Дания, остров Лангелан, пристигане в Лайбьоле

За всички, които обичат да пътуват и посещават интересни места
Отговори
Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 625 рецепти от Aliana
:: 2132 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Дания, остров Лангелан, пристигане в Лайбьоле

Мнение от Aliana » ср окт 24, 2012 4:40 pm

Дания - безкрайни, самотни плажове, обрасли с типичните морски треви, които се огъват с бриза… Тази представа имах за Дания и, търсейки точно това, реших този път там да отидем на почивка.

Изборът на мястото ми беше безразличен - когато никога не си бил някъде, нямаш и предпочитания. В туристическото бюро разгледах много снимки на различните вили и избрах една, която ми се стори идеална: не супермодерна, а със селски чар, нито много голяма, нито много малка, а и цената беше добра.

Така се оказа, че ще пътуваме за остров Лангелан.

Първият ми шок, че това е остров и ще трябва да се кача на ферибоот, ме накара да протестирам неистово: мен никой не е състояние да ме качи на кораб или самолет... Но тогава ми беше обяснено, че островът е свързан с материка с мост. Добре. Това беше решено. Оставаха 4 дни до тръгването ни.

Отново у дома реших да се информирам в нета. Langeland. Какво намерих за Лангелан (д-то на края не се чете, нo това чак по-късно го разбрах)? Дълъг около 50 км, широк около 11 км. Т.е. Отговаря си на името (Langeland осначава Дълга земя). Дивоживящи понита/коне. Хълмист. Най-голям град - Rudkøbing. Датчаните изговарят нещо като Руукьоби. Население: около 4 500 души. Т.е колкото Сл. Бряг без Несебър.

Проучвайки картата, видях че понятието «мост, свързващ Лангелан и материка» е доста абстрактно. Мостовете са много, а материка е далеч. Със стрелка съм указала острова и точно мястото, за където се бяхме запътили.

