Захранването на бебето е тема, която напоследък
придобива особена актуалност. В стремежа си да уважим правото на
майките да бъдат добре информирани, за да направят най-удачния за
детето им избор, представяме мнението на двама уважавани от нас
специалисти. Всеки от тях защитава своята теза аргументирано и
убедително. Захранване след 4-ия или 6-ия месец – това е преценка,
която сте в правото си да направите, след като се запознаете с доводите
на експертите в областта.
За читателите на списанието „Моето бебе и аз” доц. Маринова от Университетска детска
болница, специалист с 35-годишен опит в областта на детското хранене,
сподели принципите, според които трябва да стане захранването, както и
своето виждане за захранването на бебето след 4-ия месец.
Принципи при захранването:
1.Новата храна се въвежда на възрастта, на която е препоръчано това да
стане. Прекалено ранното или прекалено късно въвеждане имат негативни
последици.
2. Детето трябва да е напълно здраво. Не се въвежда нова храна, когато детето е болно.
3.За да се следва нормалната схема на захранване, физическото развитие на
детето трябва да е в норма. Ако има някакви проблеми, е възможно
отклонение от обичайната схема на захранване.
4.Не се въвеждат две храни едновременно. След като детето свикне с една
храна, трябва да мине поне седмица, докато се въведе втората.
Как се захранва?
Новата храна се въвежда постепенно. Започва се с 6-7 лъжички, докато не се
стигне количеството, с което се замества съответното млечно хранене.
След което поне една седмица детето яде пълната доза.Едно уточнение:
Децата свикват с различните храни по различен начин. По правило почти
всички деца най-бързо свикват с кашата. А сравнително трудно – с цяла
порция зеленчуково пюре. Има и една малка част, които най-трудно
възприемат попарата.
Запомнете:
Насилие не бива да има. По-добре малко да забавите захранването –
вместо една седмица, да отнеме десетина дни. И още нещо, което доц.
Маринова препоръчва – добре е да захраним бебето с готова храна – каша
или пюре, а не с домашно приготвена. Това се препоръчва, защото в
готовите пюрета качеството на продуктите е гарантирано (или поне би
трябвало да бъде).
Захранването
Кое се нарича ранно захранване?
Когато едно млечно хранене се замени с друга храна, преди детето да е
навършило 13-седмична възраст (малко повече от три месеца).
Различно ли е времето, в което се захранват кърмачетата и децата на смесено и изкуствено хранене?
Честотата на кърмене определено има отношение към поддържането на лактацията.
Затова съществува вариант децата, които са на естествено хранене, да се
захранят две седмици по-късно от изкуствено хранените с цел максимално
да се запази шесткратното кърмене. Общо взето, при навършване на 4
месеца (или края на 4-тия месец) децата получават първата си немлечна,
по-гъста храна – зеленчуковото пюре. Това е възрастта, в която
захранваме.
За късното захранване
Много майки предпочитат да захранят децата си след 6-месечна възраст, а и
Световната здравна организация препоръчва това да става след тази
възраст. Вашето мнение?
Асоциацията на педиатрите в България не е съгласна с това. Аз също не съм съгласна
и смятам, че леко са поизкривени препоръките на Световната здравна
организация (СЗО). Независимо на какъв вид мляко е детето, ако до
5–6-месечна възраст то не бъде захранено, ще има дефицит на енергия.
Тъй като не може на едно дете на 4 месеца да му давате на всяко хранене
по 200 мл кърма или мляко, за да достигнете енергията, която му е
нужна. Освен това късното захранване води и до един друг проблем –
много трудно свикване с храните. Нека не забравяме, че има хранителни
съставки, които не са в достатъчно количество в млякото. Само един
пример ще ви дам. Ако майката не е имала анемия по време на
бременността и детето е родено доносено (това са максимално добрите
условия, за да има оптимален резерв от желязо), този резерв на
5-месечна възраст е вече изчерпан. Това е възрастта, в която детето е
абсолютно зависимо от вноса на желязо с храната. Най-добре се усвоява
желязото от месото.
продължение.....
За ранното и късното захранване - двете гледни точки.
- magi71
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1507
- Регистриран на: ср юли 16, 2008 7:05 pm
- :: 537 рецепти от magi71
- :: 950 снимки от magi71
- Местоположение: Велико Търново
- Контакти:
- magi71
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1507
- Регистриран на: ср юли 16, 2008 7:05 pm
- :: 537 рецепти от magi71
- :: 950 снимки от magi71
- Местоположение: Велико Търново
- Контакти:
Каква е вашата препоръка за реда на въвежданите храни?
