Колко далеч всъщност се намира, става ясно след сякаш безкрайно дългото време, което е нужно, за да се стигне до него. На самия мост измеренията придобиват нови стойности… Веднъж качен на такава височина, човек загубва представа за реалните измерения в ежедневието. Ветровете люлеят колата, бучат и създават доста заплашителна звукова кулиса. Морето, облаците, вятърът, елегантния силует на моста - всичко това кара човека да се чувства като част от стихиите. Чувството е неописуемо, сърцето бие в гърлото - от възбуда, от страхопочитание, от факта, че си се осмелил да се качиш там. Слизането от моста продължава също известно време, а от шведската страна се плаща за преминаването.

[youtube]http://youtu.be/O8t1HCxotqI[/youtube]


Само един ден по-късно, на връщане от Швеция за Дания, дъждът беше спрял.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Преминаването над Йорезунд беше толкова приятно, въпреки облаците, а в Дания грееше слънце и беше посребрило морето, вълните, пътят и Стьоребелт изглеждаше съвсем, съвсем различно!!!

Това е източния мост от връзката Стьоребелт

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Пред нас се вижда западният , ниският мост

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Началото на западния мост
Изображение

Изображение



Няколко дни по-късно, пътувайки към Копенхаген, мостовете над Стьоребелт бяха отново окъпани в слъчева светлина! Преминаването беше приятно, аз успях да се насладя без остатък на необятната гледка отгоре.
Но на връщане от Копенхаген, по тъмно, попаднахме в невероятна буря!
Няма думи и начин да опиша безкрайния ужас, в който бях изпаднала! Небето и морето се бяха слели в едно, дъждът не капеше, а ни заливаше на талази от всички страни! В такава нощ, когато стихиите бушуват, и се намираш на този мост, 65 метра над морето, ти ставя ясно, колко си нищожен, незначителен, уязвим, раним.... Мостът се люлееше така, че на мен започна да ми се гади, чистачките не успяваха да отмахнат изливащите се върху нас потоци вода и ние не виждахме нищо, освен малки, премигащи светлини някъде пред нас, може би от камионите пред нас. С всеки нов пристъп на вятъра ставаше ясно, че бурята се усилва. Макар че нашата кола е голяма и тежка, и ни пуснаха да преминем моста, усещахме как вятъра ни повдига. Тогава ме вцепени кошмарно прозрение - само един мощен пристъп на бурята и можехме да бъдем пометени в бушуващото море! Колата се тресеше безпомощно и ние напредвахме с темпото на костенурки! Така за 14 километра ни бяха нужни 45 минути! 45 минути, в които всеки момент очакваш да бъдеш повдигнат от ветровете и запратен на дъното на леденостуденото Балтийско море! Страхът, вцепенениетот, които изживях, са нищо, в сравнение с прозрението за собствената ми незначителност! Дори и в тази нощ да бях потънала в дълбините, светът щеше да продължи да се върти, този проток ще продължи да бушува, както го прави от милиони години! Отсъствието ми с нищо не би накърнило величието на този замисъл - вселената...Както и присъствието ми с нищо не увеличава гениалността му....

Има такива изживявания в живота на човека, които, макар и плашещи, разширяват кръгозора и съзнанието! Защото колкото по-голям е бил страха ти, толкова по-голяма след това е благодарността ти към живота и осъзнаването на чудото му!
www.facebook.com/artandhobby


Отговори