Норден, Норддайх и Греетзийл

За всички, които обичат да пътуват и посещават интересни места
Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 625 рецепти от Aliana
:: 2132 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Норден, Норддайх и Греетзийл

Мнение от Aliana » пет фев 03, 2012 1:06 pm

Изображение


Изображение

Здравейте!

Реших да споделя с вас впечатленията си от моят кратък есенен отдих. Аз съм любител на северните ширини и този път реших да отида точно в едно селище, казващо се Север (Норден). Селището се намира на Северно море, в Източна Фризия, която е част от бундесщата Долна Саксония. На около 20 км на юг е устието на река Емс, по която на това място протича границата с Холандия. Избрах градчето поради няколко причини:
1. Никога не съм била там.
2. Никога не бях виждала ват ( :ooppss: срамота, но е факт).
3. Не е точно на брега (през този сезон бурите и наводненията са нещо често), но е съвсем близо до него.
4. Изходна точка е за много интересни излети.
5. Не е много далеч от Кьолн (350 км) и може удобно да се стигне с кола.


Норден

Още на отиване, по аутобана, на около 1,5 часа път от Кьолн и на 1 час преди Норден, ни посрещна един феномен, за който аз не знаех и сметнах за нещо екзотично: мъгла. Толкова гъста и близка, и лепкава, и непрогледна – не бях виждала никога :eeek: . И понеже мислех, че е някакво моментно явление – впуснах се да правя видео след видео. В последствие се оказа, че ако има нещо постоянно в този регион, то това е мъглата. Но аз вече бях направила доста кадри – колкото повече наближавахме целта си, толкова и по-нереална ставаше картината, и аз всеки път, току-що изключила камерата, я включвах отново, за да не пропусна нищо. :roll:
Пристигнахме в Норден към 17 часа, беше вече тъмно и на мен ми беше доста странно – тук, където живеем, е гъсто населено и дори да пътува човек нощем, винаги се намира между съвсем близки светлини на селища и никога не е сам на пътя, винаги има и други коли. Всъщност пълен мрак и осамотение тук не съществува. А там, съвсем близо до морето, селищата са нарядко и често ние бяхме единствените пътуващи, а около нас – пълен мрак! Аз знаех, че морето е съвсем наблизо и на моменти ми се струваше, че не сме на сушата, а в морето, и че хълмистата местност , която се виждаше в тесния отрязък, осветен от нашите фарове, представлява морските вълни. Когато и навигационната система пощръкля и започна с настоятелен глас да твърди, че трябва незабавно да обърнем, защото път там не съществувал, и започна да показва картина, сякаш се вдижим през нищото, ми стана доста странно. Е, в крайна сметка се озовахме точно накъдето бяхме тръгнали. Селището започна съвсем ненадейно, от мрака и мъглата изплуваха първите къщи и аз забравих моментално изпитаните до преди минути страхове – толкова различно беше всичко от това, което познавах и очаквах, и толкова приказно беше цялостното впечатление. Къщичките бяха кипри, китни, от прозорчетата им, през надиплени дантелени перденца, струеше топла светлина, а первазите и градинките бяха декорирани.
Наетата от нас ваканционна вила се оказа добре обзаведена. Впечатли ме качеството на мебелите и уредите. Посудата беше Villeroy & Boch, тенджерите, тиганите, приборите WMF, печката Bosch, миялната, пералнята и сушилнята Miele. С такъв лукс аз лично не разполагам у дома и бях много приятно изненадана. Личеше си, че хазяите са положили усилия и не са щадили средства да създадат приятно амбиенте за наемателите си. В такава обстановка се почувствах наистина добре дошла. Вилата разполагаше с голяма дневна стая, в единият ъгъл на която имаше маса за хранене. Освен това кухня, антре, тоалетна за гости до входната врата, навън градина с маси и фотьойли. На горния етаж – две спални и голяма баня с тоалетна. Свежо обзаведена, но същевременно уютно. Архитектурата на този регион е почти като в Холандия – къщите са червено-кафяви, навремето цветът е идвал от кирпича, оснавната строителна субстанция, но днес това е специална облицовка. Рамките на прозорците са най-често бели, самите прозорци са малки, по-високи отколкото широки. Ваканционните къщи, които по принцип зимата са необитаеми, имат и изцяло остъклени ниши, но това не го видях при къщите за постоянно живеене.