Изображение

Освен това решихме на път към Дания да спрем и да пренощуваме веднъж в Хамбург. Аз обичам Хамбург и северното му излъчване. Исках да го видя отново. Така че ще започна моят разказ от момента на навлизането ни в Дания. Или 20 минути по-рано. 20 минути по-рано минахме по голям и внушителен мост, стори ми се най-големия, по който изобщо някога съм минавала. И понеже не ме е страх само от летене и морета, а и от високо, не бях спала от страх и притеснение, какви ще да са тези мостове, свързващи континента с различните датски острови. Минавайки по този «огромен» мост още на немска територия (на страха очите са големи), аз се поотпуснах и реших, че и другите ще са от този мащаб.
Изображение
Изображение
Изображение
Навлизайки в Дания бях решила да снимам табелата с името й, но успях да снимам само табелата, указваща, че след няколко километра започва Дания. Същинска табела не открих. Но открих нещо друго: различното оформяне на пътните знаци. Имаше и такива, за които не знаехме какво точно означават. Изглежда след толкова години в Германия съм се забоядисала с германска самонадеяност, защото ми се стори като недоглеждане, че табелите и светещите указания са САМО на датски. С букви, които нито знам как се изговарят, нито мога да нанижа една след друга. Някак си си мислех, че би трябвало да са и на немски, като поне 1/3 от колите на пътя са с немски номера. Това беше другото, което бързо констатирах: датчаните си карат колите с три вида номера, на два от които го няма европейския звезден кръг. Всъщност като цяло в последствие забелязах, че те толкова естествено и непринудено са европейци, че не им пука, дали някъде е отбелязано, че са такива. Затова пък в почти всеки двор се вее датския триъгълен червен флаг с белия кръст. Но европейски флаг? Никъде не видях.
Първата ни спирка в Дания беше в Kolding (произнася се нещо като Кълин). Искахме още докато сме на континента да си купим стик за интернет. В Кълин ни очакваще първото сблъскване с датската действителност и култура. Следвахме табелите за навлизане в града и по някое време видяхме рекламни табели на различни известни фирми. Решихме, че това са магазини и потърсихме как да отидем на паркинга. А той беше огромен. Като казвам огромен, имам пред вид, че самата сграда на този търговски център е огромна, а паркингът й я заобикаля като пояс, и е широк поне 120 м. На него на две места имаше бензиностанции. По две колонки за бензин, без човек. Зареждаш, плащаш с кредитната карта и си тръгваш. Навсякъде в Дания е така. Сега за магазините.
Сградата на търговския център е шестоъгълна и в нея се влиза от шест различни входа, обозначени с букви A, B, C, D, E и F. Освен това буквите са на различен по цвят фон, а паркинга е разграничен на участъци с различните цветове. Така можеш да се сетиш къде си си оставил колата. От всеки вход водят коридори до центъра на сградата, където има шадраванче в фонтани. Освен това някъде по средата един също шестоъгълен коридор обикаля сентъра и свързва всички «ръкави». Стоейки до шадраванчето и въртейки се в кръг, виждаш над всеки коридор обозначен и цвета му, и буквата му. А в самите коридори вече са магазините.
След толкова пътуване, не бяхме спирали от Хамбург, аз трябваше спешно да отида до тоалетната. Оставих Филип да търси телефонни оператори, а аз се втурнах да търся по табелките международния знак WC. Намерих го и следвайки го попаднах пред врата от млечно стъкло, широка поне 1,50 метра. Вляво едно нещо от четкана благородна стомана. , голямо около 40 х 20 см. Копче. Натиснах го и вратата безшумно се плъзна встрани. От много години насам за първи път ми се прииска отново да емигрирам. Все пак за какво говоря? За един град, чието име никога не бях чувала, въпреки, че чета много. Кълин. Или както и да се произнася. Всъщност в европейски мащаб градче. А в женската тоатетна в търговския му център има мраморни мивки, зелени кожени дивани, икебана, огромни вази с цветя, картини по стените, тиха музика… До всяка мивка - сушилня за ръце на Дайсън. Предверието с мивките е поне 4 х 6 метра и от него водят коридори, където са тоалетните кабинки, общо може би 10, не повече, но не кабинки, а кабини. По-големи от тези в Германия, които са за инвалиди с колички. Със закачалки, със суха и мокра тоалетна хартия. С автоматично почистване и дезинфициране на чинията. Окачих си дебелото яке, шала и все още доста безпланово седнах на блестящата от чистота чиния. Без са се замислям. Без да се потя в теснотата, може би знаете какво е да влезеш с дебело шушляково яке в тоалетна… Отново в будоара, миейки се, се озъртах любопитно и завистливо. Изчаквах да се поизпразни, за да снимам, но жените се туткаха, коя на огледалата (целите стени над мивките), кои по диваните, една чете списание, друга говори по телфона, трети стоят на група и се смеят на нещо…. Излязох си без снимка. Защо имат в Дания такива тоалатени, а в Германия не? Не говоря дали изобщо има луксозни тоалетни или няма. А дали простолюдието има достъп до такива обществени тоалетни. Безплатно.
Отново в големия коридор доста се поогледах. Мъжката тоалетна беше на отстрещната страна, малко по-нататък. А до женската тоалетна друга матирана стъклена врата, с друго обозначение. Без много да мисля натиснах голямото копче и вратата се отмести. Вътре - масажни фотьойли със слушалки. Чудо голямо, и в Кьолн има. Само че в Кьолн са на пъпа на мола, където всеки те гледа като седнеш, струват 2 евро за 5 минтуи и нямат слушалки. А тези бяха без пари. Двама мъже лежаха със затворени очи, без да реагират. След кратко колебание седнах на един фотьойл и си сложих слушалките. Вдясно - екранче, тъч скрийн. Натиснах нещо, каквото и да е, на датски не разбрах какво точно. Медитация. Някакъв датчанин с нисък, кадифен тембър, ми заговори. От двете страни на гръбнака ми се задвижиха масажните бутала. Чуруликащи птици, ромон на вода, бълбукане на поток. Помислих да не ми се приходи пак, ама се успокоих, че тоалетната е на 5 метра. Поседях така известно време, но съвестта ме загриза, че имаме още много път, че Филип може би ме търси, че ни предстоят мостовете, които не ми дават мира. Гледах как да спра датчанина, но после реших да го оставя да се изкаже. Окачих слушалките и се изнизах тихичко.

Стик за интернет не открихме. Поразгледахме магазините за около 20 минути, опитахме се да свикнем на цените - 1 евро е равно на 7,55 датски крони и това малко шокира в първия момент. В следващия момент става ясно, че не само големите цифри плашат, стоките действително са с около 30-40 процента по-скъпи, отколкото в Германия.

От Кълин до Фредериция, където е мостът Ню Лилебелтсбро (Ny Lillebæltsbro, на български Нов мост над малкия проток), свързващ полуостров Юлан (Ютланд) и остров Фюн, са само няколко километра. Самият мост над Лилебелт (на български Малък проток) не е плашещ, внушителен или особен - точно защото минава над Малкия, а не над Големия проток. За него по-късно. За момента си отдъхнах облекчена и успях да се насладя на гледката. Сега като гледам снимките, че чудя как е могъл да ме впечатли мостът от немската страна...

Ню Лилебелтсбро
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Времето беше хладно за моите предтстави, облачно, но все пак имаше хубава видимост. От моста се виждаха няколко по-малки острови, малка увертюра към географските особености на Дания. Морето блестящо, навсякъде по хоризонта погледът среща земни масиви, навсякъде човекът се е аранжирал с природните дадености. Мостът се преминава бързо, в Дания пътищата са си направо безлюдни, в сравнение с Германия. Общо 5 милиона души живеят в цяла Дания, колко от тях да са пък точно на този мост? От друга страна обаче по този мост преминава най-важната пътна артерия на страната, свързваща континента с Копенхаген и Швеция. И все пак трафикът си е направо нищожен.

Пътувахме почти до Оденсе, най-големия град на остров Фюн, без да трябва да се концентрираме особено. Аз използвах времето да оставя пейзажа да нахлуе в мен. Широтата, рядката населеност. Ландшафтът е леко хълмист, погледът стига далеч. От Оденсе се пътува на юг. Отбивайки от главната пътна артерия аутобанът става още по-празен. Направо опустял. Чувтвото е странно. Сякаш пътуваме към пълното безлюдие. Поне това ми даде възможност да събера мислите и впечатленията си, да ги обобщя и да си дам сметка, че действително сме в друга държава. За мен това винаги е много важен момент - да знам и да мога да си преставя, на коя точка на атласа съм. След около половин час пътуване, с много кратък и ненадеен преход, цивилизацията напомни за себе си - град Свендборг (датчаните казват нещо от рода на Швенбо). Втория по големина град на острова, административен център на областта Шюдданмарк, Южна Дания. Градът е разположен по протежение на брега, значи бяхме прекосили остров Фюн на юг и ни предстоеше да минем по моста Свендборгзундбрьон/Швенбосунбрьон (Svendborgsundbroen, на български Мост над протока край Свендборг. Белт е голям, широк проток, докато зунд, на датски сун, е място, където морето е стаснено). Мостът води до следващия остров Тосинге. От Свендборгзундбрьон, който си е внушителен, се разкрива неповторима гледка над пристанищата на града! Приютени в малки заливчета, яхтите бяха наредени като накацали по брега бели чайки! Във всяко заливче яхти! Може би стотици, целия бряг на острова е пълен с кейове с различни размери! И отсрещния бряг също. Опитах се ги снимам отгоре, но седейки в колата, парапетът на моста е точно на нивото на очите, а при скоростта на движение камерата не може да се фокусира върху това, което човешкото око вижда. Жалко. И в последствие при всяко преминаване опитвах да направя снимки и видео, но нищо не може да възпроизведе непосредственото впечатление!

Швенбосунбрьон
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

От другата страна е селището Виндебю на остров Тосинге (Tåsinge). Островът е малък, преминава се за около 10 минути. Страната, която води до следващия мост, е тясна и издължена, от двете страни се вижда морето, в далечината, в ляво от нас и зад морето, се очертава Лангелан, нашата цел. Пътуването в този участък ми напомни на отсечката между Бургас и Поморие, само дето в Тосинге морето е от двете страни, а не само от дясно.

