Пътят на виното в Пфалц и Висамбур, Франция
Публикувано: пон окт 25, 2010 11:21 pm
Здравейте 
Искам да ви разкажа за Пфалц - мястото, където Германия е средиземноморска
Брат ми работи в южна Германия и аз отдавна исках да го посетя. Сега се намери възможност, тъй като мои приятели ме поканиха да им погостувам. Те живеят само на 30 км от местоработата на брат ми, така че решихме да се срещнем при тях. Освен това отдавна търсех възможност да се реванширам на моя приятелка за направени услуги, затова я поканих и нея, с мъжа й и най-малкото й дете.
Когато тръгвахме от тук, беше студено, облачно и валеше. Пътуването беше нормално, играхме с децата различни игри, спирахме много пъти, но стигнахме в точно обещаното време
Това е имението на моите приятели
Яворчо пред портата
Единият от вътрешните дворове
Настанихме се в къщата за гости, която, както почти всички къщи в този регион, е на много години, но модернизирана и със всички удобства.
След като обядвахме (телешко печено с картофи на тиган и винен сос, салата от радичо с някакъв местен вид сирене, за десерт имаше топъл ябълков сладкиш със стафиди собствено производсво, сметана с канела и гроздово сорбе), първо се настанихме удобно по стаите си в къщата, а после предприехме разходки из полята. Децата играха по пътя с пръчки, газиха в калта, докато на мен ми бяха обяснени всички сортове грозде. Прятелите ми имат 27 хектара лозя, които са на разхвърлени парцели. Според сорта са насадени с различно изложение по много хълмове и естествено не успяхме да разгледаме всички, а и то нямаше какво да се гледа много, тъй като реколтата е прибрана и новото вино е направено, свършили са точно в петък и веднага са ме поканили
Интересно ми беше, че насажденията не са само лози, а се редуват с фуражна царевица и фуражно цвекло, при това на много често - 20 реда лозе, 15 метра царевица, 20 метра цвекло, после пак лозе и т.н. Ландшафта е хълмист. От техните земи се вижда на единият хоризонт Шварцвалд, на другия Пфелцер валд - и двете са природни резервати. Франция е на 19 километра.
Това семейство произвежда вино от 11 поколения, но е отворено за новости и работи убийствено, четирима човека произвеждат 800 000 литра вино и 100 000 литра гроздов сок! От няколко години производството е до голяма степен екологично чисто. Вместо с химикали, те работят с феромони против вредителите. На всеки 3 метра по една ампула. Една ампула струва 50 цента, смятайте колко струва цялата акция за 27 хектара...В лозята има табела, обясняваща начина на действие на феромоните.
След разходката за из полето се прибрахме в нашата си къща, за гостите. Вечеряхме пица собствено производство, направена от брат ми
Поледва отново разходка из селото, децата се радваха много на една котка, живееща в кучешка колиба :/ , но мисля, че тя не им се радваше много, защото очевидно положи усилие да избегне компанията им. Явно квиченето и другите звуци на възхищение на успяха да погъделичкат егото й
Аз открих по дуварите разни редки растения - кивита и ягоди в цъвтеж
Тук сме аз и Явор младши до входа на винарската изба
Малко къщи от селото
Ден втори: Винарската изба и Висамбур - Франция
Денят започна сравнително късно, в 8,30 часа вместо планувано в 6,30. Брат ми беше пръв на крака, така че пих кафе, поднесено ми на прозореца под лозата, аз още не съм съвсем на себе си и гледам скептично.
Отиваме към избата във вътрешния, стопанския двор.
Там сме. всички покриви, които се виждат, са все на семейството, на бабата, на сина и дъщерите им.
В една от избите попаднахме на новите бъчви - от френски дъб. Стрували по 2 300 евро - направо припаднах! Малкия ги взе за барабани и започна да свири
Друга изба
Цистерните за сок, отпред се виждат две филтърни машини
Един от складовете с вино
Машина за етикетиране
Яворчо, качен на едно ремарке, в което машините пускат обраното грозде, а отдолу има някакъв валяк, който веднага го смила.
Явор младши кара трактор с помощта на Явор старши
Той го кара и съвсем сам, пуснат на някаква супер бавна скорост, но аз направих само видео, нямам снимка
Докато се разхождахме из двора, бабата на семейството пусна от терсата една торба с подарък за Яворчо. Той не можа да изчака и искаше веднага да го извади. Нещо обаче му се опря този подарък и му беше нужна помощ
Като за последно надникнахме в къщата за цветята - за презимуване на тези, които не издържат на студовете. Това е сградата с трите прозореца директно след къщата за гости
Малка пауза за обяд, гулаш с вино и гъби (нещо като винен кебап) с хляб на пара. За десерт бабата беше приготвила невероятен десерт - малки тортички, но не са тортички, а само кремове, редувани три вида - банан, личи и шоколад, покрити с шоколадова глазура и украсени с ягоди. Доста френски беше десертът всъщност, явно там кухнята е много повлияна.