Самото градче Норден има малък обособен център, който не се различава особено от този на всяко друго селище. Магазини за дрехи, парфюмерия, храни. Това, което е различно, е огромното разнообразие на стоките в магазините! В един нормален супермаркет предлагането е чудовищно! Освен това стоките бяха от фирми, различни от тези на пазара в Кьолн, което водеше до това, че по 20 минути съм търсила например само сухар – минавайки поне 5 пъти край него, без да го разпозная. А след това по 10 минути, четейки различните етикети на поне 10 различни вида натурален сухар- от пшеница, от ръж, от шпелта и т.н.! :eeek: Отделно сухар с шоколад – тъмен, млечен, бял. :eeek: Сухар с кокос. Сухар с мед. :cry: Сухар с книстер. Сухар със захарни перли. И т.н. и т.н. и т.н. :eeek: Завивало ми се е свят! Ходенето на покупки беше изживяване само по себе си. В моето ежедневие аз не разполагам с време за често ходене на пазар. В Норден си доставих точно това удоволствие – всеки предиобед взимах плетената кошница и отивах на пазара. Пресни зеленчуци, зелени подправки, плодове, риба, агнешко от пасан на солени мочури добитък, морски дарове – всичко по едни живописни сергии, невероятно чисто, всичко от дребни прозводители от региона! Пазарите там се различават от пазарите по южните страни – никой не се провиква да хвали стоката си, не се пазарят, не е шумно, не е забързано. Продавачите създават впечатлението, че вършат работата си в огромно удоволствие и за наслада, а не за да си вадят прехраната, а купувачите се движат бавно, гледат дълго, не опипват, а като че ли си имат всичкото време на света. Може би през лятото, когато е туристическия сезон, е различно. Не знам. Но по време на моя престой беше тиха идилия. Иначе градът е изцяло ориентиран и повлиян от туризма – на само около 500 м от центъра имаше изцяло запустели улици – обитавани само през лятото. Всичко ми се стори там кукленско – мащабите са по-малки от тези в Кьолн, самите къщи са по-малки, с малки прозорчета, с перденца с дантелки, с малки, чисти, грейнали дворчета, с много и дребни украси по первазите и в градинките. И по холандски маниер – без плътни пердета. Т.е. вечер всеки минувач може да надникне в живота на хората! Малки, топло осветени дневни, подредени като в страната на чудесата, кипри лавици в кухните, всичко някак си , защото излъчват уют, който донякъде ми напомни за сладникавите кичозни коледни филми. Другото нереално нещо беше дружелюбието на тамошните хора! Аз доста съм пообиколила и наистина навсякъде по света хората са добри по своему. Разлики има не само в начина, в който се показва човеколюбието на дадена народна група, но и в това доколко са отворени за нови и непознати неща и хора. Докато по-южният германец е ненатрапчив, създаващ почти впечатление на дистанциран, но пък винаги готов да помогне, тези северни хора до един ни заговаряха първи! Вървя през града и ме задминава около 90 годишна баба на колело. И докато ме изпреварва, ТЯ ми казва „Моин!” (Тамошния поздрав, който означава нещо като Добро да е/добър да е/добра да е (подразбира се денят, утрото, вечерта, нощта). Абсолютно всеки, с който се разминавахме, ни поздравяваше първи. Ако някой не поздравеше – знаехме, че е турист като нас. Изражението на местните докато поздравяват е усмихнато, насочено специално към теб, а не автоматично, мимоходом. Но любезността не се заключва в поздрава им. Ако сприрахме да питаме за пътя или за някоя забележителност – хората ни придружаваха до там! И през това време ни обвързваха в разговор, питаха ни за здравето ни, за престоя ни, за това от къде сме и защо точно тук сме избрали да дойдем. Един дядо искаше да му кажа, как се казва Моин на български и го научих да казва Добър ден. Но най-невероятното ми изживаяване във връзка с дружелюбието на тамошните е следното: случи ми се по тъмно, около 19 часа, да мина край един прозорец, само на 20-30 см от него, а от другата страна, зад прозореца, на един диван седеше млада жена и четеше книга. Главата й беше сведена, осветлението беше топло, с много малки лампи, със запалени чаени светлини. Аз неволно спрях и я загледах, цялата картина на този домашен мир като че ли ме накара да се самозабравя. И в този момент тя сякаш усети погледа ми и вдигна глава. Аз се засрамих ужасно, почувствах се като крадец, хванат в крачка. :cry: :ooppss: Направо се заковах и усетих как пламнах. А жената се усмихна широко, остави книгата си, скокна на крака, взе нещо от масичката пред нея и за секунди отвори прозореца. Аз изпаднах в буквален ужас от неудобство! А тя ми подава чиния с курабийки...! Без нищо да каже, да ме нахока, да се възмути... само усмихната! Аз трябва да съм гледала много облещено, защото тя се засмя с глас и ме прикани да се почерпя. Аз взех една бисквита, измърморих едно Благодаря, а тя каза – За нищо и остана облегната и усмихната на перваза, докато аз се отдалечих и завих зад ъгъла!!! Сигурна съм, че никога няма да забравя тази случка. :love: :love: :love:
Много от нещата, които видях и преживах там, са на пръв поглед малки, незначителни. Ние не бяхме тръгнали да търсим силни усещания, а усамотение, тишина, спокойствие. В Норден ги намерихме изцяло. Малките случки бяха просто бонус. Всъщност бях си наумила само да спя, да спя, да си отспя. А се случи, че всеки ден без будилник се събуждахме рано, аз ходех на пазар, подготвях вечерята, излизахме на разходка, разглеждахме околността, понякога спях следобед, но най-често просто оставях този бавен ритъм да ме носи. Мъглата, на която не бях свикнала, допринесе може би много за това да се чувствам като в изолиран остров на спокойствието. Това, което успявах да обгърна с поглед, беше ограничено, а по-далечните къщи, улици, хълмове не съществуваха.

