Хайде още една глава от впечатления от Тайланд
Тропически плодове има в изобилие в Банкок, както и може да се очаква от една тропическа страна. В различни периоди от годината има различни плодове, макар че някои, като бананите, са целогодишни. Плодове може да намерите на пазарите или просто по сергии по улиците. Някои се продават на кило, но има и много сергийки продаващи нарязани плодове - подават ти ги в торбичка с шишче и са истинска радост за уморения и прегрял турист.
Учудващо за нас беше, че бананите не са като нашите. Големите, жълти и сладки банани не са така популярни в Тайланд. Затова пък се продават много от по-малките и не така сладки. Те са подходящи за готвене и тайландците изцяло се възползват от това - те ги пекат, варят, пържат, панират, сушат или правят на чипс.
Пържените банани са нещо като мекиците в България - от рано сутринта до към обяд по улиците се появяват сергии с големи съдове с мазнина, в която се пържат панирани в смес от кокосово и оризово брашно, кокосово мляко и сусам. Мазно, но много вкусно
Един от много популярните плодове по сергиите беше нещо голямо (по-голямо от диня) и бодливо с жълтеникава вътрешност, което подозрително напомняше на дуриан. Ако си спомняте
нашият опит с дуриана ще разберете защо в началото гледахме да го заобикаляме отдалеч. Знаейки каква гадост беше дуриана, ние като опитни туристи нямаше лесно да бъдем излъгани
Един път минавайки покрай една сергия, усетихме много сладък аромат - като на дъвка. Видяхме, че идва от този плод и при по-близка инспекция се оказа, че въпреки външните прилики вътрешността е съвсем различна от меката и миризлива вътрешност на дуриана. Примамени от аромата си вземехме от този плод, научихме че не е дуриан, а се казва джакфрут, и нерешително го пробвахме. На вкус е нещо като подобрен пъпеш или като манго или като дъвка... не можахме да го оприличим на нищо конкретно, съвсем сух и жълт. Толкова сладък и вкусен плод не съм пробвала. Как изглежда не мога да опиша, но ето да видите сами: