Още известно като: рогат пъпеш, африканска рогата краставица, английски домат, англ. - horned melon

Това е плода на увивно растение в семейството на краставицата и пъпеша произлизащо от Африка. Сега се отглежда и в Калифорния, Чили и Нова Зеландия и се използва, освен за храна, и за украса. Плодът има форма на пъпеш, но е покрит с "рога" и средно тежи около 300 г, с дължина 12 см. Преди да узрее цветът на кората е зелен, а при узрелите плодове става жълто-оранжев. Вкусът му е като комбинация между краставица и зелена тиквичка или банан, краставица и лимон. Яде се вътрешността, но и кората също е годна за ядене.

Още известно като: броколи романеско

Този зеленчук наподобява карфиол, но розичките са с характерна пирамидообразна форма - наподобяваща спирала или фрактал, с бледо зелен цвят. На вкус е подобен ма броколито и обикновено се приготвя като него, но е дори по-богат на витамини и полезни вещества.

Това е вид цитрусов плод с необичайна форма. Расте на малки дървета, чиито разкривени клони са покрити с бодли. Плодът е с много дебела кора и има много малко месеста част, като понякога може и да липсва. Изключителния му аромат е причина да се използва като ароматизатор на дрехи и жилищни помещения. Вътрешната мека част на кората не е горчива, като рпи останалите цитрусови плодове, затова "пръстите" могат да се ползват изцяло - най-често нарязани или настъргани, поднесени към рибни ястия, плодови салати или сосове.

Дуриан е плодът на няколко дървесни вида в рода Durio, като от 30 вида Durio поне 9 дават ядливи плодове. Плодовете са с големина на футболна топка и са покрити с бодли. Могат да бъдат до 30 см дълги, 15 см диаметър и обикновено тежат около 1-3 кг. Цветът на кората варира от зелен до кафяв, а месестата вътрешност от жълто до червено, в зависимост от сорта. Плодът произлиза от Бруней, Индонезия и Малайзия и се използва в множество сладки и солени ястия в кухнята на Югоизточна Азия. Поради голямата си популярност и широката употреба в кулинарията и медицината е наричан още и "Кралят на плодовете".

Най-дискутираната характеристика на дурана е неговата миризма. Ядливата вътрешност има отличителен аромат, който се усеща дори когато кората е напълно здрава. Самият аромат предизвиква силни емоции у всеки, от почитание до отвращение - никой не остава безразличен. Британския пътешественик Алфред Ръсел Уолъс, през 1856 пише за вътрешността на плода: "...гъст крем, силно подправен с бадеми дава обща представа за вкуса, но понякога се усещат нотки, напомнящи за крем-сирене, лучен сос, шери и други несъвместими ястия...". Други описания, обаче, не са съвсем съгласни с това на Уолъс - "...все едно ядеш малинов крем в тоалетната..." (Антъни Уилсън), "...ароматът може да се опише най-добре, като смес от свински изпражнения, терпентин и лук, гарнирани с вмирисан чорап..." (Ричард Стърлинг). Поради силната си миризма и въпреки, огромната си популярност в Азия, суровият плод е забранен в някои хотели, летища и в градския транспорт в Югоизточна Азия.