Вилата, в която бяхме отседнали
Изображение


Изображение



Изглед от втория етаж
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение



Улиците в Норден

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Някой си е кастрил борчетата и е оставил клоните в количка на тротоара, ако някой иска да ги вземе да ги ползва за декорация, нали наближаваше Коледа.
Изображение

Изображение

Музей на чая - Източно фризландците са световни шампиони в комсумацията на чай - над 300 л на глава на година!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение



Норддейх

Един от кварталите на Норден е Норддайх, но ги делят около 1-2 километра. Норддайх означава Северна дига. И наистина – цялият Норддайх е отделен от морето с дига. Градчето е съвсем туристическо. Доколкото разбрах там живеят около 1500 местни хора, но селището има капацитет от около 8000 легла. Годишно там почиват около 1,3 милиона туристи. Има няколко хотела, но те са на по само 2-3 етажа и са само по главната улица. Иначе типичните туристическите сгради са вили. Селището е много обширно и беше съвсем пусто. Но не някаква пустош, която да подтиска, не. Всички къщи бяха като обитеами, а не празни и кънтящи като например в Сл.Бряг през зимата. С пердетата си, с подредени и декорирани градини и прозорци, сякаш хората са излезли само на работа. Есенната шума беше сметена, декорациите бяха актуални, есенни. Едва привечер в тъмното се виждаше, че не са осветени и ставаше ясно, че са съотвено необитаеми, но пък уличното осветление си работеше съвсем нормално.
Зад дигата на Норддайх са плажа и пристанището. На плажа е забранено да се водят животни. Има отделено място за тях – така наречения Кучешки плаж. Плажът е много широк и с много ситен пясък. Има дюни – също като в Несебър, само не толкова големи. Но най-характерното – тук има прилив и отлив. И той е с километри! Още при получаването на ключа за стаята/вилата, всеки турист получава и лист с изписаните часове на приливите и отливите. За да не бъде изненадан от прилива. Ивицата морско дъно, откриваща се при отлив, се казва Ват (от watten – газя). Това е много специфичен и чувствителен биотоп. Има водачи през вата, които показват и описват живота в тази ивица оголено морско дъно. Много е интересно и си заслужава да се види. Аз лично не взех участие, защото много мръзнех, въпреки дебелите ми дрехи за дълбока зима. Вятърът и студа ме пронизваха, и не бях в състояние да се насладя на такава разходка.
В Норддайх се намира и третото по капацитет пристанище за пасажери в Германия. От него тръгват фериботи и кораби за островите Норданай и Юст. На година биват превозвани около 200 000 автомобили и 2,3 милиона пасажери. Фериботите и корабите правят около 11 000 курса на година! Освен това в Норддайх се намира една от спасителните централи за Северно море. Като цяло – мен лично ме впечатли само това, че въпреки огромния брой туристи никой не е тръгнал да строи грамади, а само малки, уютни вили! Студът не ми позволи да се вживея много в пейзажа, честно казано бяхме всеки ден там, но и всеки път с радост си тръгвах към топлата вила.