Тосинге
Изображение

Изображение

Изображение


Следва съвсем малкия проток Сийозунд/Сийосун (Siøsund), който се прекосява посредством Сийодемнинген (Siødæmningen), комбинация от насипана дига и мост, само на около 2 метра над водата. Той води до остров Сийо/Siø, самото име също означава Дига. Това е едно мини островче, площ едва 1,3 кв.км, т.е. дълъг е около 100 метра и някъде толкова широк.
Сийодемнинген
Изображение

Сийодемнинген и островчето Сийо (малкото късче земя, непосредствено след моста)
Изображение

От него непосредствено започва Лангелансбрьон (Langelandsbroen, Лангеландския мост), водещ до нашата цел. Мостът е с формата на дъга, средата му е доста високо над морето и под него има маркиран коридор за корабите. Приближавайки се към Лангелан от дясно се вижда Руукьоби, на преден план яхтеното пристанище. Аз вече доста наситена с впечатления, поуморена от смяната между земя и море, между страха от високото на мостове и любопитството все пак да проникна още по-далеч, се оставих на красотата на гледката… Не направих снимки този ден. Руукьоби е най-голямото селище на острова, но понятието голямо отговаря само на мащабите на това място от света. Селището има площ и население долу-горе колкото Созопол, само че с много по-голямо пристанище.
Слизайки от моста се отбива директно в дясно и Руукьоби започва веднага след отбивката. Къщи, ниски, сравнително малки, с остри покриви. Сравнително широки улици, не липсва нищо, представляващо цивилизацията. Има си светофари, улично осветление, автобусни спирки, пешеходни пътеки. Къщите са кипри, с добре поддържани фасади и са сравнително нови. Само няколко стотин метра по-навътре обаче изгледът се изменя - къщите са стари, разноцветни, криви и много колоритни! Улиците са по-тесни, а къщите нямат дворове. От входната врата се стъпва на две стъпала и от там директно на тротоара. А той е тесен. Това е стария град, а директно в другия му край е търговската улица. На нея се намира и туристическото бюро, където трябваше да си вземем ключа. Малка, невзрачна витрина, но вътре просторно, с много работници, още докато се появихме и пред нас застана жена с униформата на фирмата, усмихната любезно и неподправено.
- Говорите ли немски?
- Да, естествено! - отговаря тя усмихнато и с невероятно сладък акцент!
Формалностите бяха уредени за около 5 минути, беше ни предаден ключът и още доста брошури с полезна информация и ни беше обяснено, че отпадъците не се делят и че водата от крана е с първокласно качество и може да се пие. Аз си носех около 100 л вода за мен J, а и през цялото време не посмях да си направя кафе или чай с тяхната вода от крана, въпреки информацията, че водата им е по-чиста и от френската Евиан… Страх лозе пази, току виж ми е станало нещо…
Извън бюрото, на големия паркинг, видяхме, че има три супермаркета на само 10 метра един от друг. Единият затваря в 19 часа, другия в 21 и третия в 22 часа. Два от тях са отворени ежедневно. Това не впечатлява никой българин, но за живущите в Германия е голям лукс - тук неделята (уж) е свята и населението наскоро отново гласува против това, магазините да са отворени в неделя. Професии като лекари или пожарникари и полицаи работят ежедневно, а също и сферата на гастрономията. Но занаятчии, продавачи, служители или сървисни професии - не. Магазин, отворен в неделя? - Е Дания определено ми допадна още повече! :)
Купихме си Франскбрьод и се отправихме към нашата къщичка. Имах потребност да си почина и да се сортирам малко. Мислех, че за днес няма какво ново да видим, че само след няколко минути ще мога да изключа за малко. По това време още не знаех, какъв невероятен чар притежава този остров и че 17 км път между селищата може да ме впечатли толкова трайно!

Само няколко минути след излизането от Руукьоби се отбива вляво. Там започва пътя, прекосяващ острова по дължина, от юг на север. На и покрай този път са нанизани селищата. Много от тях свършват на -бьоле (-bølle), което означава нещо по-малко и от село.