Поемаме за Франция.
Това е фактическата граница, намира се само на 70 см от последната къща от германска страна! Табелата е около 150 м по-нататък по пътя. Митницата, директно зад граничната линия, е уникат, неизползван от десетилетия.
Висамбур - Белият замък - е директно след границата. През него тече реката Лотер, усмирена в красиви канали чрез система от шлюзове.
Изглед към църквата Св. Петър и Павел, втората по големина църква в Елзас след катедралата в Страсбург.
Къщата на солта - една от забележителностите на града. Горе, където са странните прозорци, се е сушала солта (така разказваше един чичероне на някаква група германски туристи, аз се примъкнах да слушам гратис)
Сега малко красоти без обяснения:
Сега да ви разкажа, какъв срам брахме... Седнахме в едно кафе да пием по нещо топличко. Поръчахме си, но освен нашата поръчка ни донесоха и пепелник. Много странно, защото във Франция, както и тук, не се пуши във заведенията. Поогледахме се ние, да не би да сме в клуб за пушачи, но не, всичко беше наред. Така че брат ми имаше гениалната идея, че това е за хартиййките от захарчетата. Наслагахме ги ние, момиченцето на приятелката ми си сложи и изплютата дъвка, Яворчо го омаза с какао, абе - свинщина По едно време седнаха мъж и жена на съседната маса, пиха по кафе, ама на много бързо го изпиха, сложиха парите в този пелник на масата им, и си тръгнаха. Аз онемях и усетих, как ушите ми пламнаха. Поглеждам брат ми - той почервенял и ме гледа, ама се свил и се киска тихичко. Аз му изсъсках да махне боклуците от пепелника, обаче той стана и отиде във вътрешния двор да пуши. Аз не смеех да си отместя погледа да видя, дали жената от бара е видяла боклука. Накарах моята приятелка да си го натъпче в джоба, а Яворчо ревна с цяло гърло, че си искал хартийките. Накрая и ние сложихме нашите пари там и след поне 10 "мерсита" от страна на барманко-келнерката си тръгнахме, а аз горях от срам, защото пепелника беше омазан. Това е той.
На връщане спряхме и до тази стара сграда, която видяхме на отиване - това е сграда за сушене на тютюн, стените са всъщност клапи, които са били отваряни и затваряни според влажността вън и вътре.
В общи линии - това бяха двата дни Имам много повече снимки и ми беше трудно да избера, кои да ви покажа. Надявам се, че тази са ви харесали
Поздрави от мен!
Искам да ви разкажа за Пфалц - мястото, където Германия е средиземноморска
Брат ми работи в южна Германия и аз отдавна исках да го посетя. Сега се намери възможност, тъй като мои приятели ме поканиха да им погостувам. Те живеят само на 30 км от местоработата на брат ми, така че решихме да се срещнем при тях. Освен това отдавна търсех възможност да се реванширам на моя приятелка за направени услуги, затова я поканих и нея, с мъжа й и най-малкото й дете.
Когато тръгвахме от тук, беше студено, облачно и валеше. Пътуването беше нормално, играхме с децата различни игри, спирахме много пъти, но стигнахме в точно обещаното време
Това е имението на моите приятели
Яворчо пред портата
Единият от вътрешните дворове
Настанихме се в къщата за гости, която, както почти всички къщи в този регион, е на много години, но модернизирана и със всички удобства.
След като обядвахме (телешко печено с картофи на тиган и винен сос, салата от радичо с някакъв местен вид сирене, за десерт имаше топъл ябълков сладкиш със стафиди собствено производсво, сметана с канела и гроздово сорбе), първо се настанихме удобно по стаите си в къщата, а после предприехме разходки из полята. Децата играха по пътя с пръчки, газиха в калта, докато на мен ми бяха обяснени всички сортове грозде. Прятелите ми имат 27 хектара лозя, които са на разхвърлени парцели. Според сорта са насадени с различно изложение по много хълмове и естествено не успяхме да разгледаме всички, а и то нямаше какво да се гледа много, тъй като реколтата е прибрана и новото вино е направено, свършили са точно в петък и веднага са ме поканили
Интересно ми беше, че насажденията не са само лози, а се редуват с фуражна царевица и фуражно цвекло, при това на много често - 20 реда лозе, 15 метра царевица, 20 метра цвекло, после пак лозе и т.н. Ландшафта е хълмист. От техните земи се вижда на единият хоризонт Шварцвалд, на другия Пфелцер валд - и двете са природни резервати. Франция е на 19 километра. Това семейство произвежда вино от 11 поколения, но е отворено за новости и работи убийствено, четирима човека произвеждат 800 000 литра вино и 100 000 литра гроздов сок! От няколко години производството е до голяма степен екологично чисто. Вместо с химикали, те работят с феромони против вредителите. На всеки 3 метра по една ампула. Една ампула струва 50 цента, смятайте колко струва цялата акция за 27 хектара...В лозята има табела, обясняваща начина на действие на феромоните.