Размерите на хотелите :)

Изображение



Пристанището - колко всички пристанища си приличат по света :)

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение




Терминалите за фериботите - за остров Норданай

Изображение

Изображение

Изображение



Дигите

Изображение

Изображение

Маркировка на брега при отлив
Изображение

Изображение

Изображение

При отлив на тези вълноломи имало чудесни стриди
Изображение

Изображение

Студът е безмилостен и дори моето ужасно дебело яке едва ме спасява да не замръзна... :D
Изображение

Изображение

Маркировките в дясно показват нивото на водата при различни наводнения през последните 100 години.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Водата започва да се оттича
Изображение



Греетзийл

Ако съм се влюбила при това пътуване, то тогава в Греетзийл!
Греетзийл е най-невероятното и най-красивото селище, което видях при това пътуване! Над селището витае магия, вълшебство, която ми влезе в сърцето и го спечели за минути!
Всичко, всичко, което видях там, се е запечатало в съзнанието ми. Невероятни за мен картини... Знам, че думите са слаби да възпроизведат видяното и почувстваното от мен, но все пак ще опитам.
Греетзийл е известен може би най-вече с двете си мелници, с пристанището си, където са регистрирани 27 кутери за скариди (от общо 250 за цяла Германия), с евангелическата църква, строена през периода 1380-1400 година, с музея си, специализиран за кораби, сглобени в стъкло (бутилка) – колекцията съдържа над 800 експоната и е най-голямата в Европа.
Но не (само) забележителностите създават ореола на селището. Въздействието му е следствие от сбора на всичко: миризмата на въздуха- на море и сол, на ухаещ, прясно попарен черен чай, на ванилия и билки; цветовете – преливащите топли теракотени оттенъци на улици, стени, покриви, на фона на хладното сиво-синьо зимно северно небе; звуците – виковете на гларусите, тихият ромон на човешка реч, шумът на водите на залива, всичко това пречупено и приглушено от воала на мъглата – ту съвсем рехава, почти невидима, ту плътна като пухена завивка.
В Греетзийл ходихме 3 пъти и всеки път градчето се представяше различно.
Първия път беше неделен ден и по изключение беше топло. Също така в първите часове от престоя ни мъглата беше лека, прозрачна. Още навлизайки в селищото в ляво се намират двете прочути мелници. Подминахме ги, знаейки, че ще се върнем, за да им отделим внимание. Само няколко метра по-нататък има паркинг, където оставихме колата и тръгнахме с все по-нарастващо любопитство да разгледаме градчето. Греетзийл е разположен на соленоводен канал, който представлява нещо като много тесен и много дълъг залив. Самата дума Зийл, съдържаща се в името, обозначава нещо като шлюз, но не за да свърже две различни нива, а е просто порта, затваряща канала. Този канал често е наводнявал гладчето и затова е ограден от двете си страни с диги. Из целия град има сложени панорамни снимки, показващи изгледа такъв, какъвто е бил преди 50, 60 или повече години. Например си застанал на дигата и гледаш към пристанището. До тебе има снимка, показваща същия изглед, който се разкрива пред погледа ти, но от преди 50 години. Така можеш да се пренесеш за кратко в миналото и да видиш, че хората са приели някои носещи удобства новости, но като цяло не променят облика на градчето. Селището е разположено от двете страни на канала, като обаче обособеният му център се намира от „отсрещната” страна. Отсрещна, погледната от входа на града. Няколко (аз преброих 4 на брой) мостчета прехвърлят канала. В селището има много магaзини, продаващи повече или по-малко оригилнални нещица. Също много ресторанти, чайни и моряшки кръчмички. Германците от Източна Фризия са световни първенци в консумацията на черен чай – 300 л на година на глава от населението! Това си личи дори в начина по който протича ежедневието им, подредено така, че да се вместват паузите за по чаша чай. Магазините за чай и чайните бяха и най-посещаваните от туристите места. Друг съществен икономически фактор – овцевъдството. Местните стопани продават дирекно кожите, вълната, месото, но и ръчно изработени моряшки пуловери, или просто оцветена прежда. Пасищата са солени мочури, които играят роля и за финият аромат на месото.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Корабът - хотел Dutch Princess http://www.dutch-princess.com/
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Това е родилният дом :)
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Така разглеждайки всеки ъгъл постепенно замръкнахме в Греетзийл. Заедно с мрака се спусна и мъгла – и всичко се преобрази! Контурите станаха меки, стъпките се приглушиха, от голите есенни клони започна да се окапва влага. Тръгнахме да излизаме от градчето и на входа му се отбихме да снимаме мелниците. Снимките са правени до една с телефона и няма голяма възможност да се нагласят настройки. Това, което се вижда, е почти неестествено...за около 40 минути настъпи мрак, но точно с това сияние на заден план, а мъглата... направо можеше да се види, как облива селището.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Най-после ги зърнахме - мелниците. В здрача и в мъглата направо като от друг свят :)
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Втората мелница
Изображение