Изображение

Лангелан е много живописен и за такава малка територия притежава учудващо разнообразен ландшафт. Има възвишения, равни поля, непокътнати букови гори, а бреговете му на места с широки плажове, на места скалисти и недостъпни, а другаде пък горите стигат до сами морето и се оглеждат в него. Точно на Лангелан, развълнуван от красотата на острова, от горите, отразяващи се в морето, Адам Готлоб Йоленшлегер написва текста на народния химн на Дания - Има една прекрасна земя. Дания има два химна, кралския и този.
Ако Лангелан е успял да вдъхнови поета, то аз не му представлявах никакво усилие - още след първия завой залепих нос в стъклото и повече не го отделих! Бих искала да има думи, описващи чувствата ми. Първо, че тази земя е толкова встрани от центъра на Европа, че аз не познавам никоgo, който да е чувал за нея. А хората тук са живели от незапомнени времена, строили са къщи, орали са нивите си, отглеждали са си децата, оцелявали си, дали са нов облик на пейзажа, писали са поезия и история, плавали са по моретата, обичали са се и са успели да си изградят общество, което и до днес е на световно ниво и според икономиката си, и според стандарта си, и според манталитета си. Аз бях дошла да търся усамотение, но понятията ми претърпяха голям поврат. Но всичко по реда си. Дания е пример за това, че малко население не означава усамотение и че рядка населеност не означава изолация! Всички тези селища, селца и групички от къщи, са единици от обществото, равностойни и неимоверно развити. За датчанина не изграе роля, дали живее в Копенхаген или на Борнхолм - той се свързан с цивилизацията, има всички удобства на напредъка, децата му имат училищни часове пред компютъра в къщи или в класове по 3-4 деца. Държавата е осигурила всеки от своите граждани и датчаните са една от нациите, които, исторически погледнато, са мигрирали с цел колонизация, но почти никога с цел подобряване на съществуването! 17 км път през острова разкриват история и настояще, перфектна симбиоза между традиция и модерен начин на живот. Пътят минава през малки групи къщи с неимоверно весело звучащи имена като Тулебьоле и Кулепиле, през горички и полета и през Транекер… Транекер е абсолютно най-интересното и красиво селище на Лангелан. С неговия замък, най-стария непрекъснато населяван замък в Дания, от 1241 година насам в него живеят графовете, на които принадлежат земите наоколо. Това, което малко хора знаят, е, че замъците на Западна Европа са били жилищата на земевладелците. Към един замък винаги е принадлежало селище (не само едно, но поне едно) , което е съществувало единствено за да задоволява нуждите на замъка. Жителите на селището също са били собственост на земевладелеца (крепостни селяни), цялото имущество, къщите, добитъка, дори приборите на трапезата са принадлежали на феодала. Крепостните не имали право дори да се оженят, без разрешение на феодала. Един такъв замък е замъка Транекер, населен до ден днешен от графовете, които на днешно време не притежават селяните, но явно са достатъчно богати да си позволят такава къща и то в безупречно, идеално поддържано състояние! Някогашното село към замъка съществува и до днес, и е неимоверно живописно!
По средата между Руукьоби и Лохалс (Lohals), най-северното населено място на острова, малко след Транекер (Tranekær), се намира Лайбьоле ( Lejbølle), където е нашата ваканционна къщичка. Лайбьоле има 85 жители. С нас - 87 :) Това не го знаех. Мислех си, че ще е селище като Транекер, шарено и живописно. А Лайбьоле е сбор от няколко къщи, стопански дворове и…. нищо друго! Когато отбихме по нашата улица (улица е пресилено, защото селището има само две улици - едната, която представлява големия път, свързващ севера и юга, и друга, свързваща този път с източния бряг на острова), та когато отбихме на изток, аз доста се уплаших и свих на седалката! 4-5 къщи от всяка страна, от които 1 голям стопански двор, необитаем. Малко по-нататък още един двор, след него - още един необитаем, абсолютно изоставен. И срещу него - нашата къщичка! От там нататък - поля. Толкова малка, толкова безлична беше тази къщичка отвън! В този момент се сетих, че нямаше в райзебюрото снимки на външния вид. Веднага знаех защо. Ако бях видяла, как изглежда, никога нямаше да дойда в нея!
Почувствах се толкова изолирана, толкова на края на света! Наоколо - няма жива душа! Някаква ужким населена пустош! Около пустошта - море! ОСТРОВ! 1000 км до моя дом, до детето ми, до семейството ми! Някакво неопределено вълнение, нещо между страх, възбуда и приключенски хъс, ме обзе! Единственото успокоение - че съм с човек, на когото мога да се доверя безотказно! Чудех се с какъв акъл съм се навила да дойда до тук, чудех се на собствената си смелост. Но какво да се прави - веднъж дошли, защо пък да не се опитаме да извлечем максимално възможното от този шанс?
Влизайки в къщата, възвърнах голяма част от моята увереност. Обстановката, стила на мебелите ми даде някакво спокойствие. Разтоварихме багажа, проветрихме, застлахме леглата, прибрахме хранителните продукти по шкафовете и едва тогава разгледахме оборудването. Шок номер 1, непреодолим - няма пералня! Абсолютен минус! Шок номер 2 - тоалетната беше долу, а спалнята горе! През деня не е проблем, но нощем, когато е тъмно, каквато съм страхлива? Не ми се мислеше сега, реших мисля после… Кухнята беше стара, но си имаше всичко. Или почти всичко. Дневната беше с леки мебели, телевизорът имаше немски програми. Поне това, като нямахме интернет… Настроението ми беше почти на нула, разкайвах се, че съм дошла, чудех се, как ще изкрам близо 20 дни…
Улицата ни в Лайбьоле
Изображение

