Вредно или полезно?
Публикувано: нед фев 22, 2009 12:03 am
Естествено ще ви споделя информация за това защо вегетарианството е полезно. Свободни сте да подберете факти в защита и на противоположната позиция, ще ми е интересно да прочета.
Медицинската общност все още не е единодушна в отговора на въпроса полезно ли е месото или вредно, но ето цитати на няколко специалисти, които са на мнение, зе е полезно.
Д-р УИЛЯМ КАСТЕЛИ
НИЙЛ БЪРНАРД – Президент на лекарския комитет за отговорна медицина (САЩ):
През 1961 г. Journal of the American Association (орган на американския лекарски съюз – бел. пр.) отбелязва: “От 90 до 97% от сърдечно-съдовите заболявания могат да бъдат предотвратени чрез вегетарианска диета.”
Оттогава досега множество добре организирани научни изследвания са доказали, че в Западна Европа, САЩ, Австралия и други развити страни по света, месото е най-големият убиец след тютюна и алкохола.
Доказано е, че човешкият организъм не е приспособен да се справя с големи количества животински мазнини и холестерол. Една анкета, проведена сред 214 учени, които се занимават с изследвания върху атеросклерозата в 23 страни, показва почти пълно съгласие по въпроса за връзката между начина на хранене, нивото на холестерола в кръвта и сърдечно-съдовите заболявания.
РЪЗКА МЕЖДУ МЕСОЯДСТВОТО И РАКОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Изследванията от последните 20 години показват, че съществува връзка между месоядството и рака на дебелото черво, на ректума, на гърдите и на пикочния мехур. Тези видове рак се срещат рядко сред хората, които малко или изобщо не употребяват месо, като например адвентистите от седмия ден, японците и индийците, но преобладават сред народите, които се хранят с месо.
Една друга статия в британското медицинско списание Lancet съобщава, че “хората, които живеят в области с висока смъртност от карцином (злокачествен рак) на дебелото черво, консумират предимно храни с високо съдържане на мазнини и животински белтъчини, докато хората, които живеят в области с ниска смъртност от карцином, се хранят предимно с вегетарианска храна с ниско съдържание на мазнини и животински продукти.”
И на един въпрос, който се повдигна в темата "Защо":
Редица специалисти, имайки предвид анатомията и физиологията на човека смятат, че месото е неестествена и затова вредна за човека храна.
Д-р УИЛИЯМ С. РОБЕРТС:
Необходимо е да се обърне внимание и на химикалите, които се добавят в месото. След като животното бъде заклано, плътта му веднага започва да се разлага и след няколко дни добива болнав сиво-зелен цвят. Месната промишленост прикрива това обезцветяване, като добавя към месото нитрати, нитрити и други консерванти, за да му предаде яркочервен цвят. Но изследванията вече са показали, че много от тези консерванти са канцерогенни.
Това, което прави проблемът още по-сериозен, е огромното количество химически вещества, които се добавят в храната на добитъка. Гари и Стивън Нъл в книгата “Отровите във вашето тяло” казват следното: “Животните се отглеждат и угояват, като непрекъснато се тъпчат с успокоителни, хормони, антибиотици и още 2 700 други лекарства. Тази обработка започва още преди раждането и продължава много след смъртта. Въпреки че тези лекарства все още се съдържат в месото, когато го ядете, законът не изисква те да бъдат упоменати върху опаковката.”
Поради подобни разкрития, както и на базата на други научни изследвания, Американската национална академия на науките през 1983 г. докладва, че хората могат да предотвратят много от най-разпространените видове рак, ако ядат по-малко тлъсто месо и повече зеленчуци и зърнени храни.”
Амеериканската асоциация на диетолозите отбелязва, че “По-голямата част от човечеството през по-голямата част от историята се е хранило с вегетарианска или почти вегетарианска храна.”
И по-голямата част от света все още живее по този начин. Дори в повечето промишлено развити страни голямата консумация на месо датира от по-малко от сто години. Тя започва с хладилните камиони и консумативното общество на XX век.
Дори и през XX век човешкото тяло не се е приспособило към яденето на месо. Именитият шведски учен Карл фон Линей заявява:
Млечните продукти, зърнените, бобовите храни и ядките са естествени концентрати от протеини. Сиренето, фъстъците и лещата например съдържат повече белтък в единица тегло, отколкото хамбургерът, свинското или телешката пържола. Въпреки това, специалистите по хранене доскоро считаха, че само месото, рибата, яйцата и млечните продукти, съдържат пълноценен белтък, включващ осемте незаменими аминокиселини, които не се синтезират от човешкия организъм, и че всички растителни протеини са непълноценни (т. е. не съдържат поне една от тези аминокиселини). Но последните научни изследвания показват, че доста растителни храни съдържат незаменими белтъчини.
Медицинската общност все още не е единодушна в отговора на въпроса полезно ли е месото или вредно, но ето цитати на няколко специалисти, които са на мнение, зе е полезно.
Д-р УИЛЯМ КАСТЕЛИ
“Вегетарианците имат най-добрата диета. Те имат най-ниските нива на сърдечно-съдови болести в сравнение с всяка друга група в страната (САЩ)... Някои хора се подиграват на вегетарианците, но те имат най-ниско ниво на сърдечните удари (сърдечните инфаркти) и 60% по-малко случаи на рак. Сега те надживяват другите хора с около 6 години.”