Ято отлитащи на юг гъски
Изображение

Изображение


Два дни по-късно отново се върнахме там. Денят беше мъглив, като мъглата за около 2 часа се сгъсти съвсем. На вече познатите ми на дневна светлина места им бе придаден отново нов облик.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Пране в двора :)
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Една от любимите ми снимки - любовта към детайлите ... да украсиш колелото си цветя!
Изображение

Изображение



При третото ни посещение бях забравила камерата, което пък ми позволи да се отпусна и да се насладя на чая в една от най-старите чайни, на само 20 м от пристанището.

Надявам се моят разказ да е успял поне отчасти да даде представа не само за това, което видях, а и за това, което почувствах в Източна Фризия. Аз със сигурност ще се върна отново там, този път през лятото, за да мога да се разходя из вата и да се насладя на дългите летни дни, без мъгли :)
www.facebook.com/artandhobby


Потребителски аватар
Sirena
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 3898
Регистриран на: пет юли 11, 2008 8:31 pm
:: 17 рецепти от Sirena
:: 171 снимки от Sirena
Местоположение: Варна

Мнение от Sirena » пет фев 03, 2012 4:18 pm

Ау, Рали, голяма красота! Гледахме с колежката и се възхищавахме....Само не разбрах след като е есен къде са опадалите листа :? , защо няма по дърветета торбички :o, къде са кучешките... :wink: и т.н. Това е нещо неземно, уникално и дано се съхрани по-дълго. Ако може и тук да постигнем такава хармония...Но зависи само от нас, нали? Дано да успеем!
"Бъди себе си, има достатъчно други хора."

Потребителски аватар
Elti
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 678
Регистриран на: чет окт 08, 2009 10:07 pm
:: 31 рецепти от Elti
:: 1236 снимки от Elti
Местоположение: Перник
Контакти:

Мнение от Elti » пет фев 03, 2012 4:54 pm

Aliana, прочетох разказа ти с огромен интерес. Така красиво си разказала всичко, че имах чувството, че се пренасям в света на братя Грим. Да, точно като приказка изчетох всичко на един дъх.
И си успяла, повярвай ми, да предадеш усещането.
Огромно благодаря за позитивното, вълшебно усещане, с което ме зареди. Снимките са великолепни. Местата, които си посетила са изключително красиви.
А и, както казваш, хората са много важен фактор за добрите впечатления (ако бяха намусени и студени, на това студено и мъгливо място, със сигурност нямаше да се чувстваш уютно). Но добротата и усмивката, едната бисквитка дори, те отключват за красотата около теб. Говоря за видимото (красивите къщи, дворчета и т.н.) и невидимото (красотата на душата). Т.е. имала си късмет да срещнеш и двете на едно място, което е прекрасно.
Мен всяко едно пътуване ме зарежда с енергия и за това много обичам да се "движа", но нямам възможност за по-далечни дестинации (поне за сега).
Но ето, че благодарение на теб, се разходих (макар и виртуално) до места, които надали някога ще видя на живо (мога поне да помечтая :wink: ).
Пожелавам ти още много красиви пътувания, за да има още такива запленяващи разкази.
Изображение
Моето блог-местенце - http://elti-spodeleno.blogspot.com
Моята facebook страничка http://www.facebook.com/SpodelenoOtKuhnataNaElti

