Умм Али е арабски десерт, чийто произход е в Египет, но днес е най-популярен в Емирствата и Саудитска Арабия. И все пак - почти няма арабин, който поне да не е чувал за него, а в Египет е почти национален десерт.

В ислямския свят съществува традиция, според която не само децата получават името на родителите си (Захира бинт Ахмед - Захира, дъщеря на Ахмед, Амир ибн Рашид - Амир, син на Рашид), а и родителите тези на първородните си деца: (Ахмед) Абу Захира - Ахмед, Баща на Захира или (Лейла) Умм Али - Лейла, майка на Али. С времето личното име изчезва съвсем, така че често не се знаят или не са важни собствените имена - като при Абу Бакр например, при Авицена (Ибн Сина) или както при конкретния десерт. Десерта е кръстен на жената, която го е измислила, а тя се е казвала Умм Али - майката на Али. Обаче коя е била тя - за това почти всяка арабска страна има своя легенда.

Умм Али (Umm Ali)

Aliana

Умм Али (Umm Ali) с кондензирано мляко

Pavel

Една от тях разказва, че Умм Али (майката на Али) живяла дълги години щастливо със съпруга си. Имали си едно дете (споменатия Али). Били много щастливи и доволни, докато мъжът й не се загледал по една млада танцьорка с невиждана хубост, и не се влюбил лудо в нея, на стари години. Отишъл той при жена си и й казал, че смята да я напусне и да заживее с младата красавица. Умм Али се притеснила, затъжила и започнала да мисли, как да го задържи. Външно се престорила на съгласна и помолила мъжа си за последен път да седнат заедно на трапезата. Тогава му направила десертът, който бил толкова вкусен, толкова ароматен, че мъжа й го изял за минута и се провикнал: "О, каква наслада! Само ти можеш да направиш такъв десерт! Няма равна на тебе!". Мъжът естествено останал при жена си и до края на живота си не погледнал след друга жена.

Според друга легенда по времето на Мамелюците (около 1250 г.) султанът живеел охолно в Кайро и народът благоденствал. Готвачката на султанското семейство се казвала Умм Али и била много пестелива жена. Тя постоянно прибирала остатъци от трапезата на господарите, от страх от черни дни. Един ден страховете й се сбъднали и Кайро бил обсаден. По време на обсадата градът привършил припасите си, народът и султанът гладували. Умм Али приготвяла храна от скритите настрана остатъци. Един ден приготвила за султана точно този десерт, като сложила, каквото имало. Ястието така му се усладило, че от този ден той викал постоянно, за закуска и за вечеря: "Умм Али! Умм Али да ми направи онова нещо!".

На днешно време рецептата е осъвременена, като вместо хляб се ползват фини кори, но по същество няма разлика с онази на Умм Али, която и да е била тя.