За мен по-добрият ред на въвеждане на храните (когато детето е напълно здраво и се развива добре физически) е:
Това е храна, която по вкус прилича на храната на възрастните, а по
консистенция е по-близка до храната на кърмачетата, само че е малко
по-едра.Важно е майките да знаят, че разнообразието поддържа апетита.
За киселото и прясното мляко
По-добре е да се изчака с въвеждането им до годинка. Първо е добре да се въведе
киселото мляко. То е по-полезно заради млечнокиселите бактерии в него.
Против съм да се дава прясно мляко с какао на едногодишно дете. То
трябва първо да свикне с натуралния вкус на млякото.И още – възрастта
до три години е времето, в което се формират вкусовите навици на
детето. Родителите е добре да знаят, че личният пример в храненето
възпитава вкуса на детето.
Все повече кърмещи майки смятат, че не трябва да дават вода на бебетата си,
тъй като в кърмата се съдържа всичко необходимо. Вашето мнение?
Не съм съвсем съгласна. Има страни, в които на децата не се дава изобщо
вода. Страни в Африка, където има много болести, беднотия и водата е
със съмнително качество. Тогава е по-добре детето да остане само на
кърма. Обаче що се отнася за нашата страна, аз не съм съгласна и никой
от колегите в болницата не е съгласен. Аз съм дълбоко убедена, че
децата имат нужда от вода. На бебето трябва да се предлага вода. Не
забравяйте, че животът е възникнал във водата.И още нещо – напоследък
има все повече деца, чиито родителите не могат да ги научат да пият
вода (благодарение на това, което някои майки спазват). 7–8-месечни не
искат да пият вода.Знаете ли по какво познава майката кога на едно дете
му е достатъчна водата?Едно бебе трябва на всеки час, час и нещо да
мокри памперса. Сухият или недостатъчно пълен памперс показва, че
водата не е достатъчна.
По-различно ли е захранването на дете с алергия към белтъка на кравето мляко?
Децата с алергия към кравето мляко се захранват в същите срокове и със същата
по вид храна – пюре, кисел и т.н., както останалите деца. Освен ако
няма по-особени симптоми от страна на храносмилателната система,
например диария. Там вече се преценява индивидуално. Но в храната на
алергичните деца не трябва да ги няма проблемните продукти. Категорично
от менюто на всички деца с алергии към белтъка на кравето мляко се
изключват млякото и млечните произведения ОТ ВСИЧКИ ВИДОВЕ ЖИВОТНИ.
Козето и овчето мляко не са алтернатива на кравето мляко. Махат се
бобовите храни. Боб и леща поначало не се дават на бебе. А също така и
соя. По литературни данни от последните години соята в 75% дава
кръстосана алергия с кравето мляко. Махат се говеждото и телешкото,
защото имат видово специфичен белтък. Не се разрешават цитрусовите и
горските плодове, бананите, както и риба. Яйцето се изключва като силен
алерген.
Защо препоръчвам захранването след 6-месечна възраст? Д-р Жана Станева,началник на Отделението по неонатология към МБАЛ "Христо Ботев" АД - Враца
1. Резултатите от множество клинични проучвания в страните от Западна
Европа и САЩ доказват, че за бебетата до 6-месечна възраст майчиното
мляко е най-важният хранителен фундамент. Те не наддават излишно на
тегло. Рискът от развитие на алергични заболявания е значително
по-малък. Кърмените деца се разболяват значително по-рядко от инфекции
на дихателните пътища, възпаления на средното ухо, инфекции на
храносмилателната система, инфекции на пикочните пътища. В по-късна
възраст по-рядко страдат от диабет, ювенилен ревматоиден артрит и тежки
злокачествени заболявания.
2. Епидемиологичните данни от различни популации показват, че хранителният
статус в ранния кърмачески период дава отражение върху сърдечносъдовите
заболявания, диабета и затлъстяването в по-късна възраст. Това се
обяснява с повлияването на организма в резултат от ранно включване на
различни хранителни съставки.
3. Зърнените храни (съдържащи глутен), внесени под формата на каша преди
изграждането на бактериалната функция на чревната лигавица,
предизвикват развитие на глутен-сензитивната ентеропатия (целиакия).
4. Повишеният внос на натриев хлорид (при зеленчуковото пюре е 4 пъти
по-висок, отколкото с майчината кърма) е рисков фактор за развитието на
артериална хипертония. 5. Възможно е кърмачето да приема нитрати и
нитрити със зеленчуците (най-богати са морковите, картофите и другите
кореноплодни), с месото и кравето мляко. Чревната перисталтика на
кърмачетата се регулира от лактозата, съдържаща се в достатъчно
количество в кърмата.
