Лорелай
Публикувано: чет авг 12, 2010 3:49 pm
Лорелай е скала по средното течение на Рейн.
Около тази скала се вият митове и легенди, чиято възраст е неопределима.
Скалата е висока 130 метра. Тя се издига от вътрешната страна на един от завоите на Рейн. На това място реката е най-тясна и най-дълбока по цялото си течение. Дълбочината на реката е почти навсякъде около 2 метра, на Лорелай тя е 27 метра. Широчината й е средно около 500 до 900 метра, на това място тя е само 113 метра.
Тези условия правят мястото опасно за корабите и не един капитан е потъвал там с екипажа си. Дали поради тази причина или заради седемкратното ехо от отсрещния бряг - легендата за нимфата Лорелай е дълбоко вкоренена, а Хайнрих Хайне я прави и световно известна, написвайки през 1823 година Песента на Лорелай.
Легендата
Лорелай е нимфа с чудна, невиждана красота и омайващ глас. Привечер и нощем тя сяда на скалата и реши със златен гребен златната си коса. Докато прави това, Лорелай пее, а гласът е толкова сладък и омаен, че омагьосва всеки, който го долови. Моряците на корабите, минаващи в такъв момент край Лорелай, изпитват неописуем копнеж, който ги тегли да се приближат до нимфата. Те впиват поглед в нейният силует, който сияе на фона на вечерното небе, и забравят за весла, рул и отговорност, забравят за опасностите на въртопите под тях. Само на около 10 метра от скалата под водата има рифове, в които корабите се разбиват.
И все пак има и мъже, оцелели след като са чули и видели Лорелай. Това са нейни избраници, мъже, на които тя е оказала честта да могат да се доближат до нея. Тези мъже остават завинаги влюбени в нея, обикалят из страната и възпяват нейната хубост. Чрез техните разкази други научават за Лорелай и се влюбват в нея само от чутото. Те тръгват с кораби по реката да я търсят и да спечелят сърцето й, биват омагьосани и намират гибелта си във водовъртежите. Така и младият граф на Пфалц чува за Лорелай със сияещата снага и златните коси. Той се влюбва в нея и тръгва да я търси. И като всички останали, след като е чул песента й и е видял хубостта й, той нетърпеливо скача във водата пред скалата и бива погълнат от водовъртежа. Корабът му се разбива. Научавайки за гибелта на своя син, баща му тръгва с огромна армия да хване Лорелай. Тръгват по суша и я обграждат на скалата. Поставена на тясно, Лорелай скъсва перлената си огърлица, пуска перлите в реката и изрича заклинание. Реката надига води и прибира дъщеря си пред очите на всички. От тогава никой не е виждал хубавицата, нито е чувал песента й. Тези, които се качват на скалата и викат името й, с надеждата тя да се появи, чуват само ехото, което е изпратено от Лорелай да им се присмее.
В подножието на скалата има статуя на Лорелай, направена от млада жена и дарена на община Санкт Гоар, в чиито предели се намира канарата.
Статуи на Лорелай има много, най-често във връзка с Хайнрих Хайне.
Тук превод на български на Песента на Лорелай, Хайне, 1823 година
Не зная какво означава,
Че мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
Покой на ума ми сега.
В прохлада денят си отива,
А Рейн в полумрака мълчи;
планинският връх се облива
В сетните ярки лъчи.
Там чудно красиво момиче
Върху канарата седи,
Ликът й е в злато обкичен
И златни коси тя реди.
Разресва ги с гребена златен
И песен запява в нощта;
Звукът й е сладък и властен,
Най-дивният на света.
Лодкаря, замаян от грижа,
Изпълва тя с дива печал;
Скалите подводни не вижда,
А гледа върха онемял.
И вярвам, вълните поглъщат
Каика с лодкаря накрай;
Това с песента си могъща
Е сторила Лорелай.
Признавам, че на мен превода не ми допада, но нямам друг :/
Статуята на Лорелай в подножието на Лорелай, от към реката.
Лорелай в Бронкс, Ню Йорк, паметникът на Хайрих Хайне
Картини на Лорелай - както скалата, така и нимфата - има безбройни.