Къщичката в Лайбьоле
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

За утеха реших да легна в градината. Поне тя беше голяма, спокойна, закътана, а на завет беше дори топло. И от толкова впечатления съм задрямала в шезлонга, а Филип ме завил и ме оставил да си поспя.

След тази дрямка светът имаше съвсем други багри! Отваряйки очи останах да лежа неподвижно и да разглеждам внимателно всичко около мен. Дърветата в градината натежали от ябълки и круши, клоните огънати, плодовете ярки и лъскави! Пълна тишина, не минава ни кола, ни човек. Птици чирикат и чуруликат. Зелено, наситено зелено, сочно зелено, зелено във всичките му оттенъци! Усетих, как напрежението в мен се стопи, страхът, чувството за изолация си бяха отишли и направили място на моята същност - способността ми да не само да гледам, но и да виждам, се беше върнала. Усетих, как в мен има достатъчно място да поместя и тази действителност, да й дам шанс да проникне в мен. Това е едно от най-хубавите и важни за мен чувства, когато съм на ново място.
Дания и нейните селца ми харесваха. Горях от любопитство да видя още, и още, и още!
Денят преваляше, но все пак си направих разходка през полята.
А през нощта спах непробудно и станах още на разсъмване.
Обичам утрото! В птичия глас на пробуждащия се ден, в неповторимата му светлина има нещо толкова вълнуващо! Да седя сама, мълчаливо, с чаша кафе и очи, пълни с блясъка на росата… това за мен са безценни моменти! Денят си личи от утринта, е казал народът, и е абсолютно прав! J Докато Филип още си отспиваше, аз приготвих закуска и веднага тръгнах на разузнаване.
Беше неделен ден. В селцето беше организиран пазар. Пред някои къщи имаше изкарани стари вещи за разпродажба. Не бях взела пари в себе си, иначе сигурно щях да купя две кукленски легла за племенничките ми. Имаше предложени поне двадесет. Все стари, антични. Не посмях да снимам щандовете, според нашите представи битака е препълнен с хора, но в Лайбьоле имаше само 5-6 разхождащи се потенциални купувачи. Като цяло си беше безлюдно. Затова пък имах възможност да снимам другите къщи на спокойствие. Продължавайки по източния за около 20 минути се стига до морето - източния бряг на острова. Той е непосредствено зад нивите, закътан тесен и романтичен.

Лайбьоле

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На път към източния бряг
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Следват разкази за Транекер, замъкът Транекер, Швендбо, Спотсбьерг, Руукьоби, Копенхаген, Малмьо/Швеция
www.facebook.com/artandhobby


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » ср окт 24, 2012 10:39 pm

РАЛИ, БЛАГОДАРЯ ТИ :hug:

Имаш невероятното умение да разказваш толкова увлекателно, че все едно пътувам с теб и гледам света през твоите очи.
Скоро си мислех да попитам дали направи пътешествието, за което беше писала през пролетта :roll: Сега със затаен дъх изчетох и разгледах всичко.
Малко ми е късничко вече, но ще се опитам да почета за още поне едно от следващите ти посещения.

Поздрави и още веднъж ти благодаря :giflo2:
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 625 рецепти от Aliana
:: 2132 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнение от Aliana » ср окт 24, 2012 11:43 pm

Бони, мила, радвам се, че ти харесва да ме придружуш в моите спомени за Дания :)
Пътешествието, за което говорих през пролетта, не се състоя, защото първо брат ми и жена му се отказаха, а после и на Филип брат му и жена му отпаднаха, а ние се бяхме навили само заради тях :) Дълго се чудехме дали да тръгнем сами, но северът повече ни влече повече.
Малка компенсация - на 23-ти ноември заминаваме за Барселона :clap: , този път и Патрик ще е с нас :love:
www.facebook.com/artandhobby


Отговори