Има ли нужда кърменото бебе от допълнително даване на вода?
При здрави новородени допълнителното даване на течности не е необходимо, а
понякога води до объркване на кърмачето, тъй като механизмът за сукане
от гърда и биберон е различен. Поради недоразвитите потни жлези
новороденото по-трудно се изпотява и при правилен режим няма
опасност от значими загуби на телесната течност чрез
кожата.(В неонатолотичното отделение във Враца течности се дават
допълнително само по медицински показания. Няма развитие на „жадна
треска” сред изключително кърмените деца.)
Условие ли е изключителното кърмене за развитие на недоимъчни състояния у кърмачето до 6-месечна възраст?
При правилно хранене на кърмещата жена това не би могло да се случи. За
целта майката трябва да приема във вид на храна около 2000 kcal дневно.
Менюто й трябва да включва: - въглехидрати - полизахариди (ориз,
хляб, макаронени изделия); - мазнини - есенциални, предимно
ненаситени мастни киселини (риби, кълнове); - минерални вещества и
микроелементи (сирене, мляко, месо, риба, плодове и зеленчуци и при
нужда витамини - таблети). Не се наблюдават недоимъчни състояния у
кърмачетата, в т.ч. и железодефицитна анемия. До 6-месечна възраст
бебетата се снабдяват с необходимото желязо чрез лактоферина в
майчината кърма. Ето защо майката трябва да се грижи за достатъчния
прием на желязо с храните.
Сп. „Моето бебе и аз”, брой 50, май 2007
За мен по-добрият ред на въвеждане на храните (когато детето е напълно здраво и се развива добре физически) е:
- Зеленчуково пюре (4-ти месец);
- Млечно-плодов кисел (дали ще бъде каша, каша с плод, плодово пюре със зърнена
съставка), дава се две седмици след въвеждане на зеленчуковото пюре; - После следва пюрето с месо, което се дава през ден (от навършени 5 месеца);
- Попара
със сирене – на 6 навършени месеца, в началото на 7-ия. Това е възраст,
в която нуждата от калций се увеличава. Така, махайки млякото от още
едно хранене, ние даваме естествен продукт, в който има и калций, и
белтък. Един много добър български вариант; - На 7 навършени месеца преди пюрето на обяд може да се дадат 30 мл бульон. По-късно това може да стане супа;
- Рибата може да се въведе след 6–7-месечна възраст – да се дава веднъж седмично, в един от дните без месо;
- Жълтъкът
се въвежда след зеленчуковото пюре. Задължително трябва да бъде твърдо
сварен. Първоначално се дава два пъти седмично по четвъртинка. Всичко
това се прави с цел детето да свикне с различните видове храни и между
10- и 12-месечна възраст, в зависимост от физическото развитие,
здравословното състояние и броя на зъбите (4 отдолу, 4 отгоре), да
премине към т.нар. преходна храна. Тя е готвено ястие без запръжки,
подходящо по състав, което да е пасирано.
Това е храна, която по вкус прилича на храната на възрастните, а по
консистенция е по-близка до храната на кърмачетата, само че е малко
по-едра.Важно е майките да знаят, че разнообразието поддържа апетита.
За киселото и прясното мляко
По-добре е да се изчака с въвеждането им до годинка. Първо е добре да се въведе
киселото мляко. То е по-полезно заради млечнокиселите бактерии в него.
Против съм да се дава прясно мляко с какао на едногодишно дете. То
трябва първо да свикне с натуралния вкус на млякото.И още – възрастта
до три години е времето, в което се формират вкусовите навици на
детето. Родителите е добре да знаят, че личният пример в храненето
възпитава вкуса на детето.
Все повече кърмещи майки смятат, че не трябва да дават вода на бебетата си,
тъй като в кърмата се съдържа всичко необходимо. Вашето мнение?
Не съм съвсем съгласна. Има страни, в които на децата не се дава изобщо
вода. Страни в Африка, където има много болести, беднотия и водата е
със съмнително качество. Тогава е по-добре детето да остане само на
кърма. Обаче що се отнася за нашата страна, аз не съм съгласна и никой
от колегите в болницата не е съгласен. Аз съм дълбоко убедена, че
децата имат нужда от вода. На бебето трябва да се предлага вода. Не
забравяйте, че животът е възникнал във водата.И още нещо – напоследък
има все повече деца, чиито родителите не могат да ги научат да пият
вода (благодарение на това, което някои майки спазват). 7–8-месечни не
искат да пият вода.Знаете ли по какво познава майката кога на едно дете
му е достатъчна водата?Едно бебе трябва на всеки час, час и нещо да
мокри памперса. Сухият или недостатъчно пълен памперс показва, че
водата не е достатъчна.