Тук един линк с няколко от тях.
http://www.goethezeitportal.de/index.php?id=2587
Около тази скала се вият митове и легенди, чиято възраст е неопределима.
Скалата е висока 130 метра. Тя се издига от вътрешната страна на един от завоите на Рейн. На това място реката е най-тясна и най-дълбока по цялото си течение. Дълбочината на реката е почти навсякъде около 2 метра, на Лорелай тя е 27 метра. Широчината й е средно около 500 до 900 метра, на това място тя е само 113 метра.
Тези условия правят мястото опасно за корабите и не един капитан е потъвал там с екипажа си. Дали поради тази причина или заради седемкратното ехо от отсрещния бряг - легендата за нимфата Лорелай е дълбоко вкоренена, а Хайнрих Хайне я прави и световно известна, написвайки през 1823 година Песента на Лорелай.
Легендата
Лорелай е нимфа с чудна, невиждана красота и омайващ глас. Привечер и нощем тя сяда на скалата и реши със златен гребен златната си коса. Докато прави това, Лорелай пее, а гласът е толкова сладък и омаен, че омагьосва всеки, който го долови. Моряците на корабите, минаващи в такъв момент край Лорелай, изпитват неописуем копнеж, който ги тегли да се приближат до нимфата. Те впиват поглед в нейният силует, който сияе на фона на вечерното небе, и забравят за весла, рул и отговорност, забравят за опасностите на въртопите под тях. Само на около 10 метра от скалата под водата има рифове, в които корабите се разбиват.
И все пак има и мъже, оцелели след като са чули и видели Лорелай. Това са нейни избраници, мъже, на които тя е оказала честта да могат да се доближат до нея. Тези мъже остават завинаги влюбени в нея, обикалят из страната и възпяват нейната хубост. Чрез техните разкази други научават за Лорелай и се влюбват в нея само от чутото. Те тръгват с кораби по реката да я търсят и да спечелят сърцето й, биват омагьосани и намират гибелта си във водовъртежите. Така и младият граф на Пфалц чува за Лорелай със сияещата снага и златните коси. Той се влюбва в нея и тръгва да я търси. И като всички останали, след като е чул песента й и е видял хубостта й, той нетърпеливо скача във водата пред скалата и бива погълнат от водовъртежа. Корабът му се разбива. Научавайки за гибелта на своя син, баща му тръгва с огромна армия да хване Лорелай. Тръгват по суша и я обграждат на скалата. Поставена на тясно, Лорелай скъсва перлената си огърлица, пуска перлите в реката и изрича заклинание. Реката надига води и прибира дъщеря си пред очите на всички. От тогава никой не е виждал хубавицата, нито е чувал песента й. Тези, които се качват на скалата и викат името й, с надеждата тя да се появи, чуват само ехото, което е изпратено от Лорелай да им се присмее.
В подножието на скалата има статуя на Лорелай, направена от млада жена и дарена на община Санкт Гоар, в чиито предели се намира канарата.
Статуи на Лорелай има много, най-често във връзка с Хайнрих Хайне.
Тук превод на български на Песента на Лорелай, Хайне, 1823 година
Не зная какво означава,
Че мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
Покой на ума ми сега.
В прохлада денят си отива,
А Рейн в полумрака мълчи;
планинският връх се облива
В сетните ярки лъчи.
Там чудно красиво момиче
Върху канарата седи,
Ликът й е в злато обкичен
И златни коси тя реди.
Разресва ги с гребена златен
И песен запява в нощта;
Звукът й е сладък и властен,
Най-дивният на света.
Лодкаря, замаян от грижа,
Изпълва тя с дива печал;
Скалите подводни не вижда,
А гледа върха онемял.
И вярвам, вълните поглъщат
Каика с лодкаря накрай;
Това с песента си могъща
Е сторила Лорелай.
Признавам, че на мен превода не ми допада, но нямам друг :/
Статуята на Лорелай в подножието на Лорелай, от към реката.
Лорелай в Бронкс, Ню Йорк, паметникът на Хайрих Хайне
Картини на Лорелай - както скалата, така и нимфата - има безбройни.
Тук един линк с няколко от тях.
http://www.goethezeitportal.de/index.php?id=2587