След разходката за из полето се прибрахме в нашата си къща, за гостите. Вечеряхме пица собствено производство, направена от брат ми
Поледва отново разходка из селото, децата се радваха много на една котка, живееща в кучешка колиба :/ , но мисля, че тя не им се радваше много, защото очевидно положи усилие да избегне компанията им. Явно квиченето и другите звуци на възхищение на успяха да погъделичкат егото й
Аз открих по дуварите разни редки растения - кивита и ягоди в цъвтеж
Тук сме аз и Явор младши до входа на винарската изба
Малко къщи от селото
Ден втори: Винарската изба и Висамбур - Франция
Денят започна сравнително късно, в 8,30 часа вместо планувано в 6,30. Брат ми беше пръв на крака, така че пих кафе, поднесено ми на прозореца под лозата, аз още не съм съвсем на себе си и гледам скептично.
Отиваме към избата във вътрешния, стопанския двор.
Там сме. всички покриви, които се виждат, са все на семейството, на бабата, на сина и дъщерите им.
В една от избите попаднахме на новите бъчви - от френски дъб. Стрували по 2 300 евро - направо припаднах! Малкия ги взе за барабани и започна да свири
Друга изба
Цистерните за сок, отпред се виждат две филтърни машини
Един от складовете с вино
Машина за етикетиране
Яворчо, качен на едно ремарке, в което машините пускат обраното грозде, а отдолу има някакъв валяк, който веднага го смила.
Явор младши кара трактор с помощта на Явор старши
Той го кара и съвсем сам, пуснат на някаква супер бавна скорост, но аз направих само видео, нямам снимка
Докато се разхождахме из двора, бабата на семейството пусна от терсата една торба с подарък за Яворчо. Той не можа да изчака и искаше веднага да го извади. Нещо обаче му се опря този подарък и му беше нужна помощ
Като за последно надникнахме в къщата за цветята - за презимуване на тези, които не издържат на студовете. Това е сградата с трите прозореца директно след къщата за гости
Малка пауза за обяд, гулаш с вино и гъби (нещо като винен кебап) с хляб на пара. За десерт бабата беше приготвила невероятен десерт - малки тортички, но не са тортички, а само кремове, редувани три вида - банан, личи и шоколад, покрити с шоколадова глазура и украсени с ягоди. Доста френски беше десертът всъщност, явно там кухнята е много повлияна.
Поемаме за Франция.
Това е фактическата граница, намира се само на 70 см от последната къща от германска страна! Табелата е около 150 м по-нататък по пътя. Митницата, директно зад граничната линия, е уникат, неизползван от десетилетия.
Висамбур - Белият замък - е директно след границата. През него тече реката Лотер, усмирена в красиви канали чрез система от шлюзове.
Изглед към църквата Св. Петър и Павел, втората по големина църква в Елзас след катедралата в Страсбург.
Къщата на солта - една от забележителностите на града. Горе, където са странните прозорци, се е сушала солта (така разказваше един чичероне на някаква група германски туристи, аз се примъкнах да слушам гратис
)Сега малко красоти без обяснения:
Сега да ви разкажа, какъв срам брахме... Седнахме в едно кафе да пием по нещо топличко. Поръчахме си, но освен нашата поръчка ни донесоха и пепелник. Много странно, защото във Франция, както и тук, не се пуши във заведенията. Поогледахме се ние, да не би да сме в клуб за пушачи, но не, всичко беше наред. Така че брат ми имаше гениалната идея, че това е за хартиййките от захарчетата. Наслагахме ги ние, момиченцето на приятелката ми си сложи и изплютата дъвка, Яворчо го омаза с какао, абе - свинщина
По едно време седнаха мъж и жена на съседната маса, пиха по кафе, ама на много бързо го изпиха, сложиха парите в този пелник на масата им, и си тръгнаха. Аз онемях и усетих, как ушите ми пламнаха. Поглеждам брат ми - той почервенял и ме гледа, ама се свил и се киска тихичко. Аз му изсъсках да махне боклуците от пепелника, обаче той стана и отиде във вътрешния двор да пуши. Аз не смеех да си отместя погледа да видя, дали жената от бара е видяла боклука. Накарах моята приятелка да си го натъпче в джоба, а Яворчо ревна с цяло гърло, че си искал хартийките. Накрая и ние сложихме нашите пари там и след поне 10 "мерсита" от страна на барманко-келнерката си тръгнахме, а аз горях от срам, защото пепелника беше омазан. Това е той.На връщане спряхме и до тази стара сграда, която видяхме на отиване - това е сграда за сушене на тютюн, стените са всъщност клапи, които са били отваряни и затваряни според влажността вън и вътре.
В общи линии - това бяха двата дни
Имам много повече снимки и ми беше трудно да избера, кои да ви покажа. Надявам се, че тази са ви харесали Поздрави от мен!
