Пещерата Лечугия - Ню Мексико
Публикувано: нед юли 08, 2012 9:38 am
В Ню Мексико членовете на експедиция на Националното Географско общество изследват една от най-екзотичните пещери в света, а може би и най-голямата. Те следват една от най-древните човешки повели на човека – да търсят и разгадаят непознатото.
В планините на Гвадалупе в южно Ню Мексико един смайващ гигант е лежал скрит милиони години. Понякога в тишината на пустинята може да се чуе дишането на чудовището, звярът идва от една зееща бездна в скалите. През 1986 г. трима любители изследователи проникнали през чакълест слой и открили нова пещера само на няколко километра от прочутата пещера Карлсбад. Въпреки, че входът и бил в Национлния парк Карлцбад, управителите на парка позволили на квалифицирани спелеолози да я изследват. Склонни сме да смятаме, че повърхността на Земята е и животът на Земята. Но това, което наричаме свой свят, е една мъничка тъничка черупка, а под нея има цял друг свят, за който знаем твърде малко.
Входът на пещерата е с люк, който се заключва. Пещерата диша през една малка пролука, като вдишва или издишва въздух, за да уравновеси атмосферното налягане над повърхността на земята. Тук вият ветрове със скорост до 100 км/ч, подсказвайки за обширния свят долу. Това е единствения вход за Лечугия и може никога да няма друг. Милион години това място е било необезпокоявано. След проучвания, днес се предполага, че системата има дължина от 100 км. и дълбочина над 500 м. Виещи се капиляри и вени пронизват Земята във всички посоки. Стъпките се отпечатват завинаги в тази крехка среда. Експедициите в Лечугия са оприличени на изследването на Еверест, само че наобратно. Навсякъде блещукат гипсови кристалчета. Хеликтити и гипсови цветя са изникнали от стените – крехки градини разцъфтели след вековете, като минералите са били изцедени от скалите като паста за зъби от туба. Красотата е в изобилие. Първият значителен воден басей открит в Лечугия е езерото Лабарж. То представлява една от най-невероятните гледки. Минералните формированя са все по-фантастични и деликатни. Иглички арагонит, форма на калциевия карбонат, растат на крехки храстчета. Дори и най-нежното докосване може да ги увреди. Гипсови пера избуяват от тавана. Някои са с дължина 6 метра – най зашеметяващите екземпляри от този вид, открити някога.
В безмълвен синхрон със средата тук са се развили риби без очи. Някой риби дори нямат кожен пигмент, тъй като са далеч от слънчева светлина.
Източник: http://idi.bg/blogs/view/blog/1016
В планините на Гвадалупе в южно Ню Мексико един смайващ гигант е лежал скрит милиони години. Понякога в тишината на пустинята може да се чуе дишането на чудовището, звярът идва от една зееща бездна в скалите. През 1986 г. трима любители изследователи проникнали през чакълест слой и открили нова пещера само на няколко километра от прочутата пещера Карлсбад. Въпреки, че входът и бил в Национлния парк Карлцбад, управителите на парка позволили на квалифицирани спелеолози да я изследват. Склонни сме да смятаме, че повърхността на Земята е и животът на Земята. Но това, което наричаме свой свят, е една мъничка тъничка черупка, а под нея има цял друг свят, за който знаем твърде малко.
Входът на пещерата е с люк, който се заключва. Пещерата диша през една малка пролука, като вдишва или издишва въздух, за да уравновеси атмосферното налягане над повърхността на земята. Тук вият ветрове със скорост до 100 км/ч, подсказвайки за обширния свят долу. Това е единствения вход за Лечугия и може никога да няма друг. Милион години това място е било необезпокоявано. След проучвания, днес се предполага, че системата има дължина от 100 км. и дълбочина над 500 м. Виещи се капиляри и вени пронизват Земята във всички посоки. Стъпките се отпечатват завинаги в тази крехка среда. Експедициите в Лечугия са оприличени на изследването на Еверест, само че наобратно. Навсякъде блещукат гипсови кристалчета. Хеликтити и гипсови цветя са изникнали от стените – крехки градини разцъфтели след вековете, като минералите са били изцедени от скалите като паста за зъби от туба. Красотата е в изобилие. Първият значителен воден басей открит в Лечугия е езерото Лабарж. То представлява една от най-невероятните гледки. Минералните формированя са все по-фантастични и деликатни. Иглички арагонит, форма на калциевия карбонат, растат на крехки храстчета. Дори и най-нежното докосване може да ги увреди. Гипсови пера избуяват от тавана. Някои са с дължина 6 метра – най зашеметяващите екземпляри от този вид, открити някога.
В безмълвен синхрон със средата тук са се развили риби без очи. Някой риби дори нямат кожен пигмент, тъй като са далеч от слънчева светлина.
Източник: http://idi.bg/blogs/view/blog/1016
Ширината й е 3 270 м, т.е. 3,27 км. Дълбочината - 489 м. 