Потребителски аватар
Aliana
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1613
Регистриран на: нед дек 14, 2008 6:14 pm
:: 625 рецепти от Aliana
:: 2132 снимки от Aliana
Местоположение: Cologne
Контакти:

Мнение от Aliana » пет фев 03, 2012 5:58 pm

@ Sirena, @ Elti,

радвам се, ако разходката ви е разтушила от ежедневието :) :love:

@Sirena, аз имам една теория за хармонията, не знам, доколко е вярна, но мисля, че поне отчасти обяснява някои неща. Само хора, които имат хармония в себе си, които вътрешно са в порядък, които живеят в мир със себе си и със света, успяват да пренесат този мир и навън. Мисля, че е илюзорно да очакваме, че когато един човек се чувства разбунен от притеснения, страхове, несигурност, когато е хаос в душата му, когато от огорчения е станал черноглед, той ще може да въведе ред в заобикалящата го среда, а не дай си боже пък да изпитва желание за създаване на красоти. Аз мисля, че българите са очукани от живота и доста депресирани, и това не през последните години само, ами и като национална черта. С това си обяснявам ослепяването за мръсотията, неспособността за създаване и задържане на подреденост. Със сигурност и други фактори изграят роля, това е само моя малка теорийка :)

@ Elti, надявам се да ти се удава да пътуваш колкото и където си поискаш - и после също да ни разказваш! :love:
www.facebook.com/artandhobby


Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пет фев 03, 2012 6:40 pm

Рали, :hug: :hug: :hug: ВЪЛШЕБЕН РАЗКАЗ И КАРТИНИ - БЛАГОДАРЯ :love:

Тихичко се разходих с теб по местата, на които си била. Невидимо надникнах през твоите очи и усетих топлината на къщите и улиците - с тази облицовка имах чувството че ако стъпя боса на улицата ще усетя топлинка. А разказът ти е толкова запленяващ и искрен, че сякаш съпреживях мъглата, пронизващия вятър на морския бряг и чух гласа на морските птици ...
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
ivkaa75
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 2941
Регистриран на: нед ное 01, 2009 9:35 am
:: 4 рецепти от ivkaa75
:: 3 снимки от ivkaa75

Мнение от ivkaa75 » съб фев 04, 2012 5:51 pm

Рали, благодаря за прекрасната разходка,която си ни поднесла,
за миг се бях пренесла там много е красиво благодаря.
:hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

Потребителски аватар
milena75
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1677
Регистриран на: чет юни 17, 2010 11:59 am
:: 64 рецепти от milena75
:: 279 снимки от milena75

Мнение от milena75 » съб фев 04, 2012 9:52 pm

Рали, снимките ти са чудесни, а разказът ти е толково умело написан и увлекателен, че човек се потапя неусетно в описаната от теб атмосфера! Благодаря ти за споделените впечатления!

Потребителски аватар
neli1100
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 226
Регистриран на: пон яну 25, 2010 8:07 pm
:: 181 рецепти от neli1100
:: 619 снимки от neli1100

Мнение от neli1100 » нед фев 05, 2012 8:14 pm

Рали,изключително интересно !Благодаря за приятната разходка,непременно да отидеш и лятото!
"Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.

Потребителски аватар
desislava_pm
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 30
Регистриран на: чет яну 14, 2010 8:05 pm
:: 261 снимки от desislava_pm

Мнение от desislava_pm » нед фев 05, 2012 8:51 pm

Ралииии,страхотен разказ и приказни снимки. :clap:
Пренесох се изцяло там-по уличките,какви къщички,дворчета,цветенца-приказка! :)
Помечтах си за такава красота да има и при нас,ама никога няма да стане. :(
Пожелавам ти още много пътешествия по такива красиви местенца,и да споделиш с нас естественно. :roll: :hug: :hug: :hug:

horak
майстор с шприц
майстор с шприц
Мнения: 4
Регистриран на: вт сеп 01, 2009 7:03 pm
:: 3 рецепти от horak
:: 11 снимки от horak

Мнение от horak » пон фев 06, 2012 12:50 pm

Aliana, БЛАГОДАРЯ за прекрасния разказ! Стопли душата ми в този мразовит феруарски ден :) Ти си много емоционален човек и това се чете във всеки един ред от твоя разказ(пътепис) . Видях всичко през твоите очи, все едно аз съм била там! :clap:, а прекрасните снимки чудесно допълниха разказаното от теб . :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup:


Отговори