По-различно ли е захранването на дете с алергия към белтъка на кравето мляко?
Децата с алергия към кравето мляко се захранват в същите срокове и със същата
по вид храна – пюре, кисел и т.н., както останалите деца. Освен ако
няма по-особени симптоми от страна на храносмилателната система,
например диария. Там вече се преценява индивидуално. Но в храната на
алергичните деца не трябва да ги няма проблемните продукти. Категорично
от менюто на всички деца с алергии към белтъка на кравето мляко се
изключват млякото и млечните произведения ОТ ВСИЧКИ ВИДОВЕ ЖИВОТНИ.
Козето и овчето мляко не са алтернатива на кравето мляко. Махат се
бобовите храни. Боб и леща поначало не се дават на бебе. А също така и
соя. По литературни данни от последните години соята в 75% дава
кръстосана алергия с кравето мляко. Махат се говеждото и телешкото,
защото имат видово специфичен белтък. Не се разрешават цитрусовите и
горските плодове, бананите, както и риба. Яйцето се изключва като силен
алерген.
Защо препоръчвам захранването след 6-месечна възраст? Д-р Жана Станева,началник на Отделението по неонатология към МБАЛ "Христо Ботев" АД - Враца
1. Резултатите от множество клинични проучвания в страните от Западна
Европа и САЩ доказват, че за бебетата до 6-месечна възраст майчиното
мляко е най-важният хранителен фундамент. Те не наддават излишно на
тегло. Рискът от развитие на алергични заболявания е значително
по-малък. Кърмените деца се разболяват значително по-рядко от инфекции
на дихателните пътища, възпаления на средното ухо, инфекции на
храносмилателната система, инфекции на пикочните пътища. В по-късна
възраст по-рядко страдат от диабет, ювенилен ревматоиден артрит и тежки
злокачествени заболявания.
2. Епидемиологичните данни от различни популации показват, че хранителният
статус в ранния кърмачески период дава отражение върху сърдечносъдовите
заболявания, диабета и затлъстяването в по-късна възраст. Това се
обяснява с повлияването на организма в резултат от ранно включване на
различни хранителни съставки.
3. Зърнените храни (съдържащи глутен), внесени под формата на каша преди
изграждането на бактериалната функция на чревната лигавица,
предизвикват развитие на глутен-сензитивната ентеропатия (целиакия).
4. Повишеният внос на натриев хлорид (при зеленчуковото пюре е 4 пъти
по-висок, отколкото с майчината кърма) е рисков фактор за развитието на
артериална хипертония. 5. Възможно е кърмачето да приема нитрати и
нитрити със зеленчуците (най-богати са морковите, картофите и другите
кореноплодни), с месото и кравето мляко. Чревната перисталтика на
кърмачетата се регулира от лактозата, съдържаща се в достатъчно
количество в кърмата.
Има ли нужда кърменото бебе от допълнително даване на вода?
При здрави новородени допълнителното даване на течности не е необходимо, а
понякога води до объркване на кърмачето, тъй като механизмът за сукане
от гърда и биберон е различен. Поради недоразвитите потни жлези
новороденото по-трудно се изпотява и при правилен режим няма
опасност от значими загуби на телесната течност чрез
кожата.(В неонатолотичното отделение във Враца течности се дават
допълнително само по медицински показания. Няма развитие на „жадна
треска” сред изключително кърмените деца.)
Условие ли е изключителното кърмене за развитие на недоимъчни състояния у кърмачето до 6-месечна възраст?
При правилно хранене на кърмещата жена това не би могло да се случи. За
целта майката трябва да приема във вид на храна около 2000 kcal дневно.
Менюто й трябва да включва: - въглехидрати - полизахариди (ориз,
хляб, макаронени изделия); - мазнини - есенциални, предимно
ненаситени мастни киселини (риби, кълнове); - минерални вещества и
микроелементи (сирене, мляко, месо, риба, плодове и зеленчуци и при
нужда витамини - таблети). Не се наблюдават недоимъчни състояния у
кърмачетата, в т.ч. и железодефицитна анемия. До 6-месечна възраст
бебетата се снабдяват с необходимото желязо чрез лактоферина в
майчината кърма. Ето защо майката трябва да се грижи за достатъчния
прием на желязо с храните.
Сп. „Моето бебе и аз”, брой 50, май 2007