НИЙЛ БЪРНАРД – Президент на лекарския комитет за отговорна медицина (САЩ):
“Месодобивната индустрия е довела до повече смъртни случаи на американци, отколкото всички войни на този век, всички природни бедствия и всички автомобилни катастрофи, събрани заедно. Ако месото е твоята идея за “храна за истински хора”, по-добре е да живееш наистина близо до много добра болница.”
През 1961 г. Journal of the American Association (орган на американския лекарски съюз – бел. пр.) отбелязва: “От 90 до 97% от сърдечно-съдовите заболявания могат да бъдат предотвратени чрез вегетарианска диета.”
Оттогава досега множество добре организирани научни изследвания са доказали, че в Западна Европа, САЩ, Австралия и други развити страни по света, месото е най-големият убиец след тютюна и алкохола.
Доказано е, че човешкият организъм не е приспособен да се справя с големи количества животински мазнини и холестерол. Една анкета, проведена сред 214 учени, които се занимават с изследвания върху атеросклерозата в 23 страни, показва почти пълно съгласие по въпроса за връзката между начина на хранене, нивото на холестерола в кръвта и сърдечно-съдовите заболявания.
РЪЗКА МЕЖДУ МЕСОЯДСТВОТО И РАКОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Изследванията от последните 20 години показват, че съществува връзка между месоядството и рака на дебелото черво, на ректума, на гърдите и на пикочния мехур. Тези видове рак се срещат рядко сред хората, които малко или изобщо не употребяват месо, като например адвентистите от седмия ден, японците и индийците, но преобладават сред народите, които се хранят с месо.
Една друга статия в британското медицинско списание Lancet съобщава, че “хората, които живеят в области с висока смъртност от карцином (злокачествен рак) на дебелото черво, консумират предимно храни с високо съдържане на мазнини и животински белтъчини, докато хората, които живеят в области с ниска смъртност от карцином, се хранят предимно с вегетарианска храна с ниско съдържание на мазнини и животински продукти.”
И на един въпрос, който се повдигна в темата "Защо":
Редица специалисти, имайки предвид анатомията и физиологията на човека смятат, че месото е неестествена и затова вредна за човека храна.
Д-р УИЛИЯМ С. РОБЕРТС:
Биолозите и специалистите по хранене посочват главно, че човешкият храносмилателен тракт не е приспособен към храносмилане на месо. Месоядните животни имат къс чревен тракт (около 3 пъти дължината на тялото на животните), който позволява бързо да се изхвърли токсичното, разлагащо се месо. Растителните храни се развалят по-бавно от месото, затова растителноядните имат черва поне 6 пъти дължината на тялото. Човек има дълъг чревен тракт, подобно на тревопасните. Затова, ако яде месо, той се интоксикира (отравя) и това води до множество сериозни заболявания и дори рак.“Когато убиваме животни, за да ги изядем, те накрая убиват нас, понеже тяхната плът никога не е била предназначена за човешките същества, които са растителноядни по природа.”
Необходимо е да се обърне внимание и на химикалите, които се добавят в месото. След като животното бъде заклано, плътта му веднага започва да се разлага и след няколко дни добива болнав сиво-зелен цвят. Месната промишленост прикрива това обезцветяване, като добавя към месото нитрати, нитрити и други консерванти, за да му предаде яркочервен цвят. Но изследванията вече са показали, че много от тези консерванти са канцерогенни.
Това, което прави проблемът още по-сериозен, е огромното количество химически вещества, които се добавят в храната на добитъка. Гари и Стивън Нъл в книгата “Отровите във вашето тяло” казват следното: “Животните се отглеждат и угояват, като непрекъснато се тъпчат с успокоителни, хормони, антибиотици и още 2 700 други лекарства. Тази обработка започва още преди раждането и продължава много след смъртта. Въпреки че тези лекарства все още се съдържат в месото, когато го ядете, законът не изисква те да бъдат упоменати върху опаковката.”
Поради подобни разкрития, както и на базата на други научни изследвания, Американската национална академия на науките през 1983 г. докладва, че хората могат да предотвратят много от най-разпространените видове рак, ако ядат по-малко тлъсто месо и повече зеленчуци и зърнени храни.”
Амеериканската асоциация на диетолозите отбелязва, че “По-голямата част от човечеството през по-голямата част от историята се е хранило с вегетарианска или почти вегетарианска храна.”
И по-голямата част от света все още живее по този начин. Дори в повечето промишлено развити страни голямата консумация на месо датира от по-малко от сто години. Тя започва с хладилните камиони и консумативното общество на XX век.
Дори и през XX век човешкото тяло не се е приспособило към яденето на месо. Именитият шведски учен Карл фон Линей заявява:
“Сравнението между устройството на човека - вътрешно и външно - и това на другите животни показва, че плодовете и сочните зеленчуци са естествената за човека храна.”
Млечните продукти, зърнените, бобовите храни и ядките са естествени концентрати от протеини. Сиренето, фъстъците и лещата например съдържат повече белтък в единица тегло, отколкото хамбургерът, свинското или телешката пържола. Въпреки това, специалистите по хранене доскоро считаха, че само месото, рибата, яйцата и млечните продукти, съдържат пълноценен белтък, включващ осемте незаменими аминокиселини, които не се синтезират от човешкия организъм, и че всички растителни протеини са непълноценни (т. е. не съдържат поне една от тези аминокиселини). Но последните научни изследвания показват, че доста растителни храни съдържат незаменими белтъчини.