Линцска торта е торта от ронливо тесто, с високо съдържание на смлени ядки, с прост пълнеж от конфитюр и тестена решетка за най-горен слой. От правна гледна точка името обозначава вид торта, а не произход (Линц, Австрия), но в България се е наложило наименованието Торта Линц (а не Линцска торта).

Днес най-разпространеният пълнеж в Австрия е от конфитюр от червени боровинки. Пълнежът се поставя преди печенето и по този критерий тортата има повече сходност със сладкиш, тъй като на днешно време е прието тортите да се довършват след изпичането на блата.

Торта Линц

Aliana

Линдзер

k.mimi66

Линдзер с малини

ani_perla

Торти с подобен външен вид и състав са известни още от времето на Римската империя. Има разпостранено твърдение, че един виенски сладкар на име Линцер е изобретил Линцската торта. В архивите на Виена и след щателно търсене не е открит такъв сладкар. Имайки пред вид, че в миналото имената са се давали повече по географски произход, историците са единодушни, че името произхожда от града Линц.

За първи път рецептата е спомената през XVII век, което я прави най-старата известна рецепта за торти в целия свят. Четири рецепти за торти, чиито имена съдържат думата Линц, са открити в кулинарните записки на графиня Анна Маргарита Саграмоза от Верона. Сбирката с рецепти е от 1653 година и носи куриозното име: "Книга за всевъзможни приготвени неща, значи захарни изделия, подправки, сушено и изобщо плодове всякакви, както и други хубави и полезни неща, и други такива. Записана с много усилия, труд и разходи от госпожата Анна Маргарита Саграмоза, родена графиня Парадайзерин, събирана в продължение на много години и предадена за записване".

Линцската торта може да се приготви до 4 седмици преди консумацията.